Театър, концерт, опера или балет – 80.6% от българите не са успели да посетят нито едно изпълнение на живо в рамките на цяла година. Това показват данните на Евростат за 2015 г. за участието на европейците в културни и спортни събития. По този негативен показател България е лидер не само в ЕС, но и сред другите страни, взимащи участие в изследванията на Евростат.
Страната ни е непосредствено пред Сърбия и Румъния, но далеч от и без това смущаващото средно за 28-те страни членки на съюза ниво от 57.9%, което обаче се завишава основно от няколкото най-бедни източноевропейски страни и онези, пострадали най-тежко от икономическата криза. Очевидно, културните събития са първичен индикатор за проблеми в икономиката, тъй като хората пестят най-напред от тях, щом почувстват, че трябва да ограничат потреблението си.
Статистиката за България става още по-смущаваща, когато се отчете факторът неравенство. В първия квинтил, т.е. най-бедните 20% от населението, 95.3% (т.е. над 19 от 20 души) не са посетили изпълнение на живо в рамките на една година, като страната ни е самотен лидер в тази класация. При петия квинтил – най-богатите 20% – лишилите се посещения на такива прояви са 58.5%, като пред нас са Румъния и Италия.
На другия полюс, онези, които посещават редовно изпълнения на живо, т.е. над 4 пъти годишно, у нас са само 6.7%. На същото равнище е и Румъния, а зад нас са Гърция (4.6%) и Полша (3.7%). Средното ниво за ЕС е двойно по-високо – 13.6%, а в Словения, друга страна от някогашния Източен блок, редовните посетители на културни събития са 4 пъти повече – 27.7%.
България е лидер за ЕС и в класацията на страните с най-голям дял от населението, който не е успял да посети културна забележителност в продължение на 12 месеца – исторически обект, музей или галерия. Това важи за 85.4% от българите при равнище от 57.3% за ЕС-28. При дела на хората, които не посещават кино или спортни събития, страната ни отстъпва само на Румъния.
Все пак по всеки от тези показатели България е отбелязала подобрение в рамките на 3-4 процентни пункта от 2006 г. насам. Това означава, че има устойчива тенденция за повишаване на участието на българите в културни събития, но скромният напредък за десетилетие от влизането ни в Европейския съюз говори за това, че доходите на мнозинството от българите не нарастват достатъчно бързо, така че да отделят средства за това перо. В допълнение, позитивната тенденция се дължи само на повишената активност на най-богатите, докато за 20-те процента най-бедни нищо не се е променило.
Огромното мнозинство от хората, попадащи в групата на най-бедните 20% все така рядко посещават изпълнения на живо, кино прожекции или културни забележителности, както и през 2006 г. Значително подобрение има само за най-богатите 20%, сякаш само те са влезли в ЕС и икономическият ръст в последните години се отразил позитивно само на тях.
Разбира се, участието на хората в културния живот не зависи непременно само от доходите им, а и от активната държавна политика в тази сфера, която потенциално да я направи по-достъпна и за онези, които не могат да си я позволят. Например, множество кина в села и малки градове престават да съществуват през 90-те, когато субсидиите за тях секват. През 2003 г. в страната има 149 кина, а през 2010 – 42. В последните години те се увеличават до 59, но новите салони са изключително концентрирани в големите градове, а не в населените места, където няма екрани.
About The Author
