Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен

Да, случи се отново. За пореден път. Колцина от журналистическата гилдия вече минахме по реда си през циничния, арогантен, нагъл, самозабравил се шпалир от „големци”, сипещи закани в мутренски стил към журналисти заради „неправилни” въпроси…

Сякаш вчера беше, когато в студиото точно на „Здравей, България!” и точно с водещ Виктор Николаев бях принудена да слушам несвързаните нападки на члена на СЕМ Бетина Жотева, чиито заплахи срещу мен бях записала след раздразнил я мой журналистически въпрос.

Виктор искрено се опитваше да разбере от нея какво е предизвикало заканите ѝ, след като аз просто съм ѝ задала въпрос, което е не просто основно право, но и задължение на журналистите.

А тя разпалено изграждаше измислена конспиративна теория, за да оправдае необузданата си и недопустима реакция. И също искрено просто не беше в състояние да разбере, че на позицията, която заема, правилата на демокаратичната държава я задължават да изслушва търпеливо и да отговаря на каквито и да е въпроси, касаещи обществения интерес. Вместо да признае това, тя с апломб декларира, че ще ме съди. Защото „неправилно” питам.

Ето, че сега отново, за кой ли път, гледаме пак същия грозен филм

„Властимащи срещу журналист”,

дори в две серии. И по ирония на съдбата в римейка на мушката е Виктор Николаев.

Всички видяхме и чухме в пряк ефир спиращите дъха с арогантността и безочието си заплахи към Виктор първо на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, а малко след това и на вицепремиера Валери Симеонов. Заплахи, които предизвикаха незабавната, бурна и еднозначно негативна реакция на голяма част от българското общество и на почти цялата журналистическа колегия.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) също категорично заяви първо чрез председателя си, а после и чрез Управителния си съвет, че подобно поведение е „опит за покушение срещу свободата на словото, която е фундамент на демокрацията”. А също и че „заплахите от властимащи към журналисти са заплахи към цялото ни общество, защото нарушават правото му да се информира за сериозни проблеми и процеси от обществен интерес”.

Двамата „херои” обаче не спряха дотук.

Валери Симеонов от позицията си на заместник-председател на българското правителство отправи ултиматум до 4 медии с национално покритие (две от тях обществени) – БНТ, БНР, NOVA и bTV, с искането те да му се извинят до 24 часа, защото били изопачили неговото участие при Виктор Николаев с интерпретациите си на случилото се. Иначе щял да ги даде под съд.

Досущ една втора Жотева, Симеонов изригна срещу медиите, че участвали, видите ли, в някаква режисирана кампания за злепоставянето му. Дори не му е и хрумнало явно, че чисто и просто злоупотребява с позицията си на вицепремиер, изпращайки отгоре на всичко това гневно послание от „Дондуков” 1…

СБЖ лаконично определи искането му като „цинизъм”, добавяйки, че на него „не отстъпват и увъртанията” на другия водевилен персонаж в дублетния скандал – Антон Тодоров, който в типичния си абсурдистки стил обяви, че бил разбран превратно и отправи двусмислени „извинения” към Виктор Николаев  под натиска на явно притеснените за имиджа си ГЕРБ…

Макар притесненията да е трябвало да дойдат по-рано – още когато управляващата партия реши да приобщи този странен субект към своите редици, въпреки че е автор на книга под многозначителното заглавие „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите”, излязла през 2013 г. Моралната скáла на същества от тази категория,

винаги готови за статута на пъргаво обръщащата се палачинка,

би трябвало изобщо да е изключена от шансове за котиране в политическия „елит”.

Но в „страната на чудесата” България явно тези норми не важат. Тук дейците с такива забележителни качества прегръщат мисията да дават уроци от телевизорите на цялото общество.

На подигравка приличаше и днешната пресконференцията на видни ГЕРБ-ерски водачи, напътени от вожда си да се извинят пред медиите заради Тодоров-Симеонов и да обещаят, че няма да водят институционална война с президента (друга голяма тема, достойна за отделен анализ).

Кой се изяви най-активно по медийната тема на тази проява? Кой начерта помирителния сценарий с ново, „обяснително” гостуване на Тодоров-Симеонов при Виктор Николаев? Кой прокламира готовността на партията си даже да закриля свободата на журналистическото слово?

Не друг, а още един вицепремиер – Томислав Дончев. Същият, който осъди преди половин година на 40 000 лв. журналистката Ива Николова. Заради клевета според него, а според нея – заради два нейни въпроса, зададени в интервю дори не с Дончев, а с трето лице, разказващо за него…

Малко по-късно днес Дончев гастролира и в телевизионно предаване, в което говори и за делото си срещу Николова. И в порив да покаже с колко „ограничени граждански права” били политиците, се оплака, че „дори след съдебното решение (съсипало финансово журналистката Ива Николова – б.а.) удовлетворение няма, човек не се чувства добре”… Да го ожалим, а?

Тези хора изобщо дават ли си сметка какво впечатление създават с откровенията си? Или те са просто

някакъв различен вид „хомо сапиенс”

с отсъстващи рецептори за основни морални категории? Какво тогава правят по върховете на държава, засилила се към европейското председателство във времена, когато ЕС тръби за „нов морал в политиката” (по Еманюел Макрон – любимия нов приятел на българския премиер – б.а.)?…

Явно и за Дончев може да важи онова, което СБЖ ясно заяви по повод Тодоров-Симеонов: „Недопустимо е наглото поведение  на публични личности към журналисти и медии. В една истински демократична държава подобна драстична и демонстративна проява от страна на депутат от управляващата партия и действащ вицепремиер би могла да има само един финал – незабавното им отстраняване от заеманите постове!”

Същността на случилото се е, че Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен. Заплашвайки журналист,

те не удрят само и персонално съответния колега или гилдията ни, а цялото ни общество.

Те демонстрират арогантна недосегаемост, убеденост, че всичко им е позволено, че те са „силните” и затова „диктуват правилата”. Може би и законите? Законите на джунглата?

Двамата олицетворяват онзи циничен и прегазващ общочовешките морални норми политически модел, който оседла обществото ни още по време на „прехода” и оттогава само все повече и повече опъва юздите. Модел, който в други страни роди „движението на възмутените”, а у нас продължава засега да множи главно възмутителните.

Както и в случая с Жотева, сега също първоначално се открои много единен и категоричен отпор от страна на журналистическата гилдия срещу това поредно посегателство спрямо нашата професия и фундаменталните свободи. И този отпор пак породи надежда, че общото осъждане няма да отшуми безследно, че ще извоюва очовечаване на обществената ни среда…

Но… И този път, както и многократно преди, картината скоропостижно започва да се изкривява. С потрес наблюдавам как буквално за броени часове с участието дори на колеги от гилдията, които уважавам,

въпросът стремглаво се измества от същинското си поле

и се приплъзва в разправии помежду ни кой е по-по-най-принципен и морален журналист и кой си е „заслужил” да го мачкат циниците по държавните върхове.

За бога, братя, опомнете се! Прекалено дълго вече позволяваме да съсипват с това наше вътрешно насъскване не просто иначе прекрасната ни журналистическа професия, но и цялото ни общество. Вместо единно да се опълчим на възмутителните „големци”, оставяме цялото ни възмущение, парцелирано от егота и пристрастия, да излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”.

Боли ме, прикипява ми, когато чета из социални мрежи и сайтове разни вариации на общо взето верни заключения, но тъй самоунищожителни, че водят само до деструкция и обезсърчаване. Като например: „Не е луд Валери Симеонов, луди са медиите, които къде по пантофи, къде по терлици доведоха положението до това, което имаме като публичен разговор в момента”.

Остро алергична съм към всякакви пантофени и обслужващи мимикрии в журналистиката, имам пълна ценностна несъвместимост с упражняващите такава дейност. Но точно в сегашния момент това трябва да отиде на далечен заден план. Големият разговор за причините, довели българската журналистика до днешното ѝ тъжно състояние, е задължителен и се надявам да го проведем скоро, максимално откровено и честно, в нашата колегия.

Но не това сега е първото по важност. Журналистиката е огледало, макар и често криво. Обаче не може на нея да се овесва цялата вина за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Отровната за професията ни среда е само отблясък от цялостната ценностна девалвация в обществения и политическия живот. Именно там е

първопричината да ни полазват непрестанно Тодоровци, Симеоновци и Жотеви.

Затова нека наистина упражним качествена и критична журналистика поне този път, нека се взрем в корена на проблема и нека се опитаме да го дезинфекцираме. Стига с този „стокхолмски синдром” на обречения заложник – не един или друг от нас е виновен, че ни мачкат и че огъват по-слабите. Виновни сме всички, че го допускаме и че вместо да се фокусираме върху екзекуторте си, се разсейваме по дребнави разпри помежду си.

СБЖ ясно декларира, че единственият приемлив финал на разигралия се сега скандал със Симеонов и Тодоров е „незабавното им отстраняване от заеманите постове”. Ако журналистиката наистина иска да е „четвъртата власт”, нека поеме пълномощията си. И отговорностите си за политическото, моралното и ценностното здраве на цялото общество.

Ако няма кой друг, а ние сме на мушката, значи наша е и мисията да изкрещим, че този мафиотски модел не работи, вреден е, съсипва обществото ни и България. Баста!

Текстът е публикуван и на сайта на СБЖ

„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук: