Правителствената инициатива да бъде върнат единният учебник по всеки предмет провокира оживени дискусии. Мнозина побързаха да обявят завръщането към него като път назад към комунистическия период. Водещите интелектуалци като Дана Пападима[1]се обявиха категорично срещу мерките. Със сегашната статия се опитвам да дискутирам по-нюансирано идеята за единния учебник за всяка дисциплина.
Искам да дам аргументиза и против, тъй като не мисля, че въпросът може да бъде представян единствено пропагандистки, с тези за „чаушесковите рефлекси“ (от времето на Чаушеску – б.пр.), за „червената чума“ (румънският еквивалент на българския израз „червени боклуци“ – б.р.) и други емоционални метафори, които ни заливат, но отразяват не информация или аргументи, а нашето неудовлетворение.
Това, което мнозина не разбират, е философията в основата на алтернативните учебници. Мисля, че когато говорим за много учебници, става въпрос за персонализация на учебната програма, за диверсификация на съдържанието и на методите за оценяване.
Този подход изглежда много изкушаващ в общество като нашето, в което се възхищаваме от „добродетелта“ на индивидуализма в опозиция на общността и солидарността. Толкова е приятно като родител да чуеш, че имаш специално и чудно дете, че то е единствено по рода си и че училището прави всичко, за да може да намери учебното съдържание иметодите на оценка, които да му пасват най-добре. Т.нар. пуероцентризъм – педагогическата концепция, поставяща детето в центъра на образованието – става абсолютен принцип, насочващ усилията на училището. Според концепцията то трябва да обгрижва с всички сили детето.
Какви биха могли да са неговите нужди? Съществуват ли те като нещо дадено веднъж завинаги и неизменимо – вън от социалните условия? Според Бодриар „homo economicusсе е срещнал с консуматорското общество и заедно в тях са се зародили множество нужди“ (Бодриар „Консумативното общество“)!
Цяла армия от специалисти кръжи около децата и се конкурира, за да определи с математическа точност природата и качествата на онези образователни нужди, направляващи родителите и преподавателите. Децата са, метафорично казано, фундаментални индивиди, които трябва да бъдат изучавани отблизо, за да се види после как да отговорим максимално най-добре на образователните им нужди. Социалното измерение и културните условности почти напълно отсъстват от тези усилия за разбирането и обгрижването на децата.
Когнитивната психология е науката-царица, когато става въпрос за научно определяне на нуждите. Нашите нагласи и нужди са като зърната на гроздето в една чепка – индивидуализирани, те трябва само да бъдат изучавани и каталогизирани като такива (Йоргенсен, Discourse Analysis). Когнитивната психология смята, че хората са базовите същества, притежаващи нагласи и нужди, които определят поведението им. Това е механистична перспектива за човешкия мозък (т.е. перспектива, подобна на затворена схема, където всичко се повтаря и няма качествено развитие – бел.прев.), съдържащ някакви отношения, нужди или поведения, е подкопавана обаче от метафизичните постановки, които когнитивната психология дори не осъзнава. Тя изгражда статична и механистична концепция зачовека като субстанция със свойства, определящи поведението му.
Кратък курс по въведение във философията би бил много полезен за завършилите психология. На когнитивната психология се противопоставя социалната психология, която на свой ред привлича вниманието към факта, че нагласите и нуждите са динамични, че те са резултати от процес на социално, културно, икономическо и историческо взаимодействие. Освен това те не съществуват от само себе си скрити някъде в мозъка на детето и чакащи когнитивният психолог да ги разпознае, а после учителят да си нагоди учебниците според тях! Нуждите се определят от обществото, в което хората се развиват.
Така че разказът за училището, „обслужващо“ нуждите на ученика, е просто друга форма на пропаганда, чиято цел е да „гъделичка“ суетата на родителите, а не да предава важна информация. Това е отказ на училището да бъде образователна институция и в замяна го превръща в доставчик на услуги. Метафората на Василе Ерну за дървените трупчета, които излизат от образователните институции подобно на Пинокио, е малко преувеличена. Обаче тези институции извайват нуждите на „трупчето“, претендирайки, че просто отговарят на тях! Освен това винаги съществува и въпросът с портфейла на родителите: ако техният е по-дебел, трупчето ще бъде по-добре шлифовано!
Индивидуализъм vs. Солидарност
Алтернативните учебници представят на децата възможността да иматразличен път към учебната програма. Но това, което различава една ученическа общност от друга, не са разнообразните съдържания, достойни за изучаване. Много интересно изследване показва, че хората, които предпочитат дистанционното образование, са по-склонни да изоставят въобще образованието, въпреки че преподавателите се мъчат постоянно да приготвят учебни материали за техните нужди.
Изследването установява нещо, което мисля, че сме усетили всички ние, минали заедно през училищния етап на образованието си – колко е важно споделянето на образователния път. Т.е. онези, които се образоват дистанционно, изпитват недостиг на емоционални връзки и им липсва общото образователно движение. Това ги кара да напуснат самото образование.
Жизненоважно е като членове на едно общество да имаме общо образователно преживяване. Всички си спомняме известния разказ на Йоан Александру Брацеску-Войнещ „Пилето“. Колко от нас не са плакали, жалеейки за съдбата на глухото пиле. Признавам си, аз съм плакала. В класа ми настана тишина, когато другарката прочете разказа. И всички положихме големи усилия да не ни потекат сълзите.
За да бъде жизнена една общност, тя има нужда от подобен вид общи образователни преживявания. Дарвин не е предписал, че оцелява само най-силният. Той всъщност казва, че най-устойчиви са онези, чиито общества са най-солидарни! Това за съжаление се пропуска много лесно в общества, където училището и преподавателя са само някакви унижени забавачки пред всемогъщите пари на родителите!
От тази гледна точка мисля, че е много полезно да имаме единни учебници по всеки предмет. Общите образователни преживявания допринасят решително за създаването на солидарни общности, а солидарността е много важна ценност, която манията за индивидуализъм и конкуренция се опитва да минимизира.
Неудобният въпрос за парите
Не знам как е при другите, но през изминалите дни разгледах вкъщи 14-те учебника на моята дъщеря. Прочетохте добре: 14 учебника за втори клас. Към тях трябва да се добавят отпечатаните работни тетрадки (надявах се да ги нямаме тази година), хиляди сборници, книги, дискове и образователни игри. Кому е изгодно всичко това, се пита човек.
Нещата стоят по следния начин. Румънският език е получил нов бранд. Вече не е „готино“ да се нарича „румънски език“. Никак не е! Сега е „Комуникация на майчин език“. Английският език не е „английски“, а е „Комуникация на модерен език“. Математиката единствена, бедната, е без комерсиален сексапил. Тя е станала „Математика и изследване на околната среда“. И двете основни дисциплини – езикът и математиката, имат един учебник за първия срок и друг – за втория.
Горкото „Рисуване“ е станало „Визуални изкуства и практически дейности“! За да бъде пълна картината, не може дане липсва и дисциплина, която се занимава с психиката на децата. Мисля че инициаторите на движението за лично развитие от 80-те години в САЩ ще се радват в гробовете си, че тяхната утопична програма за индивидуален прогрес е станала задължителна дисциплина. Така че имаме учебник по „Личностно развитие“!
Преподавателите привличат вниманието от години, че училището е недостатъчно финансирано, че в градските зони имаме над 30 деца в един клас и че ако искаме качествено преподаване, те трябва да са максимално 20 деца в клас. Учителите казват, че трябва да бъдат построени класни стаи за безплатни следучилищни занимания. Предпочита се обаче евтината модернизация на образованието. Неговото истинско осъвременяване без масивни инвестиции не е възможно. Но ние продължаваме да ползваме евтини решения и да правим от рисуването и математиката авангардни дисциплини по име!
Съществува и е неудобният въпрос за парите. Издателите на учебниците, ще бъдат заинтересовани да „нахранят“ максимален брой учители. Така ще се създаде трудна за контролиране система на подкупите. Процесът наподобява аналогичното развитие при фармацевтичните компании, които оказват натиск върху лекарите да предписват „правилните“ лекарства, а не тези на конкуренцията. Достигна се вече до момент, в който конкуренцията и подкупите решават какви учебници да се купуват. Не, алтернативните учебници, не са жизнено решение в тази формула. Ако например едно голямо издателство би искало да се включи в живота на общността и предложи безплатно учебниците си в онлайн вариант и при това тези учебници са писани от преподаватели, избрани на принципа на компетентността, може би бихме напуснали комбинацията от спекулации и търговия с учебниците, която достигна гротескни размери! Учебниците трябва да са максимално достъпни и да бъдат създадени на принципа на солидарността. В сегашния вариант те са се трансформирали в бизнес. Сигурно подобни достъпни и „солидарни“ учебници биха били интересни и желани, тъй като дават възможност да се покаже по различен начин същото съдържание. Трябва просто тези, които ги издават, да ги предложат безплатно. Иначе се омесваме във всякакъв вид делови отношения, нямащи нищо общо с идеята за училището като вектор на социалния прогрес.
Нужният балансиран дебат
Опитах се да представя няколко аргумента, за да балансирам моралната паника, разразила се по повод идеите за единен учебник за всяка дисцпилина. Признавам, че нямам претенцията да съм изчерпала всички аргументи. Убедена съм, че има и убегнали ми аспекти на темата. Искам обаче да водим балансиран дебат на базата на аргументи.
…………………………………………………………………………..
[1] http://www.catavencii.ro/dana-papadima-revenirea-la-manualul-unic-inseamna-readucerea-societatii-la-o-singura-sursa-de-informatie-la-controlul-asupra-informatiei/
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
