В неделя вечерта поддръжниците на бившия грузински президент Михаил Саакашвили пробиха полицейския кордон на украинската граница, за да вкарат прогонения си герой отново в страната. Това драматично представление бе тъжно свидетелство за провала на опитите на украинския президент Петро Порошенко да използва чужденци, за да реформира корумпираната бивша съветска държава. Това също така изобличава колко са кухи твърденията на Порошенко, че страната е направила цивилизационен избор в полза на Запада.
Саакашвили бе един от многото чуждестранни „експерти”, които Порошенко покани в управлението, след като спечели изборите през 2014 г., последвали „Революцията на достойнството”. Грузинецът първо оглавяваше консултативния съвет по реформите на президента, а след като политическите перспективи в родината му съвсем избледняха, прие да стане губернатор на Одеса – ключов и предимно рускоговорящ регион. Украинското гражданство вървеше заедно с назначението.
Сега много от чужденците вече са подали оставки, демонстрирайки различни нива на неудовлетворение и умора. Одеският проект на Саакашвили също се провали – според него заради съпротива от страна на Киев. Фрустрираният грузинец реши да се захване с политика и да сформира „антикорупционна” партия. Поршенко обаче не прие благо идеята и през юли отне украинското гражданство на грузинеца. Грузинското гражданство на Саакашвили бе отнето година по-рано, когато той прие държавна служба в Украйна, така че решението на Порошенко го превърна в човек без държава.
Украйна участва в Конвенцията за намаляване на лицата без гражданство на ООН, поради което единственият начин да остави бившия грузински президент без гражданство е като заяви, че той е излъгал в молбата си. Киев заявява, че той е пропуснал да спомене криминалните обвинения за злоупотреба с власт срещу него в Грузия. Тези обвинения обаче бяха широко отразени в медиите, и няма как Порошенко да не е знаел за тях, когато е направил Саашкашвили украински гражданин. Ходът на Порошенко е очевидно политически, и тъй като не е съобразено с Конвенцията на ООН, позволява на Саакашвили да го оспорва в съда.
Саакашвили, пътувайки с технически невалидния си украински паспорт, планира връщането си в Украйна през Полша. Някои украински политици, несъгласни с действията на Порошенкпо – включително бившият премиер-популист Юлия Тимошенко – се присъединиха към него в Полша. В неделя Саакашвили се отказа от плановете си да премине границата с автобус, след като се разбра, че голяма група биячи са се събрали около границата в близост до палатките на поддръжниците му. Вместо това той се качи на влак на украинските държавни железници, пътуващ до град Лвов в Западна Украйна. Но екипажът на влака обяви на пасажерите, че ще останат на полската гара, докато не слезе „човек, на когото е забранено да влиза в Украйна”. На хората, бързащи да стигнат бързо до Лвов, бяха осигурени автобуси.
Осъзнавайки, че влакът няма да тръгне, Саакашвили се качва в автобус за друг граничен пункт – Шегини. Полските граничари го пуснаха да мине, но от украинска страна му бе казано, че КПП-то е затворено заради сигнал за поставена бомба. Саакашвили остана на ничия земя, докато не се събраха няколкостотин негови поддръжници, които пробиха кордона от гранични полицаи и жандармерия.
По-късно Саакашвили и антуражът му дефилираха по улиците на Лвов, където бяха приветствани от местни жители и кмета на града Андрей Садови, който също има национални политически амбиции. Видеозапис на това бе публикуван със задоволство от Саакашвили във Facebook.
„Не ме интересува кой е този, който нарушава държавната граница – бойците на Изток или популистки политици на Запад. Надявам се, че този господин някой ден ще се опита да нахлуе в Грузия със същото усърдие”, заяви Порошенко в гневно съобщение на сайта си. Вътрешният министър Арсен Аваков (с когото Саакашвили има отдавнашна вражда) порица „самоубийственото подриване” на институциите „в името на моментни политически интереси” и се закани да търси отговорност на всички замесени.
Порошенко обаче може да обвинява само себе си за ситуацията. Негова беше идеята да вкара чужденци в нереформираната, корумпирана, шуробаджанашка украинска управленска система, и то без да им осигури сериозна бюрократична, финансова или политическа подкрепа. Грешка на Порошенко и и опита да изгони Саакашвили от страната – законът в случая е на страната на грузинеца.
Цялостните действия на Порошенко дават на политическите му съперници повод да твърдят, че неговите усилия да запази властта си показват, че той с нищо не е по-добър от сваления президент Виктор Янукович. „Няма съмнение, че е дошла нова корумпирана диктатура”, заявява Тимошенко.
Партията на Тимошенко – „Баткивщина” в момента е най-популярната политическа сила в Украйна, което обаче не означава много – подкрепата ѝ достига едва около 11% според последните проучвания. Блокът на Порошенко има одобрение от под 10% и е задминаван дори от наследниците на бившата „Партия на регионите” на Янукович. Следващите избори са насрочени за 2019 г., така че теоретично всички, включително Порошенко, имат достатъчно време да възстановят популярността си. Едно нещо обаче е пределно ясно: Украйна се е върнала в свойственото си състояние на анархия и вътрешни сътресения.
Това състояние на нещата не може да бъде игнорирано от западните лидери. За тях не е достатъчно една пост0съветска държава да обърне гръб на Русия, или дори да се бие с въоръжените ѝ проксита Трябва да има усилия за установяване на върховенството на закона, оставяне на политическата корупция миналото и фундаментални промени в икономиката – например да се осигури свободен пазар на земя, което украинското правителство отказва да направи въпреки натиска на Международния валутен фонд. Независимо колко западна подкрепя получава Украйна за противопоставянето срещу руския президент Владимир Путин, тя може да се окаже провалена държава – освен ако политиците ѝ, а не някакви „доброжелателни чужденци” – не действат, за да създадат работещи институции.
Освен всичко друго, граничният инцидент на Саакашвили показва, че правителството все още не е възстановило монопола си върху насилието. Саакашвили има едва 2% обществена подкрепа, така че не е като да е на прага да поведе революция. Но в днешна Украйна всеки, който може да събере няколкостотин здрави мъжаги, може да проектира власт за някакъв период.
Дори хора, подкрепящи Саакашвили в конфликта с Порошенко са притеснени от това. „Сцените от граничния пункт са ужасни. Не мога да каза, че това бе успех”, пише в профила си във Facebook депутатът Мустафа Наййем, който е бил заедно със Сакашвили във влака, но не е участвал в по-нататъшните сблъсъци.