Статутът ,,иновативно училище”, който бе въведен с новия просветен закон, се оказа в полза най-вече на предприемчивите собственици, развиващи бизнес в образоването. От всичките 121 частни училища в страната (данни на НСИ) 33 получиха рекламната щампа, или 28%. За сравнение – делът на държавните и общински иноватавни училища е към 6%.
Правителството одобри иновативните училища на 12 юли. Сред тях са почти всички частни в София. От предоставената от МОН информация става ясно, че 202 школа са поискали да получат статута, одобрени са 185 – на практика почти всяко желание е удовлетворено.
Статутът ,,иновативно училище” се дава за 4 години и той не отменя другия вид категоризация на заведенията – общообразователни, професионални и т.н. За 4-те години одобреното школо ще трябва да развие някаква новост – по отношение на уроци, дисциплина, материална база, обща социална среда или каквото друго е посочило в документите, с които е кандидатствало. Специална комисия на МОН извърши през пролетта оценяването. Държавата не дава пари за цялата тази работа, всяко школо следва да реализира ,,иновацията“ съобразно бюджета си. Разбираемо е, че ,,най-разтропани” са се оказали частните заведения. Иновацията е новата им дреха.
Има обаче два големи проблема. Първият е, че и проектите, с които са кандидатствали иновативните училища, и оценките на комисията са забулени в мистерия. Няма публичност, не се знае в какво направление ще се развиват одобрените. Какво точно предлагат, как, къде… – пълна мистерия. Нито училищата, нито МОН предоставят информация. В затворена сфера като образованието това предполага нови съмнителни резултати, обвити в помпозност. Кой ще следи нововъведенията, течащи през цели 4 години? Още по-важно е, че липсата на публичност
е несправедлива спрямо родители и деца –
нима те не трябва да знаят каква точно ,,иновация” ще ги връхлети?
Вторият проблем е, че цялата тази история ще задълбочи неравенството в пазара на образователни услуги. Знаем, просветата отдавна е пазар. Преглед на одобрените 185 училища показва, че сред тях са тези, които и сега минават за реномирани – математически и езикови гимназии в големите градове, по информационни технологии и т.н. Сега те получават и иновативен статут, който, видно от данните досега, ще е единствено рекламна щампа. Но чрез тази реклама ще могат да привличат още повече деца.
Че ,,иновациите” може да се окажат вятър работа се опасява не кой да е, а самият министър на образованието Красимир Вълчев. Преди няколко седмици, по време на парламентарния контрол, той бе запитан ще дава ли правителството пари на иновативните училища. Той отговори отрицателно и се мотивира така: ,,Рисково е да се финансират иновации, които на този етап
не са доказали безспорната си ефективност,
която зависи от условията и реализирането на проектите”.
С други думи, иновацията е експеримент. Зайчетата се знаят кои са.
About The Author
