Леко повишение на потребителското доверие с 1.6 пункта през юли спрямо април отчита НСИ. Подобрение има както в градовете (с 1.2 пункта), така и в селата (2.8). Общият показател на доверие на потребителите от -25.4 обаче остава един от най-лошите в Европейския съюз, като той е по-нисък само в Гърция (-61.5) – най-тежко пострадалата от икономическата криза страна. Средното ниво на този индикатор за общността е -2.3, като бележи минимално влошаване през последния месец.
Умерен оптимизъм за икономиката, но без възможности за големи покупки
Индексът на доверие на потребителите отразява субективните нагласи на населението на дадена страна за очакванията към икономиката в следващите 12 месеца. Той се изчислява като средноаритметична стойност от очакванията за финансовото състояние на домакинствата, за общото икономическо състояние, безработицата и спестяванията. Отрицателният баланс съответно бележи преобладаващите негативни очаквания или оценки на респондентите.
Ниският резултат за България се дължи основно на песимизма относно възможностите за спестяване в следващата година (-64.1 пункта). Макар че този индикатор отбелязва постоянно подобрение от 2011 г. насам и е по-нисък от времената отпреди кризата, той все пак показва, че значителна част от населението трайно не успява да спестява никакви средства.
Това е и причината българите да са все така слабо склонни да правят дългосрочни покупки, въпреки че проявяват умерен оптимизъм спрямо икономическата ситуация. Балансът на индекса за намеренията за закупуване на кола в следващите 12 месеца е -79, а този за значителни инвестиции в подобрение на дома е -76.8. Българите са най-скептични относно перспективите за закупуване или построяване на ново жилище в близко бъдеще, като този показател е -93.1.
Индексът на очаквания за безработица бележи леко увеличение с 0.8 пункта през юли 2017 г. спрямо същия месец миналата година. Нивото му от 14.4 все пак е далеч по-добро от пика през 2009 г., когато достигна 58.1, но остава малко над нивото от преди икономическата криза. Подобрение дори спрямо юли 2007 г. отбелязват оценката и очакванията за финансовото състояние на домакинствата и общата икономическа ситуация в страната.
Потиснатото потребление забавя възстановяването на доверието
Месечните данни за потребителското доверие от 2007 г. насам показват ефекта и степента на възстановяване от кризата. Индексът за България е общо взето в корелация с този за ЕС с разликата, че съюзът вече е достигнал предкризисните нива, докато доверието на потребителите в нашата страна се възстановява по-бавно. Това се дължи в голяма степен на факта, че България, в голям контраст с повечето страни в ЕС, пълни хазната основно с данъци върху потреблението. Същевременно държавата таксува еднакво работещите независимо от дохода им, което силно ограничава възможностите за потребление и натрупване на спестявания на хората с ниски и средни трудови доходи.
Традиционното сравнение с Румъния също не е в наша полза. От долната графика се вижда, че доверието на потребителите в двете страни се възстановява с приблизително еднакви темпове след срива от 2009 г., но от средата 2014 г. насам индексът за България остава трайно по-нисък:
