Бургас, Русе, Враца – градовете, в които се надига недоволство срещу подготвяните план-приеми след седми клас, тепърва ще се увеличават. Решенията за броя паралелки, които ще получи всяко училище, се подготвят до края на месеца от регионалните управления по образованието. Въпреки че процедурата се извършва на местно ниво, тенденцията да се закриват паралелки в профилирани (математически, езикови) гимназии се очертава навсякъде, където се готвят значителни промени. Проблемът е, че сред тези училища обикновено са и най-успешните, с най-високи резултати на матурите, в които отиват учениците, желаещи след това да продължат образованието си в университет.
Сега държавната политика е да ограничава успеха на тези училища, за да насърчи развитието на професионалните гимназии. Ако се вгледаме по-внимателно в процеса на изграждането на тази политика, ще трябва да се запитаме и кой всъщност управлява държавата.
Демографска криза и още нещо
„Взимат се от двете училища, които имат най-висок успех и рейтинг към други училища, където образованието е на много по-ниско ниво и знаете базата в какво състояние е”, коментира пред БТВ родител, който протестира срещу закриването на паралелки в профилираните гимназии във Враца. Официалният мотив е спадащият брой ученици, но тъкмо тези гимназии запълват най-успешно паралелките си. От регионалния инспекторат по образованието допълват, че “решението е базирано и на заявките на бизнеса за кадри”.
Не много по-различно е положението в Русе, където със закриване са заплашени три паралелки в профилирани гимназии. По думите на директора на местния инспекторат това “се налага, защото децата намаляват и бизнесът е отчаян от липсата на работна ръка с професионална подготовка”. В писмо, разпространено от директорите на професионалните гимназии в Русе също се акцентира върху проведените “редица срещи с представители на местния бизнес”, който отчита “спешна необходимост от работна ръка в различните отрасли” и настоява за “приоритетна роля на професионалното образование в града ни.”
Бизнесът и във Враца твърди, че е изправен пред спешна необходимост, като “алармира, че ако в съвсем кратък порядък училищата не започнат да “произвеждат” нужните им кадри, а не просто някакви ученици завършващи средно образование, фирмите една по една ще фалират”. Тук е заложено едно съвсем различно разбиране за държавата от това, което работодателските организации традиционно защитават – вече не трябва да намалява “административната тежест”, а да се намесва с административни мерки, за да осигури на бизнеса готови кадри и да го предпазва от фалити.
В Кюстендил “работодателските организации излязоха за първи път с обща позиция и конкретни предложения за план-приема след 7 клас”, съобщава Дарик, като предложенията им отново не са изненадващи – закриване по една паралелка във всяка от профилираните гимназии в града.
Водеща роля на бизнеса
Единодушието на работодателските организации и образователните управления в цялата страна не е съвпадение. Образователният министър Красимир Вълчев обясни тази политика в края на януари:
“Приемът на ученици в професионалните училища ще бъде увеличаван през годините. Това е наша политика от началото на мандата – да стимулираме обучението там – както чрез финансовия инструмент, така и с минимално административно увеличаване на приема в професионалните паралелки. Защо? Бизнесът все по-често и по-остро ни напомня за необходимостта от това. А и вече има завършили професионално образование, които получават по-високи заплати от висшистите в някои сектори.”
Министърът пропуска да обясни защо родителите и учениците биха предпочели елитна профилирана гимназия плюс още няколко години в университет, ако заплатите на завършилите в професионална гимназия са толкова високи. Освен това той предпочита да говори за административно увеличаване на приема в едни, докато всъщност става дума за намаляването му в други гимназии, които в общия случай са по-търсени, заради по-високите резултати.
Министърът обаче е прав, че “бизнесът все по-често и по-остро ни напомня” да стимулираме техникумите. Всъщност, тази година Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за пръв път включи в приоритетите си “акцент върху професионалното образование”.
При представянето на тези приоритети, Васил Велев обясни, че “определянето на план-приема в професионалните гимназии” е ключово, защото бизнесът е “потребител на кадри” от тези гимназии. За негово щастие, държавата е насреща: „По този въпрос имаме добър диалог с министъра на образованието и науката. Получаваме разбиране относно желанието ни бизнесът да има водеща роля при определянето на план-приема“.
Получили зелена светлина от МОН, работодателските организации призовават местните си структури да се свържат “възможно най-скоро с директорите на професионални гимназии във Вашия регион и заедно до 10 януари да дадете конкретни предложения за брой ученици по специалности, които да бъдат включени в новия държавен план-прием.”
Обратно в училище
Всичко това би могло да има някакъв смисъл, ако допуснем, че наистина се прави, за да се отговори на исканията на един “динамичен пазар на труда, какъвто очакваме следващите десетилетия”, по думите на Красимир Вълчев. Логиката на това изказване предполага, че трябва да дадем на бизнеса да се разпорежда с образователната система като “потребител на кадри”, така че тя да осигурява работници с точните квалификации.
За целта се възлагат големи надежди на т.нар. дуално образование, при което границата между обучението и работното място се премахва, а на работодателите се спестява нуждата от досадното допълнително обучение на наетите работници. Визията на МОН за връзката на образованието и бизнеса е като за такава между “производител” и “потребител” на кадри.
Проблемът, че потребителят не е съвсем сигурен какво иска. Бизнесът променя очакванията си за нужните дори за най-близкото бъдеще кадри на практика всяка година. Твърденията, че няма достатъчно квалифицирани кадри също не са базирани на солидни емпирични данни. Знаем, че някои сектори изпитват недостиг, но не и точната причина. Например, често чуваме, че няма достатъчно кадри по курортите, но не и на какво се дължи това – на липсата на достатъчно паралелки в гимназиите по туризъм или на това, че в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ са най-ниските заплати в страната?
Изчисленията, на базата на които работодателските организации, решават, че държавата трябва да ограничи приема в профилираните гимназии и да увеличи този в професионалните, са още по-странни. Те взимат заетите с квалификация в даден сектор и ги делят на 32 – средният брой години, в които е активен един работник – след което сравняват полученото число с актуалния прием в професионалните гимназии. Това не е изчисление, отговарящо на „динамичния пазар на труда“ от бъдещето, а несръчна проекция на настоящето.
Тази методология почива на допускането, че само професионалните гимназии са източник на квалифицирани кадри и че след 3 десетилетия ще имаме нужда от същия брой кадри във всеки от секторите. Например, работодателите откриват, че в строителството има 83 хил. заети с квалификация и заключават, че в професионалните гимназии трябва да се обучават по 2600 строители, за да се поддържа броят им, но в момента се приемат двойно по-малко.
На базата на тази странна логика от АОБР заключават, че „от направения сравнителен анализ по професионални направления и икономически дейности, ясно се очертава дисбаланса между търсене и предлагане на квалифицирана работна сила“. Естествено, ако бяха направили същата сметка през 2007 г., те щяха да открият още по-голям недостиг на строители, докато през 2009 г. при избухването на кризата щяха да регистрират излишък. Още десетина години назад и щяха да „изчислят“ опасен отлив на кадри от минното дело или тютюнопроизводството.
А може би е време представителите на работодателските организации наистина да влязат в училищата, но не за да определят приема, а за да добият някои пропуснати квалификации. Но не под формата на дуално обучение на една или друга машина или технология, която скоро ще бъде заменена с нова, а под формата на общообразователно обучение по логика, статистика и история.
About The Author
