Близо половината от българите (46.7%) заявяват, че са затруднени в една или друга степен да си позволят здравни грижи, показват данни от цикъла „Достъп до услуги“ на Евростат. Друго изследване в неговите рамки показа, че 76% от хората у нас изпитват трудности с плащането за образование, което в повечето случаи се предполага, че е безплатно. Наскоро представеният доклад на ЕК в рамките на Европейския семестър посочи, че „неравните възможности в областта на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване продължават да будят безпокойство“, докато „системата за социална закрила е недостатъчна“.
Достъпът до здравни услуги е значително по-труден в България спрямо средноевропейските стандарти. В ЕС около 29% от гражданите изпитват подобни трудности, като нивото се вдига от страните, в които икономическата криза се прояви най-тежко. Политиките на бюджетни съкращения не могат да подминат и здравните системи и в резултат гражданите на Гърция, Кипър, Италия и Португалия са по-затруднени от българите при достъпа до тези услуги. Същото важи и за Унгария, Латвия и Словакия. На другия полюс с най-достъпни здравни системи са скандинавските страни, Обединеното кралство, Германия и Литва.
В групата на хората, които са заявили, че „много трудно“ си позволяват здравни услуги, у нас попадат 10.2% от населението, докато за ЕС този дял е едва 4.2%. По този показател значително по-лошо е положението в Гърция (33.1%) и Кипър (18.5%), а приблизително на нашето ниво са само Унгария, Латвия и Ирландия. Във Финландия едва 1.2% от хората са силно затруднени в достъпа си до здравеопазване.
Финансовите и други бариери пред тази система у нас засягат непропорционално жените (48% срещу 45% за мъжете) и възрастните (50%), но най-вече бедните хора – 50.5% за лицата с доход под 60% от медианния, т.е. до около 300 лв. на месец. Въпреки че страната е в тежка демографска криза, лицата с повече от едно дете и самотните родители също са по-затруднени при достъпа до здравни грижи. От долната графика се вижда, че само семействата с двама родители и едно дете се ползват от адекватен достъп, докато в останалите случаи делът на хората с много затруднения нараства рязко.
Парадоксално, в България е относително висок и делът на хората, които заяват, че получават достъп до здравни грижи „много лесно“ – 38.8% срещу 31.2% средно за ЕС. Това показва делът на хората, за които здравната система у нас все още работи добре, защото са относително здрави и могат да си позволят доплащанията при специалисти и в болниците, както и цената на медикаментите.
Страната ни е на второ място в ЕС по дял на доплащанията от пациентите след Кипър, като те съставляват почти половината от всички разходи за здравеопазване при средно около 15% за ЕС. При това положение хората, които не могат да си позволят доплащания, се оказват с ограничен достъп, независимо дали са плащали редовно задължителните си здравноосигурителни вноски.
About The Author
