В 10 ч. днес изтече срокът, даден от испанския премиер Мариано Рахой на ръководителя на автономното правителство в Каталуня Карлес Пучдемон, за да предостави ясен отговор с „да” или „не” дали е провъзгласил или не независимостта на автономната област от Испания с речта си в местния парламент в Барселона на 10 октомври.
Да припомним – тогава Пучдемон обяви Каталуня за независима република и незабавно добави, че тази независимост се суспендира временно, за да може да се проведе диалог с централните власти в Мадрид. На следващата сутрин испанското правителство постанови, че ако наистина е декларирана независимостта на Каталуня, това е нарушение на конституцията на Испания и в такъв случай ще се задвижи нейният член 155. Той дава право на Мадрид да изземе пълномощията на погазилата основния закон автономна власт.
Процедурата по привеждането в действие на член 155 практически бе стартирана с първия елемент в нея – изискване на ясен отговор от съответната автономна власт за същността на действията ѝ.
Пучдемон спази дадения му срок, но така и не предложи ясен отговор на Мадрид. В неговия огласен в 10 ч. днес отговор от 4 страници той апелира централната власт „да спре репресията срещу каталунския народ” и настоява за среща, на която да започне същински диалог между Барселона и Мадрид. Каталунският премиер обяснява, че е суспендирал независимостта на Каталуня „за срок от два месеца”, за да отвори възможност за преговори. Пучдемон изтъква „твърдата воля” на автономните власти „да се намери решение и да се избегне противопоставянето”.
В писмото си той посочва, че решението за суспендиране на независимостта, ядосало мнозина от привържениците му, било взето от него „не като израз на слабост, а като честно предложение за уреждане на отношенията между испанската държава и Каталуня, които са блокирани вече много години”.
С реакция вече излезе вицепремиерката на Испания Сорая Саенс де Сантамария, която се яви пред медиите в мадридския правителствен дворец „Монклоа”. Тя заяви, че Пучдемон не е дал очаквания от него отговор в духа на „независимост не е обявявана”, което означава, че започва да тече предвиденият 72-часов срок до 10 ч. в четвъртък, 19 октомври. Целта на този нов срок е да даде последна възможност на каталунския водач „да се върне в рамките на закона” и да отмени обявяването на независимостта. Ако това не стане, на заседанието си в петък, 20 октомври, испанското правителство вероятно ще вземе решение за внасяне в Сената на искането за въвеждане в сила на член 155 от конституцията.
Мариано Рахой вече изпрати и официалния си писмен отговор до Пучдемон, в който му натяква, че ще е „единственият отговорен, ако се активира член 155”.
Огледално на мадридското втвърдяване, в Барселона също се стягат редиците. Привържениците на независимостта там нямат никакво намерение да се предават и колкото по-силен е натискът срещу тях, толкова по-силно мотивиран става отпорът им. В това са намесени и емоционални, и исторически фактори.
Голямо значение например имаше, че на 15 октомври всички ръководители на автономната власт в Каталуня начело с Пучдемон и с популярната кметица на Барселона Ада Колау участваха във възпоменание за Люис Компанис – легендарен каталунски ръководител от времето на Испанската република, когато Каталуня става за кратък период независима именно под негово ръководство.
След края на испанската гражданска война Компанис емигрира във Франция. Но през 1940 г., когато Франция е окупирана от нацистите, Гестапо го залавя по искане на испанския диктатор Франко и го предава на франкистките власти в Барселона. Там Компанис е подложен на жестоки изтезания и е разстрелян преди 77 години. За каталунците той е герой.
Трябва да припомним, че преди няколко дни от Мадрид висш деец на управляващата Народна партия отправи персонално към Пучдемон и хората около него следната болезнена за всеки каталунец закана: „Нямаме за какво да преговаряме с превратаджии. Онзи, който декларира независимост сега, ще свърши по същия начин както онзи, който я декларира и преди 83 години”. Думите са не на кого да е, а на заместник-говорителя на Народната партия Пабло Касадо, натоварен с комуникацията по каталунската криза. Тези думи обаче предизвикаха скандален отзвук сред каталунците, защото прокарват прозрачна алюзия със съдбата на Люис Компанис, който именно е провъзгласил каталунската независимост преди 83 г. Най-лошото е, че по този начин Касадо де факто застава на страната на франкизма, екзекутирал Компанис, а и заплашва Пучдемон със същата съдба.
На вчерашното възпоменание своите емоционални отговори към Касадо и общо към официален Мадрид отправиха и Пучдемон, и Ада Колау.
Пучдемон каза: „Компанис падна жертва на една много неравна битка между демократичната легитимност и низостта на франкизма”. И добави, прозрачно намеквайки за сегашната мантра на Рахой, че действа само в рамките на законността: „Той (Компанис – б.а.) бе убит в името на реда и на наложените закони”.
Ада Колау на свой ред заяви следното за Касадо, изисквайки Народната партия да го оттегли от диалога за Каталуня: „Той обиди паметта на всеки демократ. Той обиди Испания. Господин Касадо няма качествата да бъде говорител, да води преговори с Каталуня, да търси решения. Не се нуждаем от повече пиромани, нуждаем се от честни и конструктивни личности”.
Този емоционален и вероятно „ирационален” според мнозина фактор на уязвеното каталунско достойнство може да се окаже онзи решаващ елемент, който наистина да доведе до откъсване от Испания – независимо от всички задаващи се проблеми с бягащите от Каталуня капитали и със застаналия на страната на официален Мадрид Европейски съюз.
Впрочем, парадоксалното поведение на Брюксел особено красноречиво лъсва тъкмо днес, когато съспенсът между Барселона и Мадрид нараства тъй застрашително. Вместо да се тревожат за това, външните министри на 27-те днес се събират, за да обсъждат обстановката във… Венесуела. Идеята е по предложение – внимание! – на испанското правителство да се въведат санкции, подобно на американските, срещу властите в Каракас. Поводът – състоялите се в неделя, 15 октомври, избори за губернатори в 23-те щата на Венесуела. Досега са излезли резултатите в 22-а от щатовете. В 17 от тях печели управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела. Опозицията, която досега контролираше 3 щата, вече получава губернаторски места в 5 щата. Но е недоволна, защото по нейни проучвания трябвало да има пълна победа. Затова незабавно обяви изборите за опорочени и фалшифицирани.
Парадоксът е, че и тези избори се провеждат със същото ръководство на Националната избирателна комисия и със същото прозрачно и сигурно машинно гласуване, с каквито са провеждани и всички избори през последните 18 години, общо 22 на брой. Така са осъществени включително и парламентарните избори от декември 2015 г., които спечели опозицията. Тях тя признава, но не и сегашния вот. Защо ли?
Защото още преди да се състои гласуването за губернатори, в опозиционните среди явно си дадоха сметка, че уличното насилие по време на антиправителствените протести през лятото е отблъснало широки слоеве от венесуелското население от опозицията. Пред задаващата се загуба на сегашните избори предварително се започна разиграването на картата с очаквани „фалшификации” и „измами” на вота. Изтъкнато бе, че властите са преместили 203 изборни секции, с което възпрепятствали избирателите. При това бе премълчан фактът, че това са едва 1,5% от общо 13 559 избирателни секции из цялата страна. И че решeнието за преместването на тези 203 е взето, защото те са били непоправимо увредени точно от опозиционните „протести” срещу изборите за Национално конституционно събрание на 30 юли.
Издишащата „аргументация” обаче явно няма никакво значение, защото стремежът да се въведат санкции и на ЕС срещу Венесуела е продиктуван очевидно от чисто политически мотиви. Много тъжно за ЕС, наистина, защото двойните стандарти направо бодат очите.
Нека припомним, че венесуелската опозиция на 16 юли проведе свой незаконен референдум, в който призова населението да гласува против свикването на избори за Национално конституционно събрание на 30 юли. Обвиняваният за „диктатор” президент Николас Мадуро не попречи с нищо за провеждането на този вот, който нарече „вътрешно допитване на опозицията”. Остави ги да си го проведат, просто не беше признат за законен. Никой не изпрати полицаи да изземват урни и бюлетини и да бият граждани.
А всички видяхме какво се случи на също незаконния каталунски референдум на 1 октомври и как се държаха изпратените от Мадрид части на испанската полиция и на Гражданската гвардия с каталунците, пожелали да гласуват.
На фона на тези две красноречиви картинки ЕС се не желае да се бърка във вътрешните работи на „демократа” Рахой и се кани да въведе санкции срещу „диктатора” Мадуро.
Добре дошли в „1984-та”!
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
