По-рано тази година в центъра на Киев маршируват колони с младежи, облечени в камуфлажни униформи. Клетва полагат членове на така наречените „Национални дружини“ – „гражданско“ формирование, произлязло от воюващия в Донбас доброволчески батальон „Азов“ и свързаното с него „азовско“ движение на крайни националисти. Събитието предизвиква голям обществен резонанс, а белоруският журналист Николай Федотов – вещ познавач на ситуацията в Украйна, вижда в него повратна точка на процесите в страната. Препечатваме статията му с малки съкращения. Заглавието е на „Барикада“.
На 29 януари 2017 година в Украйна се случи eдно наистина историческо събитие, достойно за увековечаване в нейната история. В този знаменателен ден украинските либерали най-накрая признаха съществуването в страната на фашисти, които до този момент те със завидно упорство се стараеха да не забелязват. Фразата „къде сте виждали фашисти“ стана нарицателна в рускоезичния интернет. Под този въпрос се подразбира избирателната слепота на руските и украинските либерали, които виждат треската в руското око, а не виждат гредата в украинското. Но тази избирателност има напълно меркантилни подбуди.
Ако се вгледаме в историята на така наречения Евромайдан, ще видим, че отношенията между украинските нацисти и либерали не са съвсем безоблачни. Така например на 1 декември 2013 година, когато юнаците на Дмитрий Корчинский, а също и членовете на организацията „Патриот на Украйна“, спретнаха въргал пред Администрацията на украинския президент – реакцията на либералната общност беше съвсем неодобрителна. Разбира се, с характерната местна особеност – когато в Украйна искат да заклеймят някого, задължително го наричат агент на Кремъл. Това е единствения начин да се удари по нечия репутация, всички останали нямат ефект. Така и след първодекемврийското сбиване от страна на либералната общност веднага се посипаха обвинения към националистите. Последните бяха заклеймени като „провокатори“ и „агенти на Москва“. Предишното сътрудничество на Дмитрий Корчинский и Александър Дугин даде на либералите нелоши козове във вид на снимки от общи пресконференции на двамата. Ще напомним, че Корчинский беше тартор на групата биячи, които провокираха безредиците на улица Банкова.
Но страстите около кървавите боеве бързо утихнаха. И тогава украинските либерали започнаха да се чешат по главите. Главната причина на ситуативния им съюз с неонацистите е проста – либералите нямат „юмруци“, а юмруци на Майдана им бяха нужни за защита от „Беркут“. Както се казва, срещу една сила трябва да противодействаш с друга сила. Тъкмо в ролята на тази „друга сила“ влязoха бойните отряди на ултранационалистите, които тогава бяха обединени предимно в „Десен сектор“.
По този начин украинските либерали сключиха сделка с дявола
– за защита от „Беркут“ приютиха своя собствен „антиберкут“, състоящ се от неонацисти, футболни ултраси и прочее „патриоти“.
С началото на войната в Източна Украйна ситуацията още повече се задълбочи. Тогава тази неонацистка публика получи оръжие и се структурира в доброволчески батальони. Между другото, знаменитият „Десен сектор“ и до ден днешен воюва нелегално, без да се подчинява нито на Генщаба на армията, нито на ръководството на националната гвардия. През 2014 г. неонацистите и футболните ултраси, които оформиха батальона „Азов“, бяха изпращани с цветя на Софиевски площад в Киев. Тогава „Белият вожд“ Андрей Билецкий, който обещаваше да възглави „кръстоносния поход срещу предвожданите от семитите подчовеци“, беше избран за депутат от киевски мажоритарен район. Първоначално той планираше да се кандидатира от листата на „Народния фронт“ на премиера Арсений Яценюк, но след като правозащитниците надигнаха вой, се подложи на мажоритарен вот, разполагайки с пълната подкрепа на фронта и на широки слоеве от „патриотичната общественост“. След като попадна в парламента, Билецкий стана най-безпричинно отсъстващия депутат от Върховната Рада, а освен това си купи луксозен апартамент по време на боевете в Дебалцевския „чувал“.
Но разговорът не е за това. Както помним от историята на Древния Рим, гражданите на Вечния град обичали да изпращат своите легионери на многобройни битки, но не толкова трепетно са ги очаквали да се завърнат обратно. Съществувало даже официално решение на римския Сенат, че военачалникът (проконсул) може да предвожда войската само извън пределите на Италия. В простонародна форма този сюжет е разигран в комедията на Гайдай „Иван Василиевич сменя професията си“. Във филма самозванецът въздъхва с облекчение след като изпраща войската на Изюмския шлях (пътят, по който кримските татари правели своите набези към руските земи – бел. прев). По същия начин и украинските либерали изпратиха „бойците-патриоти“ на „Донбаския шлях“, а сами се заеха с организирането на гей-паради в Киев. Но, както стана ясно, „патриотите“ с нацистки татуировки пътуваха за Донбас не за да гинат в безсмислени обкръжения, а за да получат оръжие, да тренират, а също и да понатрупат обществен авторитет. А после с това въоръжение да се върнат обратно в Киев, за да установят свой ред.
Самите ултрадесни прекрасно разбират това и не закъсняха да го напомнят на либералите. По този повод сполучлив материал публикува в своя блог бардът на „Десен сектор“ Алексей Бик.
„В истерия по повод #НационалнаДружина изпадат предимно същите тези хора, които на Майдана наричаха момчетата с тояги провокатори. Историята вас на нищо не ви учи. Но не това е главното. Украйна стремително, според мярата на последните десетилетия, става все по-дясна и се радикализира. Какво ще правите с това, господа? Ще забранявате? Опитайте!“
На истериката на либералите по повод марша на нацдружинниците оперативно отреагира и идеологът на съвременния украински неонацизъм Юрий Михалчишин.
„Ето че завърши меденият месец, започнал през 2014 година,
когато от страх пред „Беркут“, титушките, Путин, зелените човечета и бойците от ЛДНР, либерастите се примириха с правото на украинските националисти да умират за Родината. Нещо повече – те бяха готови колкото се може повече от нас да загинат. А те пък после щяха да са готови да привличат инвестиции, да пият смутита, да правят стартъпи и да списват блогове. Колективният вой от последните седмици по повод и без повод – или заради публикацията на моята статия, или след полагането на клетва на „националните дружини“ на Майдана вчера, показва, че те вече не се страхуват откровено да плюят по нас и да призовават за разправа. Но няма да се получи.“
В тази си публикация Михалчишин напомня за своята статия, която публикува на сайта на украинската медийна група ZIK, под заглавието „Задачите на украинския национализъм за 2018“. Тя е знакова и показателна за целия ултрадесен политически каймак, тъй като в нея Михалчишин декларира онези тезиси, по които сега вече действат украинските националисти, без да ги изтъкват публично. Трети пункт от тезисите на Михалчишин гласи: „Да се започне запълването на вакуума на сигурността, създаден от държавата по пътя на отстраняване на реалната правова защита, правоохранителна и правоприложна дейност, с цел защита на правата и свободите на 99% от гражданите на Украйна“. Е, както виждаме, „Националните дружини“ са започнали да запълват този силов вакуум. Само дето тяхната дейност няма нищо общо с правата и свободите на 99% от гражданите на Украйна. По-скоро обратното – явно ги заплашва и им препятства.
Четвърти пункт: „Реабилитация на понятието и явлението активизъм и изпълването му с положителни, национално защитни, настъпателни, резултатни очертания, изтласкване и маргинализация на либералните, анархистки и гурбетчийски елементи от активното протестно поле“. Този пункт също се реализира на практика. В Лвов например Михалчишин и младите спортисти от клуб „Сокол“, близки до крайнодясната партия „Свобода“, отначало проведоха протест пред църквата на каноничната православна църква, а след няколко дни сградата ѝ беше подпалена. В столицата национал-радикалите също хвърлиха бутилка със запалителна смес по Десятинския манастир. Национал-патриотическата общественост лукаво нарече подпалвачите „архитекти“ и започна да се бори за тяхното освобождаване от ареста. Неонацистката организация С14 демонтира кръста и на каноничната православна църква в Киев.
Пети пункт: “Да не се страхуваме от поляризиращия ефект на националистическата идеология, да обявим война на либерализма, да се откажем от неискреното позициониране на универсални безплатни идиоти и многократни политически пионки, които се опитват да се харесат на всички“.
Всъщност, Михалчишин е описал точно маршът на „Националните дружини“. Както удачно е забелязал украинският политолог Петър Полещук – „Събираме момчетата, обличаме ги в камуфлажни дрехи, разказваме им за реда, използваме думата „национален“. Това е най-важното. Това са тези асоциативни „котви“, които трябва да хвърлим в общественото съзнание, за да има всеки съответен набор от асоциации: ред, милитаризъм, национализъм. И тук започва най-интересното. Всички виждат това и социалисти/либерали, и започват да ни засипват със собствените си виждания и оценки. Разбира се, отрицателни. Но те не разбират, че за ДЯСНАТА политическа сила НЕГАТИВНИТЕ оценки от либералите и социалистите са нещо ПОЗИТИВНО за потенциалния електорат на тази сила. Нещо повече, дваж по-позитивно е, ако негативните оценки повтарят ключовите думи: РЕД, милитаризъм, национализъм. По този начин, националистите карат „враговете“ да работят за тях. След известен промеждутък от време те ще сведат твоите БАЗОВИ тезиси до последната „дупка“ в социума. Ето това е „технология“.
Но да се върнем към Михалчишин. Седми пункт от неговите тезиси: „Да престанем престорено да се срамуваме от етноцентризма, пасионаризма, нетолерантността, неполиткоректността, от склонността към структурирано насилие“. Той също напълно се вписва в онези насоки, описани от Олещук. Същото стои и зад един от лозунгите на „Националните дружини“: „Ние сме много. Ние не се страхуваме да употребим Сила, за да установим на улицата УКРАИНСКИ РЕД!“
На страницата на „Националните дружини“ във Фейсбук първият коментар под поста с техния лозунг е следният: „ето такъв ред ни трябва, за да няма в Рус-Украйна еврейско-кацапска сган!!!“. Няма какво да се добави, очевидно делото на покойния Сашко Билий в Украйна живее и процъфтява. Както самият той казваше в интервю за руската телевизия: „Докато в жилите ми тече кръв, аз ще воювам срещу комунистите, евреите и москалите. Това е моето кредо“.
Впрочем, „Украински ред“ вече е установен на територията на завода „АТЕК“, който е под контрола на „азовското движение“, чийто проект са и „националните дружини“. Ето как описва положението съпругата на Роман Зварич Светлана Ковалевска-Зварич, която преди е ръководила Инженерното звено към доброволческия батальон „Азов“, докато „азовци“ не са я изгонили заедно с цялата ѝ група заради конфликт за правото да се нареже завода за скрап.
„Украински Ornung“ след нацдружинниците в „АТЕК“:
– Унищожени 63 производствени помещения;
– Кражба на 1700 струга, кранове, преси, металообработващи станове;
– Завзета територия на завода;
– Кражба на 246 струга, които се водят на отчет на инженерна група „Арей“ (бившето име на инженерна група „Азов“ -от автора);
– Похитени образци от военна техника – минохвъргачен комплекс върху шасито на амфибията ПТС-2, танк, бронетранспортьор;
– Провалено разработването на модернизиран танк, на тежък бронетранспортьор, на БТР-2;
Завзето помещение на конструкторското бюро ИГ „Арей“, откраднати компютри и конструкторска документация за щурмова машина, модернизиран танк, тежък бронетранспортьор, за модернизацията на БТР-2, минохвъргачен комплекс, универсална колесна машина“.
Погрешно е да се смята обаче, че нацдружинниците се интересуват само как да се нагушат с движимо и недвижимо имущество. Както се оказа, най-обикновените граждани ги интересуват не по-малко. Изаестен е случая с побоя на доброволните отрядници от „Общинска стража“ (това са същите неонацисти от С14 – бел. авт.) срещу британски активист след акцията в памет на убитите руски антифашисти Маркелов и Бабурова на 19 януари на Софиевския площад. Оказва се, че националните дружинници също са започнали усилено да работят в подобна посока, както се вижда от това свидетелство:
„Сега, до Стълба на площад Крещатик, пред очите на полицията беше извършено въоръжено нападение срещу младежите, които си почиваха там. Младежите са се запознали при Стълба с девойки, разговаряли са и са употребявали алкохол. Пристигналият патрул на полицията ги предупредил за незаконосъобразността на деянието, след което младежите изхвърлили всичко и се отдръпнали. Патрулиращите влезли в близкия магазин. Веднага след това, младежите са нападнати от неизвестни в черни униформи без знаци, някои от тях били с качулки и въоръжени. Свидетелите чули два изстрела. Слава Богу, децата са живи!!! Младежите са с изранени лица, с избити зъби (един от тях е ударен в лицето с пистолет), момичето е напръскано с лютив спрей. Полицаите, които са стояли в непосредствена близост твърдят, че „нито са чули, нито видели“. Въпреки целия шум и олелия! Ченгетата единствено извикали Бърза помощ. За съставяне на протокол и дума не можело да става, въпреки, че многобройните свидетели настоявали за това! И така приключва случката, другари! Това е Стълбът! Това е сърцето на града, случва се пред очите на ченгетата!!! Съдейки по състава на атакуващите, много намирисва на дружинници. Ако не са те, тогава възникват 1000 въпроса, как е възможно такова нещо и защо правоохранителните органи нищо не са предприели?!!!“
Трябва да се отбележи, че Светлана Олишевская, която забелязала пребитите младежи, е активистка на опозиционното „Движение на Новите Сили“ на Михаил Саакашвили. Видеозапис с пребитите публикувала във Фейсбук Ирма Самниашвили, също привърженичка на Саакашвили. Там е работата, че на следващия ден, „саакашистите“ провеждат марш за импийчмънт на президента Порошенко в центъра на Киев. Канели се да издигнат сцена на Майдана, на което успешно противодействала полицията. Съответно, побоят върху младежите бил запечатан на снимки и видео, а записите случайно били публикувани в интернет. Ако в тази вечер активистите-„саакашисти“ ги нямало на Майдана, никой нямало да разбере за побоя. И всичко това се е разиграло в самия център на Киев – пред Монумента на Независимостта. Какво се случва в провинцията или в спалните квартали на столицата, можем само да се досещаме. Можем и да предположим, че подобни неща не се случват за първи път на Майдана, тъй като там се намира социалният център “Казацки дом“ на „азовското движение“. В тази сграда редовно протичат сказки с ултрадясна тематика, а също така и тренировки по бойни изкуства за членовете и симпатизантите на „движението“.
В контекста на гореизложеното смело можем да перифразираме народната мъдрост „нещастието не идва само“ в „дружината не идва сама“. Нали освен „Националните дружини“ в Киев действат и още други по-малобройни отряди. И профилът на дейността им много напомня побоя върху пиещите младежи на Площада на Независимостта. Става дума за проекта „Рицари на града“ на неонацистката организация С14.
Проектът е фокусиран върху патрулирането из града през почивните дни.
В него участват младежи, предимно гимназисти. Основната им дейност се свежда да досаждат на хората изхвърлили фас извън кошчетата и да ги принуждават да вдигнат не само него, но и още един за профилактика. Ако някой не побърза да вдигне фаса, може да получи струя сгъстен въздух в лицето или ритник. Тази героична дейност старателно се документира на видео и се публикува в мрежата. Ясно е към каква аудитория са се насочили организаторите на подобни движения – разчитат на учениците, които желаят да се самоутвърдят за сметка на публично унижение и побоища. Доста показателен е и тонът, с който новопоявилите се дружинници се обръщат към правонарушителите – смес от полицейщина и престъпнически жаргон на улични хулигани.
Положението е „под контрол“
Както казва един популярен украински блогър, но в по-нецензурен вариант – ако в Украйна може да се случи нещо лошо, то непременно ще се случи. Например Игор Мосийчук (депутат във Върховната Рада, бивш заместник-командир на батальона „Азов“ – бел. прев.) е публикувал в своя блог снимката на окървавения севастополец Юрий Чеканов, който току-що е излязъл от следствения изолатор, където е прекарал няколко месеца за разрушаване на монумента на „Небесната сотня“ (загиналите по време на Евромайдана – бел. прев.) в центъра на Киев. Новината за побоя над севастополеца е публикувал в страницата си във Фейсбук Руслан Онищенко, известен още и като Абалмаз – бивш командир на печално известния батальон „Торнадо“. В своето съобщение Игор Мосийчук си спомня за „неизвестните патриоти“ пребили севастополеца: „Това е вандал, вдигнал ръка срещу Героите на „Небесната стотица“!
Когато Законът не действа, то справедливостта бива възстановена от неизвестни патриоти!“.
Както се оказва, Чеканов не е единствената жертва на „неизвестните патриоти“ напоследък. Още по-зверски е пребит киевчанинът Василий Балабанов. Според разказа на съпругата на пострадалия в интернет портала UA1, в резултат от побоя Балабанов е получил открита черепно-мозъчна травма, носът и челюстта са му раздробени. Сега той е в кома, включен е на апаратно дишане и шансовете му за оцеляване, според лекарите, са минимални. По думите на съпругата му, съседите им са десни радикали, които агресивно са налагали своите възгледи, веднъж даже са се опитвали да поставят мъжа ѝ на колене и да го накарат да пее химна на Украйна. Тогава конфликтът е бил потушен, но последният им опит да докажат правото на своите идеи завършва за съседа им с кома и грабеж. Кварталният полицай заявява, че ще има следствие само въз основа на заявление от потърпевшия. А лекарите твърдят, че пострадалият почти няма шанс да дойде в съзнание.
В конкретния случай не можем да кажем какъв точно вид десни радикали са били въпросните съседи. Но във фейсбук профила на Сергей Филимонов – ръководителя на киевската секция на партия „Национален корпус“, чийто дъщерен проект са „Национални дружини“, беше публикувано видео с побоя на „неизвестни патриоти“ над украинските антифашисти братя Кононович. Те са разнасяли листовки с призиви за съпротива против „фашистката окупация“. Нападателите обиждали братята с думите „комуняги“ и „сепаратисти“, повалили ги на земята и се нахвърлили върху тях с ритници, записвайки всичко това на видео. От записа се вижда как с натренирани движения извиват болезнено ръцете на жертвите си. Стойката на истинския дружинник личи от пръв поглед. На видеото се чува как минаващите киевчани се възмущават и се заканват да извикат полиция. При тези заплахи „неизвестните патриоти“ предпочитат да се разпръснат.
Тук се натъкваме на доста интересния аспект от дейността на „Националните дружини“ – тяхното взаимодействие с полицията. По телевизионните канали самите дружинници заявяват, че са доброволни сътрудници и помощници на полицията, призвани да ѝ помагат, тъй като тя сама не се справя със своите задължения. Но тук възникват няколко съвсем закономерни въпроса. Първо, както обяснява известния юрист-криминолог Анна Маляр, съгласно законодателството дружинниците могат да изпълняват своите функции само в присъствието на сътрудници на полицията, а така също задължително трябва да носят обозначителна лента на лявата си ръка.
„Гражданските формирования за охрана на обществения ред са разрешени от закона. Но в съответствие със закона членовете на обществените обединения трябва да носят със себе си удостоверения и обозначителна лента. На видеото от тържествената клетва на „Националните дружини“ аз не видях такива ленти. Напротив, видях много скрити с маски лица, при това в самия център на Киев. Но с решение на общинския съвет на столицата от 02.07.2015/№660/1524 е забранено на членовете на обществените формирования да носят елементи на дрехи или предмети от ежедневието, които правят невъзможна идентификацията им. Ако тези норми на правото не ги засягат и те просто играят на гражданско обединение, тогава на какво основание вече една година, по думите на техен представител, патрулират по улиците, охраняват обществения ред, противопоставят се на алкохолни и наркосвърталища?“ – пише Маляр. Освен това, в граждански формирования по оказване съдействие на блюстителите на реда могат да се включват само пълнолетни граждани. Това, че в „Национални дружини“ е пълно с непълнолетни, се вижда с невъоръжено око. Още повече, „Национални дружини“ имат статут на обикновени граждански обединения като например и обществото за защита на животните.
Примерите за откровено погромаджийство на „Национални дружини“ също не закъсняха. Един от първите дойде от украинският журналист Руслан Коцаба, който публикува на фейсбук страницата си изобличително видео, „героите“ в които бяха от Гражданския корпус „Азов“ – предшественикът на „Национални дружини“. На записа се вижда как тълпа младежи под знамената на ГК „Азов“ с неонацистка символика – „вълчи капан“ (Wolfsangel), приближават към двора на частен дом и започват да хвърлят камъни по прозорците и бутилки със запалителна течност, която възпламенява оградата под прозорците. Дворът и къщичката видимо са на бедни хора, което е характерно за нацдружинниците, които засега
не смеят да нападат замъците на олигарсите.
Друг видеозапис показва сблъсъка на дружинниците с украинската полиция в град Кременчуг, Полтавска област. Видеото, което напълно разруши имиджа на „националните дружинници“ като структура, която взаимодейства с полицията. Ще отбележим, че самият сблъсък се е разиграва на 16 декември 2017 г., а записът доби популярност покрай шумотевицата около клетвата на „Национални дружини“ в Киев. Може да се предположи, че популяризирането му се дължи на сили, близки до президента Порошенко. Но да се върнем към самото видео. Първо, на него се вижда, че гръбнакът на нацдружинниците в Кременчук са непълнолетни, които по закон нямат право да бъдат членове на доброволни отряди. Това вероятно и дава отговор на въпроса защо „Национални дружини“ са регистрирани като гражданско обединение, членството в което е разрешено от 14-годишна възраст. Второ, на видеото се вижда, че „Национални дружини“ носят маски-балаклава със символика, което на дружинниците категорично е забранено. Трето, виковете „боклуци“ и „ченгета-кучки“ явно показват, че договорката с полицията не действа.
Роман Бочкала, също проправителствен блогър, публикува в мрежата снимка от сблъсъка между дружинниците и полицейските власти в киевския район Осокорки. Както и в случая с Кременчук, главна причина за сблъсъка е въпросът с презастрояването. С цел пиар на политическата партия „Национален корпус“ дружинниците активно се вписват в движенията на местните жители срещу незаконното строителство. При това, ползвайки политически чадър от ръководството на силовите служби („азовецът“ Вадим Троян е първи заместник ръководител на Националната полиция, а министърът на вътрешните работи Аваков е негласно протеже на “азовското движение“- бел. авт.), те могат да си позволят това, което не е по силите на простосмъртните. Например в Киев, по време на конфликта около застрояването на „Кристерова горка“, нацдружинниците и активистите на С14 жестоко пребиха охраната на строежа.
„Днес наблюдавах Нацдружината в действие. На Осогорки. Около 30 човека. Нови униформи, стойка. В разговор помежду си – събаряме оградата и си тръгваме преди идването на полицията. Оградата е абсолютно законна. Огражда строежа на подстанцията. Строителят реализира дадения проект по поръчка на кметството. В пикови моменти на левия бряг е възможно изключване на тока, не достигат подстанциите. Защо да се руши?? Респект на патрулната полиция. Заедно с патрулите пристигнаха спецчасти. Няколко „активисти“ вече бяха успели да разрушат част от оградата. Не бяха униформени, но дружинниците поддържаща вандалите. Идването на полицията отрезви ситуацията. Беззаконието бе прекратено. Хората започнаха да се разотиват. И това не е първата подобна ситуация през последните дни, когато полицията твърдо спира дружинниците. Макар, че бяха от типа „Азов“… Но вече не ми се вярва в съгласуваността на действията на дружината с МВР. Това не беше среща. На Осогорки реално имаше битка. Ако дружинниците биха съборили оградата, полицията щеше да ги прекърши. Младежите трезво оцениха възможностите си и се разпръснаха. Един полицай каза: „ Сега отиваме на друго повикване, там също има дружинници …“. Предлагам да ги посрещнем заедно с военните командири и веднага да ги изпращаме на фронта“ – пише Бочкала.
Видимо проправителственият блогър не чете украинското опозиционно интернет издание „Страна.ua“, което чрез свидетелствата на свой вътрешен човек подробно е описало схемата на взаимодействие на „азовците“ с представители на полицията по въпроса за погромите на строежите в Киев. Въпросът се решава по такъв начин,че дружинниците да могат да създават в очите на младежта имидж на радикали, но при това всичко да става под контрола на полицията.
„Полицията получава информация на най-високо ниво. Еди къде си ГК (Граждански корпус „Азов“, трансформиран в партия „Национален корпус“- бел. авт.) ще тормозят еди кого си. Ръководството на полицията на ниско и средно ниво не е предупреждавано за тези акции, за да се избегнат приказките за договорка на МВР с „Азов“. Но началството предварително устно им „препоръчва“ да не се бъркат в случващото се – страните сами трябва да се разберат. В края на краищата бойците от корпуса отиват на щурм без всякакъв страх и съмнение, предварително знаейки, че полицията няма да се намесва. Понякога, когато се случват ексцесии като например пред „Киевгорстрой“, полицията демонстративно може да употреби сила за разгонване, но за нашите бойци няма последствия – после всички ги пускат. Болшинството участници не се замислят дали постъпват правилно. Научили са ги безпрекословно да изпълняват заповедите. И, ако началството казва, че трябва да се събори оградата на строежа, защото е незаконна и живущите протестират, значи така и ще направят. По-малката част, разбира се, си задават въпроса – в името на какво нападат строежите. И няма ли компенсации от строителите за ръководството на „Азов“ или даже за ръководството на МВР? Още повече, че едни строежи нападаме, а други, неизвестно защо, не … Но подчертавам, че тези въпроси си задава много малка част. И си трае“ – казва източникът на „Страна“ в „Азов“. По думите му „участието в сблъсъци със строителите и „спекулантите“ решава и други задачи – да се поддържа „тонусът“ и сплотеността на бойците на корпуса, както и да се добива опит в улични боеве. Това са своего рода учения. Второ, това е пиар на ГК пред жителите на Киев. На фона на това, че всички останали радикали като „Десен сектор“ са се „сдухали“, има още и такива, които могат „да предизвикат трети Майдан и да изгонят всички корумпирани“.
Много интересен е въпросът за наличие на оръжие в нацдружинниците, както и критериите за подбор на кандидати в организацията. Самите дружинници пишат, че за да встъпиш в организацията е достатъчно да умееш да изпълняваш заповеди и да правиш лицеви опори на юмруци. Но в анкетата за встъпване в „Национални дружини“
направо питат кандидата дали притежава легално оръжие.
Всъщност, въпросът за оръжието е доста по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Много интересен коментар по този повод написа украинският разследващ журналист Артьом Фурманюк, който е неофициален експерт по „азовското движение: „Нацдружините сега активно ги въоръжават с огнестрелно оръжие. И всичко е официално, легално. Когато това оръжие стане достатъчно много, легалността, априори, няма да има смисъл! Такъв е и планът. Луди пари се влагат там от Аваков и Ахметов като минимум. Ако човек, по една или друга причина (например, съдимост) не може да получи разрешително, то на този, който има такова, веднага му се зачисляват няколко единици оръжие. На всеки трябва да има оръжие. Въоръжават не с калашници, а с помпи и с други – не си спомням точно какви, но в наличност са както нарезни, така и гладкоцевни. Също се купуват и много автомобили. Ако сега в СБУ (Служба за сигурност на Украйна – бел. авт.) не отреагират по никакъв начин, то след година-две ще бъде късно. Още повече, че членовете на Нацдружините по време на сбирки и лекции активно биват ориентирани къч силово завземане на властта …“ – пише Фурманюк. Между другото, един от коментиращите на страницата му е отбелязал, че пушките тип помпи са най-подходящи за силови действия в градски условия, в сгради, в тълпа, където калашникът не е ефективен. Камуфлажните дрехи на „Национални дружини“ също са предназначени за градски условия.
Въпросът за финансиране на „Национални дружини“ вероятно е най-популярна тема за обсъждане в мрежата. Първото, което прави впечатление както на професионалистите, така и на аматьорите, е високото качество на заснемане на филмчетата им, които се публикуват в интернет. В заснемането са ползвани дронове, шествието е заснето от автомобил с професионална камера. Клиповете са разпространявани в социалните мрежи с платени реклами. Във всичките си отговори на въпросите за финансирането дружинниците заявяват, че са бедни, като църковни мишки. Даже униформите си купували за собствена сметка. А пари за реклама и разпространение в социалните мрежи, както и за безплатен вестник с високо качество, разбира се, получават от бизнесмени-симпатизанти. Между другото, за съществуването на такива те признават не веднага.
Но в интернет започнаха да циркулират слухове за това, че „Национални дружини“ са проект на белоруския неонацист, милионерът-беглец Сергей Коротких, той е „Малюта“, той е и „Боцман“. „Национални дружини“, естествено, побързаха да се отрекат от Коротких, заявявайки, че той няма никакво отношение към тяхната организация. Но да се вярва на тези заявления може приблизително толкова, колкото и на заявленията им за това, че нямат пари за платени сътрудници. Значително по-интересно е интервюто на самия Коротких пред журналистката Татяна Даниленко от тв канала ZIK. В него Коротких, разбира се, опровергава всяка своя съпричастност към „Национални дружини“, освен лични познанства с дружинници от времето на войната в Донбас. Но едновременно с това Коротких разпори защитната линия на „Национални дружини“, която те изграждат чрез страниците си в социалните мрежи и на специално свиканата от тях пресконференция.
Първо, Коротких призна наличието на оръжие в нацдружинниците. Второ, ясно формулира намерението им за идване на власт: „Те оттам (от фронта – бел. авт.) се върнаха, и виждат, че докато са били там, тук е станало по-зле, отколкото е било преди 2014-а. И те тук се самоорганизират, не защото някой нещо им е платил и не защото са представители на някой от клановете, претендиращ за власт. Те самите искат да станат власт, за да въведат най-накрая ред в страната, за да променят тази страна. Именно защото са националисти“. Трето, Коротких заявява, че „Национални дружини“ не ограничават хоризонта си с пределите на Украйна, а имат свой цивилизационен проект.
„Те имат
собствен цивилизационен проект, който е по-мащабен от Украйна,
и те ще вървят към него, независимо от това дали той се харесва някому или не“. За какъв проект става въпрос, също е казано пределно ясно: „Цялата европейска цивилизация върви към катастрофа… Това е същото, което се нарича криза на идеите … Имаше епоха на либерализъм, която доведе, според мен – и аз съм готов да доказвам това, към деградация на европейското общество в буквалния смисъл на думата… Въпросът е ще се появи ли сред националистическите организации, претендиращи за презареждане на европейската цивилизация, голям успешен проект… защото това е общ проблем за всички европейци“. Както виждаме, става въпрос за обновена версия на „Нов европейски ред“. Старата версия си счупи зъбите в Сталинградската битка, годишнина на която чествахме неотдавна.
Лидерът на движението „Азов“ Андрей Билецкий, който самолично приемаше клетвата на „Национални дружини“ в киевската крепост „Косой капонир“ и с печата на княз Светослав в ръце, в интервю за киевския телеканал NewsOne на 7 февруари потвърди заявлението на Коротких: „Когато не вярват във властта, когато властта губи всяко право на насилие, а държавата трябва да има абсолютно право на насилие, то такава власт няма привърженици. И когато тя е дотолкова делегитимирана, а сега е точно такова време, то повод за Майдан и подобни събития може да се намери във всичко … Властта до такава степен е слаба и безумна за всички слоеве на населението, че може да падне във всяка секунда… Аз смятам, че в тази ситуация националните сили са длъжни максимално бързо да идват на власт“, казва Билецкий. Известният украински журналист Юрий Бутусов в материала си за „Огледалата на седмицата“ заявява, че „Национални дружини“ печелят пари от охранителни услуги. В частност,
един от главните източници на финансиране е охраната на предприятията
на концерна „ДТЕК“, собственост на украинския олигарх Ринат Ахметов. Но доста по-интересни данни за финансирането на „Национални дружини“ предостави доброволецът Ирина Коваренко, която е имала отношение към „Азов“ в началния му период. По нейни данни дружинниците получават заплати от 10 хиляди гривни (370 долара), а командирите на отделения от 15 хиляди (555 долара). Парите те печелят, според нея, от „покровителство“ на пристанища, на храмове на каноничната православна църква, в частност, на Киево-Печьорската лавра, а също така от протежиране на бардаци и игрални салони. Според спомените на Коваренко, бойците от „Азов“ са отговорни и за разграбването на вилата на експрезидента Янукович в Бердянск през 2014 г. Както заяви бившият заместник батальонен командир Ярослав Гончар: „Аз и още 15 бойци излязохме от състава на батальона заради несъгласие, в това число и в идеологичен план, с действията на командирите и техните подопечни. Вместо с бойни действия, те се занимават с мародерство и грабежи. Пред мен от вилата на жената на Янукович в Урзуф бяха откарани два камиона със заграбено имущество. От ловните стопанства на Янукович в Стародубовка също бе заграбено имущество. Когато заявих за недопустимостта на такива действия и за откритата подкрепа на национал-социализма в батальона, бях вързан и хвърлен в мазето. Там ме измъчваха. Тези, които твърдят, че батальонът „Азов“ е чист като момина сълза, лъжат нагло. Той се е превърнал в банда, в която влизат само крайно десни. Ако човек не е с национал-социалистически убеждения, няма да го приемат“.
Подобни наблюдения, само че за дейността на „Национални дружини“, обнародва националистическият блогър и доброволец Иван Абрамов. „Като правило, освен видео, в което възмутени патриоти нападат незаконни кръчми, строежи и други заведения за алкохол, има и записи ПРЕДИ и СЛЕД акцията. В първото видео от камерите за наблюдение се вижда как патриотите носят в незаконната кръчма бележка с ежемесечната сума за плащане на рекет, а на второто те пристигат на същото място да си поговорят с несговорчивия собственик. Е, такива кадри възмутените патриоти не споделят в интернет. И неизвестно защо полицията не възбужда наказателни дела, свива рамене; „невъзможно е да се докаже съставът на престъпление“, написа той.
Но заплахата за бизнеса от „Националните дружини“ не може да се сравнява с опасността за политическите институции на украинската държава, които и без това се намират в условията на бавна, но сигурна стагнация след така наречената „Революция на достойнството“.
В очакване на часа „Ч“
Дълго време либералните изследователи на украинското ултрадясно движение като Вячеслав Лихачев или Андреас Умланд преднамерено подценяваха влиянието на ултрадесните в украинското общество и политическия елит след „Евромайдана“. Главният тезис, който използват в защита на аргументацията си, е изключително ниският рейтинг на крайната десница. На всеки непреднамерен наблюдател е ясно, че аргументът е несъстоятелен. Дори бегъл поглед върху нагласите и дейността на украинските неонацисти ясно показва, че парламентарните избори ги интересуват само като инструмент, с който да популяризират идеите си. Те възнамеряват да застанат начело на ръководството на страната чрез въоръжено завземане на властта. Идеологът на движение „Азов“ Едуард Юрченко в своите интервюта по „азовското“ радио откровено заявява, че „азовци“ очакват момента на системна дезинтеграция на украинската държава, за да завземат властта. Съответно, паралелните на държавата структури се създават именно с идеята за този час „Ч“.
Когато на мястото на разложената държава се образува вакуум във властта
„азовци“ ще го запълнят със структурите си. И „Национални дружини“ са само най-гръмкия пример, та нали „Азов“ разполага с цяла палитра от всевъзможни структури – от литературен клуб до мрежа от детски лагери. Има даже своя спасителна и медицинска служба – прототипи на бъдещите министерства на извънредните ситуации и на здравеопазването.
Както гласи знаменития чеховски принцип за пушката – ако тя виси на сцената, то задължително трябва да гръмне. И пушката на „Национални дружини“ гръмна, при това много по-рано, отколкото можеше да се предположи. На 28 януари – в Деня за памет на жертвите на Холокоста, нацдружинниците положиха клетва в Киев, а на следващия ден показаха на цялата страна и защо всъщност са създадени. Тогава в областния център Черкаси в Централна Украйна, дружинниците попадат на заседание на градския съвет. Пуска ги действащият кмет на града Анатолий Бондаренко, за да ги използва като лост за натиск върху своите опоненти. По това време в Черкаси се очертава разкол в управляващата групировка в лицето на партиите „Татковина“ („Батьковщина“) и „Самопомощ“ от една страна, и от друга страна опозицията в лицето на Партията на свободните демократи, Блока на Петро Порошенко и „Свобода“. Градът фактически е парализиран от партийните ежби, бюджетът все не може да бъде приет, вследствие на което настъпва истински колапс – започват чести аварии в комуналните услуги, сметоизвозването практически спира да се извършва, трупат се общински дългове, работещите в бюджетната сфера не получават заплатите си…
И ето че на заседанието на градския съвет в Черкаси се появяват нацдружинници. В същия ден трябва да бъде приет бюджетът на града, в който опозицията вижда много завишени разходи и вратички за корупция. Трябва да се отбележи, че кметът Анатолий Бондаренко е по-известен в града като криминален авторитет по прякор „Толя Тенджерата“.
„В началото на сесията в залата влезе група юнаци в сиво-черни униформи с надписи „Национална дружина“ и в черни униформи със значки на корпуса „Азов“. Всички бяха омотани в шалове или с маски и качулки, а също така даваха да се разбере, че носят оръжие (влязоха с чанти, предназначени за носете на муниции). Те застанаха между редовете, а лидерът им Дмитрий Кухарчук и бившият заместник на кмета Бондаренко – Геннадий Шевченко, заедно с ветерани от боевете в Източна Украйна, блокираха трибуната. При това Кухарчук се провикна –
„Общински съветници да не се пускат навън!“.
Ето така започна сесията“, спомня си Александър Згиблов от Партията на свободните демократи. Общински съветници са бити направо в залата, докато не приемат бюджета и не гласуват удобна за кмета местна управа. След което местният парламент се саморазпуска, което е безпрецедентен случай в най-новата история на Украина.
Новина тутакси се разпространява из интернет след публикация от известния блогър Андрей Шокотко (псевдоним Pauiuskr): „На снимката Черкаският градски съвет, националдружинниците влязоха в залата, за да „помогнат“ на народните избраници. Засега не разстрелват и даже не бият, просто са нахлузили маски и демонстрират сила, стоейки между редовете. Примерно така изглежда демонтажът на демокрацията, даже на фейк демокрацията, каквато е нашата. Главатарите ни явно се измориха да играят на демокрация. До този момент я имитираха заради репутацията на Запад, тъй че да получават мангизи, но репутацията е насрана и вече не ни е нужно потьомкинско село. Сега им се иска да напълнят стадионите, но съвсем не за футбол, а по примера на стария Пиночет. Ето затова се появиха „Национални дружини“.
Снимката на лидера на черкаските „азовци“ Дмитрий Кухарчук – 28-годишен футболен хулиган, който от трибуната ръководи заседанието на градския съвет в компанията на дружинници в тийнейджърска възраст и с татуировки до главата, шокира украинската общественост. Както сочат някои от последните социологически проучвания – в частност изследване на американския Международен републикански институт, проведено през 2017 година, украинският народ тотално не вярва на политиците. При това, с най-нисък рейтинг са представителите на „Народния фронт“ Яценюк, Аваков, Парубий, Турчинов.
Блогърът Артьом Фурмянук смята, че именно групировката на Турчинов, Аваков и Пашински, или така наречената „Партия на войната“, покровителства Андрей Белецкий и цялото движение „Азов“. „Партия на войната“ няма никакъв шанс да остане на власт по законен и демократичен начин след президентските избори през 2019 г. Но те имат няколко начина да запазят креслата си: а) държавен преврат; б) имитиране на държавен преврат и собственоръчно „спасяване“ на страната от бунтовниците; в) запазване на контрола върху силовия блок при всяка власт. За който и да е от трите варианта се изисква участие на „Национални дружини“: те или ще бъдат изпълнители на реален или фалшив преврат, или ще се явяват постоянна заплаха, която „ястребите“ ще удържат, бидейки на власт.
Както отлично забеляза украинският журналист Глеб Простаков: „ Точно сега властта пробва нов
вариант на управление, при който съвсем не е задължително да печелиш избори.
Събитията от последната седмица говорят напълно убедително. Черкаската история, в която юнаците от „Национални дружини“ накараха общинските съветници да гласуват бюджета против волята си, е новият тренд. Харковският журналист Константин Кеворкян също точно отбеляза, че „ако по-рано въпросът с репутацията решаваше човек, притежаващ телевизионен канал, то сега въпросът се решава от човек с пушка. Именно това стана непредсказуем резултат за украинския елит след „Революцията на достойнството“. Уверени в това, че от втръсналите щурмоваци можеш лесно да се откупиш (след което да ги изхвърлиш като отпадък), киевските управляващи неочаквано видяха пред себе си възкръснало от ада племе на идейни нацисти, които те самите не са смятали за нещо повече от съветска пропагандна измислица“.
Украински блогъри видяха паралел между дружинниците и щурмоваците на хитлеристката партия NSDAP, макар че съдейки по заявленията на представители на украинската полиция и на самите дружинници, по-коректно би било да ги сравняват с Вспомагателната полиция. Щурмоваците от Hilfspolizei, или съкратено Hipo, излизали на съвместно патрулиране с официалната държавна полиция през 1933 година, след подпалването на Райхстага. Но след окончателното укрепване на нацистката власт, тези „нацдружинници“ били разформировани и по-голямата част преминавали на служба в охраната на концлагерите.
„…Просто е интересно. Само на мен ли това ми напомня физкултурната секция на службата за ред на партията (Sturmabteilung)?“ – пише израелският командос Цви Ариели, който обучава украинските военни.
„Национални дружини“. Под масчици. Мисля, че трябва да стягаме куфарите веднага, ако не е трябвало да го направим още преди две години“, казва пък украинската дизайнерка и художничка Льоля Голдштейн.
Сепна се дори и журналистката от украинската обществена телевизия Анастасия Станко, която беше основен рупор на Евромайдана: „Шести раздел на книгата на Тимоти Снайдер „За тиранията“ се нарича „Пазете се от паравоенни формирования“. В нея Снайдер пише: Когато хора с оръжие, които винаги са твърдяли, че са в опозиция на системата, започнат да носят униформи и да маршируват с факли с портрети на вожда си, това е сигурен признак, че е надвиснала беда. Когато пък подчинени на определен лидер паравоенни групировки се смесят с официалната полиция и въоръжените сили, бедата вече се е случила“. Нацизъм съзряха дори западните либерали, които през цялото време досега си затваряха очите за разцвета на „кафявата чума“ в Украйна от страх да не съдействат на Русия. Достатъчно критични статии излязоха в англоезичния сайт „Радио Свобода“, а също и два материала в украиноезичния „Гласът на Америка“.
Картината прозря даже професионалният русофоб и перач на имиджа на украинските неонацисти Антон Шеховцов. „Стотици неонацисти маршируваха в Киев, който толкова се стараеше да докаже, че украинските неонацисти са само измислица на руската пропаганда“, написа той в своя Туитър.
„Къде в Европа на неонацистите е разрешено с подкрепата на вътрешния министър, да сформират отряди и да маршируват в центъра на столицата?“, кахъри се той. И това го пише същият човек, който призоваваше световната общественост да не се паникьосва от присъствието на ултрадесни щурмоваци на „Евромайдана“. „Ние призоваваме коментаторите, особено тези, които споделят леви възгледи, да бъдат внимателни с огласяването на обоснованата (!) критика на радикалния украински етнонационализъм“ – приказваше тогава Шеховцов.
„Нещо повече, паникьорските заявления за Евромайдана по- скоро ще бъдат използвани от кремълските политтехнолози за въплъщаване на геополитическите проекти на Путин. Такова паникьорство обезпечава реторично войната на Москва против независимостта на Украина и неволно помага на политическата сила, която е много по-голяма заплаха за социалната справедливост, за правата на малцинствата и за политическото равенство, отколкото всички украински етноцентристи взети заедно“.
Ако вярваме на думите на тогавашния Шеховцов, днешният Шеховцов с паниката си помага на коварния Путин да завоюва Украйна. Впрочем, новият Шеховцов видимо е забравил, че предлагаше „да разберем и да простим“ на украинските неонацисти: „Ние също така призоваваме западните коментатори да изразяват съчувствие на националната държава, която е много млада, неконсолидирана и се намира под сериозна чуждестранна заплаха. Неопределената ситуация, в която украинската нация досега се намираше, както и огромните трудности на ежедневния живот в такова преходно общество, пораждат голямо разнообразие от странни, деструктивни и противоречиви мнения, поведения и дискурси. Поддържането на фундаментализма, етноцентризма и ултранационализма понякога може да бъде предизвикано по-скоро от постоянния безпорядък и ежедневните проблеми на хората, които живеят в такива условия, отколкото от техни дълбоки убеждения“.
Украинските „братя по разум“ на Шеховцов – художници и интелектуална бохема, които на Евромайдана препускаха заедно с неонацистите, също се сепнаха. Те даже организираха акция против „Националните дружини“, на която събраха цели 50 човека. Но ако дружинниците, облечени в камуфлажни дрехи, маршируваха в стройни колони с призиви за въвеждане със сила на „Украински ред“, то тези с разноцветните перуки издигаха пацифистки лозунги под звуците, дали на африкански, дали на латиноамерикански инструменти. „Моята сила е любовта. Моят ред е съвместното творчество. Моето благополучие и безопасност са знанията и човечността“, гласеше един от плакатите. Организаторите на акцията даже сформираха във Фейсбук група за мониторинг и противодействие на дейността на „Национални дружини“. Основен профил на дейността ѝ ще бъде отправяне на въпроси към официалните институции с молба да обяснят законността на дейността на подобни формирования. Но нима киевската интелектуална бохема си мисли, че украинската власт, на която като въздух са ѝ нужни тонтон-макути/щурмоваци/ хунвейбини, за да продължи и занапред да граби народа си, ще се стресне от групичка ексцентрици с перуки?
Дефилето на нацдружинниците в центъра на Киев изкоментира и канадският посланик Роман Ващук. „Не това е пътят“, заяви той по повод създаването на алтернативни силови структури. Самият посланик напълно подкрепя Националната полиция на Украйна като законно и легитимно силово ведомство, което държавата му е финансирала с немалко пари и има намерения да влага още. След думите на Ващук в паметта изплуват фразата на Владимир Илич Ленин – „ние ще тръгнем по друг път“, казана след обесването на брат му Александър заради опит за покушение срещу император Александър III. Адолф Хитлер, между другото, също е решавал да тръгне „по друг път“ след провала на „Бирения пуч“. Всъщност, Андрей Билецкий и неговите дружинници вървят именно по този „друг път“. Те са осъзнали безперспективността на инфантилните опити да мътят водата в духа на Сашка Билий или на Николай Коханински. Техният „друг път“ предполага създаване на добре организирани структури на паралелната контравласт, при това не само силова. Всичко се прави с предположение за приближаването на часа „Ч“ – окончателното разрушаване на украинската държавност.
Тогава властта буквално ще се въргаля в краката
и тези юнаци няма да закъснеят да я вдигнат. За тях за това вече почти всичко е готово.
Само че главната разлика от днешната „Ваймарска Украйна“ от тогавашната „Ваймарска република“ е в това, че няма кой да противостои на украинските щурмоваци и вспомагателни полицаи. Хипитата в колоритни перуки не могат да се смятат за сериозна алтернатива, а „червени фронтоваци-телмановци“ в Украйна няма и не се предвижда да се появят, тъй като декомунизацията е обявена фактически за национална идея на постмайданова Украйна. Можем само с горчивина да пожелаем на украинците по-бързо да опознаят всички тези прелести на „националното достойнство“, които им носят подобни нацдружинници, така че по-бързо да ги преболедуват, да се излекуват и да получат устойчив имунитет срещу тях, както това се случи с германския народ. Че нали напоследък в Украйна думата „антифашист“ стана фактически мръсна дума, а „нацист“ се употребява изключително по отношение на руските ултрадесни. Докато украинските крайнодесни е прието да се наричат просто „патриоти“ и по никакъв друг начин.
About The Author
