По повод Световния ден на здравето Евростат публикува карта на континента, базирана на субективното усещане на гражданите за тяхното здравно състояние. От нея става ясно, че българите се чувстват по-здрави от средностатистическия европеец поне на възрастта, в която се предполага, че са активни на пазара на труда (25-64 г.). 77.8% от хората в тази група у нас се чувстват в “отлично” или “добро” здраве срещу 73.3% средно за ЕС-28 (включително Великобритания). Първенци в тази класация са Кипър, Гърция и Ирландия с над 84%, а на дъното остават Латвия, Португалия и Литва с малко над 50%.
Разбира се, става дума за субективни усещания, които лесно биха могли да се разминат с действителността. Това си личи например от по-ниската удовлетвореност от здравното състояние на жените спрямо мъжете с около 2-3%, която може да бъде обяснена с тяхната по-висока ангажираност по темата. Относително високата удовлетвореност в България и Гърция пък може да е повлияна от по-добрия климат или занижените критерии за качество на жителите спрямо тези в Германия например, която се намира в долната половина на класацията.
Въпреки субективните влияния, тези данни могат да очертаят някои устойчиви тенденции. Например, българите, които се чувстват в отлично или добро здраве, са се увеличили от 62.6% през 2007 г. до 65.6% през 2015 г. Лекият позитивен тренд е логично да се отдаде на инвестициите в здравната система, но и на повишението на доходите, тъй като достъпът до здравни услуги в България все още е силно обвързан с възможността на пациентите да доплащат.
Това би обяснило друго устойчиво явление – хората в страната рязко започват да влошават оценката за здравето си с наближаването и прехвърлянето на пенсионна възраст. От долната графика се вижда как в страните от ЕС усещането за добро здраве устойчиво намалява с възрастта, докато в България започва да се срива прогресивно при по-възрастните хора.
Статистиката се припокрива с онази за разпространението на депресивни симптоми, които също се стоварват непропорционално на хората в напреднала възраст. Излиза, че имаме здравна система, от която са удовлетворени предимно хората в трудоспособна възраст, т.е. потенциално онези с по-големи възможности да доплащат. Ето как изглежда как се променя възприятието за здравното състояние на хората в България в различните възрастови групи:
Хората, които се чувстват в отлично или добро здраве намаляват почти 4 пъти в групата над 65 г. спрямо тези в трудоспособна възраст. В същото време онези от тях, които имат усещането, че са в лошо или много лошо състояние се увеличават 5 пъти, обхващайки всеки трети пенсионер. По този критерий най-лошо е положението в Хърватия, където всеки втори възрастен човек се чувства в лошо или много здравословно състояние, докато отличници с по-малко от 10% са скандинавските страни и Холандия. От тези в Източна Европа най-добре се позиционират Чехия и Румъния с около 25%.
About The Author
