Народното събрание прие на първо четене поправки в Търговския закон, които според вносителите от БСП имат за цел прекратяването на порочните практики фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, както и възможност на една трета от наетите лица по трудови правоотношения да подадат до съда искане за откриване на процедура по несъстоятелност на фирмата, в която работят, в случаи, че повече от два месеца не са им изплащани отработени заплати.
„За“ законопроекта на БСП гласуваха 132 народни представители, нямаше „против“ и „въздържал се“, посочва „Фокус“. Това обаче далеч не решава в положителна посока съдбата на този казус, тъй като силно негативно становище против подобни промени изразява Консултативния съвет по законодателство, оглавяван от проф. Огнян Герджиков.
„Искаме да се прекрати порочната практика – фирми със задължения, предимно към НАП и работници, да се прехвърлят към малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземания. По този начин бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и оставят всичките ѝ задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват на чисто своята дейност“, обясни Крум Зарков, цитиран от официалния сайт на БСП и добави, че предложените от БСП промени са съобразени с практиката и целят да пресекат най-често регистрираните случаи на злоупотреби.
„Практиката показва много случаи, при които след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, проверяваното дружество сменя собствеността си, актът за установяване на нарушения се връчва на новия управител, който го обжалва за да спечели време и след като минат две години от прехвърлянето обявява несъстоятелност. По този начин новият собственик и управител поема изцяло отговорността за несъстоятелност на дружеството, но не може да му се търси отговорност, тъй като деянията са извършени от предишните собственици и управители“, посочват вносителите в официалните мотиви към законопроекта.
„Предлагаме по време на ревизия да не може да се прехвърля собствеността. Добавяме и изискването, при прехвърляне на дружествени дялове, да се представя удостоверение от НАП за липсата на задължения от публично-правен характер“, обясни той. По неговите думи в случай, че дружеството има задължения, то прехвърлянето на дяловете на трети лица излиза от компетенциите на нотариуса и преминава в компетенциите на окръжния съд.
„Съдът да е този, който ще прецени дали дружеството има активи и икономически потенциал, поради което трябва да бъде стабилизирано или дружеството е свръхзадлъжняло, новият собственик не предлага решения за обезпечаване на кредиторите и дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, като досегашните съдружници и управители ще трябва да понесат съответните санкции, предвидени в закона“, допълни Зарков.
Относно втората насока на промените Зарков посочи, че трябва да се предвиди още по-предно мястото на служители и работници с неизплатени задължения в открилата се вече процедура на несъстоятелност. „Търговският закон е търпял вече промени в тази насока, работниците и служителите са се придвижили места напред, но това не е достатъчно – те трябва да заемат първо място в този списък“, коментира той.
В края на лятото Народното събрание прие на първото четене друг законопроект, който цели решаването на проблемите, свързани с неизплащането на заплати на работниците от страна на фалирали или некоректни работодатели. Редица ключови промени, предвидени в него, все още обаче не са факт, тъй като след приемането на първо четене депутатите излязоха в лятна ваканция. Самият законопроект беше създаден в резултат от работата на специална комисия, но освен загубеното време в него не бяха включени някои промени, за които настояват ощетените работници и омбудсманът Мая Манолова. Седмици по-рано самата тя, заедно с КНСБ, беше входирала готов законопроект, но депутатите решиха да не го припознаят директно, а да изготвят свой чрез въпросната комисия. Част от пропуснатите тогава промени присъстват в приетия днес законопроект на БСП.
Победата за работниците обаче все още е далеч, тъй като и двата законопроекта трябва първо да бъдат приети окончателно на второ четене от пленарната зала. След дълга пауза и неяснота, най-после на 11 октомври тази година работата по законопроекта, приет през лятото, започна на второ четене в комисия. На това заседание, с общ парламентарен консенсус, беше внесена поправка, касаеща прехвърлянето на фирми със задължения на клошари, но не се стигна до гласуване. Работата беше продължена на ново заседание на 18 октомври, когато обаче отново не беше гласувана една от промените – касаеща именно Търговския закон – която беше отложена, за да бъде изпратена за допълнително становище от Консултативния съвет по законодателство, председател на който е бившият служебен премиер Огнян Герджиков.
На 30 октомври въпросното становище е получено и е силно негативно по всички отделни точки на този параграф. Така например, според Герджиков и колегите му проф. Ангел Калайджиев и д-р Таня Бузева, които са го изготвили, идеите да се преустановят случаите на прехвърляне на търговски предприятия, без да са платени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, не могат да бъдат подкрепени, защото „водят до недопустимо ограничение на правото на свободна стопанска инициатива, прогласено в чл. 19, ал. 1 от Конституцията“. Герджиков, Калайджиев и Бузева твърдят, че подобни промени „нарушават конституционната повеля за създаване и гарантиране на еднакви условия за извършване на стопанска дейност от частноправните субекти“.
Д-р Таня Бузева е известна с това, че нейната частна кантора написа законопроекта за концесиите, на който държавният глава Румен Радев първоначално наложи вето, но след това парламентът го отхвърли.
Най-вероятно, позовавайки се именно на това становище от Огнян Герджиков, въпросните предложения няма да бъдат подкрепени на второ четене от комисията, а след това и от пленарната зала. Въпреки, че становището е получено още в края на октомври, засега комисията не се е върнала към разглеждането му, а съдбата му остава неясна.