Преките чуждестранни инвестиции в България за първите осем месеца от годината са намалели с 54% спрямо 2016 г. по предварителни данни на БНБ. Те са в размер на приблизително 1% от БВП или общо 516,4 млн. евро, като е възможно те да бъдат коригирани леко нагоре, но без това да се отрази на общата тенденция. Година по-рано инвестициите за същия период са били 1124.7 млн. евро или 2.3% от БВП. През август инвестициите нарастват със 71.6 млн. евро, което отново е спад от над два пъти спрямо същия месец година по-рано.
Освен срива, притеснителна е и структурата на инвестициите, тъй като 98% от тях са под формата на дългови инструменти на дружествата с чуждестранно участие в страната. Инвестициите в дялов капитал са намалели от 560 млн. евро на едва 22 млн. евро като сериозно оттегляне има в посока на компании от Унгария, Италия и Австрия. Реинвестираната печалба пък е на отрицателно ниво при близо 260 млн. евро за същия период на 2016 г.
Закупуването на недвижими имоти от чужденци също бележи рязък спад до 7 млн. евро за първите осем месеца от годината при 56.7 млн. евро година по-рано, като почти половината от тях са направени от руснаци. Като цяло приблизително 84% от всички инвестиции идват от Холандия, откъдето традиционно идват най-големите финансови потоци към България.
Значителна част от тях вероятно не са действителни преки чуждестранни инвестиции, а капитали на български компании, използващи либералния данъчен режим в Холандия, за да избегнат облагане в пълен размер у нас. В резултат Холандия е най-големият “инвеститор” у нас в последните две десетилетия. Това е иронично, доколкото корпоративния данък у нас бе намален през 2007 г. до най-ниското ниво в ЕС от 10% именно с идеята, че такъв данъчен режим ще премахне стимулите на компаниите да избягват облагане и дори ще привлече компании. Дори и това ниско ниво обаче е значително по-високо от офшорните вратички, оставени в холандското законодателство.
Значителна част от преките чуждестранни инвестиции в България бяха направени покрай присъединяването на страната ни към ЕС като през 2007 г. те достигнаха 9 млрд. евро. В следващите три години те се свиха 8 пъти в резултат най-вече на световната икономическа криза. Ниското ниво се задържа през следващите години въпреки умерения икономически растеж. Значителен приход на инвестиции бе регистриран едва през 2015 г., но той бе последван от нов рязък срив в следващите година и половина. В резултат тенденцията е отрицателна дори в последните 5 години, през които се очакваше възстановяване на притока на ПЧИ:
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
