На акциите против корупцията, организирани от опозиционера Алексей Навални, имаше много юноши от горните класове и студенти от първите курсове. А до съвсем неотдавна мнозина обвиняваха сегашното младо поколение в инертност и аполитичност. Смяташе се, че най-радикалният протест, на който са способни руснаците, е да си стегнат куфара и да се изнесат в чужбина. Действително ли сега политиката става модерна сред младежта и до какво може да доведе това? На този въпрос пред Lenta.ru отговарят социолози и преки участници в „протестната разходка”.
„Властта да ни чуе”
Роман Шингаркин, единадесетокласник:
Отидох на митинга, защото исках да разбера доколко силна е опозицията в страната. Любопитно ми беше да видя колко хора ще дойдат. Че ще има шествие, научих от блога на Навални. Но отидох не толкова, за да подкрепя точно него, а по-скоро, за да покажа, че не харесвам ставащото в страната. В моето училище никой не се интересува особено от политика. Учителите и съучениците ми са по-скоро аполитични. А на мен ми е интересно – щом в града ми става такова събитие, как да не отида!
Разхождах се по Тверская (централна московско улица – б. пр.) и, приближавайки до площад „Пушкин”, видях, че хората стават все повече. Има много полицаи. Там реших да спра и за да мога да огледам всичко по-добре, се покатерих на един уличен стълб. Отначало си стоях там сам, после се покатери и Паша. Когато започнаха да изтласкват тълпата от площада, полицаите ни помолиха да слезем. Аз отначало отказвах, но после се наложи да сляза, защото полицаите заплашиха да приложат сила. Задържаха ме, качиха ме в камионетка, закараха ме в полицията. Там оформиха административно дело. Преди това – в събота, е имало митинг в Минск. Там са изпоарестували всички. Така че беше съвсем очаквано да задържат всички и в Москва. Ще продължа да ходя по митинги, когато навърша 18. Сега не искам да усложнявам живота на родителите. Те не са против това, че съм бил там, но им се наложи да идват и да ме взимат от полицейското управление.
Вярвам, че митингите може нещичко да променят, но всичко зависи от действията на властите. Засега единственият им отговор е да задържат. Не се получи властта да ни чуе.
„Нещо втасва”
Валерия Касамара, завеждаща лаборатория за политически изследвания на Висшата школа по икономика:
Имам няколко обяснения за неделната младежка масовост. Навални активно живее в социалните мрежи. Съответно той успя да „закачи” младежта, която също там живее, той влезе в разбираемата за тях среда за обитаване. Това не са първи или втори канал (на руската държавна телевизия – б. пр.). Той влиза неформално. Със съвсем друга реторики, с друга енергия. Говори с тях като с равни, не ги учи как да живеят. Той попада в ситуации, които предизвикват горещ интерес сред младежта. Например случаят, когато го заляха със „зельонка” (буквално – „зеленка”; така в Русия масово наричат все още популярния там дезинфекциращ лосион „Гранофорин”, използван в миналото и у нас; той е със зелен цвят и боядисва за дълго кожата при докосване; наскоро Навални бе напръскан по лицето със „зельонка” от свой противник на улицата, но опозиционерът обърна ситуацията в свой плюс, като намаза цялото си лице и дланите със „зельонка”, снима се с весели гримаси и пусна снимките в социалните мрежи – б. пр.). Заляха го в един град, а той превърна това в своя реклама – това „хваща” много добре.
Той предлага на младите модерен дневен ред. Темата за корупцията консолидира всички възрасти в Русия. Посланието му и в Москва, и в регионите не беше антипрезидентско. На младите, които сега са по на 16-19 години, беше предложен формат, който още не им се е случвал в живота – масово излизане на улицата. За мнозинството от учениците, които участваха в тази разходка, това си беше купон на открито, какъвто по-рано не е имало.
Кристина Потпучик, член на Обществената палата на Руската федерация, бивш ръководител на пресслужбата на движението „Наши” (прокремълско младежко движение, създадено през 2005 г. и преляло в създадената през 2012 г. политическа партия „Умна Русия” – б.пр.):
Главната причина за протестната активност на юношите е в това, че властта, за съжаление, не можа да намери общ език с тях. Сега този диалог самоволно са го приватизирали представителите на една ултраконсервативна група, всичките онези така наречени борци за традиционни ценности и за защита на децата. В крайна сметка юношата се оказва в ситуация, при която го плашат с някакви измишльотини, под благороден предлог му ограничават интернета, правят все по-сурови ограниченията по възраст за достъп до книги и филми, тъпчат го с духовност и от телевизора, и на уроците. Децата не са глупаци. Да не мислите, че те не виждат в какъв захлас по федералните (телевизионни – б. пр.) канали перхидролени садистки отстояват правото децата да бъдат бити, само и само тези деца не дай боже да вият нечий гол задник? Но цялата тази фалшива духовност не се връзва особено добре с поведението на онези, които правят новините в същите тези федерални медии.
Психолозите ненапразно съветват децата да не се лъжат. Като усети няколко лъжи поред, детето спира да вярва дори на истината. Да загубиш детското уважение е много лесно. Как мислите, доколко съвременните юноши ще уважават хора, които клеймят с религиозен апломб дъвките в подозрителна опаковка или недостатъчно патриотичните кукли? Юношите излизат не „за” Навални, не „против” Медведев, а защото искат да изразят своя протест срещу света, в който възрастните им говорят едно, а правят съвършено друго.
Аз не бих се наела сега категорично да твърдя, че нашата младеж е придобила политическо съзнание. Определени политически възгледи или позиция мнозина просто все още нямат. За да се разбере мотивацията на тези момчета и момичета, трябва да се проведе поне минимално проучване сред тях. Като цяло за младежта всичко това е някакъв социален опит. Младежта е като Кутия на Пандора. В тяхната среда, разбира се, нещо втасва, нещо се натрупва. Особено, след като и училището се опитва да замазва нещата, за да не се излага пред външни погледи. Но енергията си младите нямат къде да дянат. Държавата не разполага днес с канали, по които тя би могла да избие.
Родителите забелязват, че в училищата върви идеологическо „подсилване”. Но ако такава пропаганда продължи, ще получим нов изблик на противоположна реакция. Обикновено у нас всяко усилие се изразява в пренавиване на гайките и в твърдо налагане на някаква позиция. В държавните институции трудно си пробива път културата на плурализма. Много по-лесно е да се прокара дадена идея, като се използва единната версия на учебника. Но не бива да се мисли, че ако разкажем колко лоша е опозицията, то всички ще тръгнат на шествия само за 4 ноември (официален празник в Русия, наречен Ден на народното единство – б. пр.).
Властта днес е в много затруднено положение. Ако започне да говори по темата за корупцията, то трябва да каже прекалено много. А в тази тема има определени политически ограничения. Затова трябва да се вземе стратегическо решение – да се говори или да се мълчи. Централните телевизионни канали липсваха на „разходката” (демонстрацията на 26 март – б. пр.). Сякаш нищо не се е случило. Всичко може да се намери в Мрежата, но ние прекрасно познаваме цикъла в живота на дадена новина. Днес няма да ѝ обърнат внимание и утре децата вече ще пораснат, ще се впишат във възрастния живот. Както показва практиката, дързостта на юношите намалява, когато наближат 17-18 години. Студентите са по-прагматични. Но след тях израства друго поколение, което също ще излезе на улицата, ако нищо не се прави.
„Изход няма”
Леонтий Бизов, старши научен сътрудник на Института по социология към Руската академия на науките:
За социолозите също беше неочаквано масовото участие на млади граждани. Прието е да се смята, че младежта у нас е аполитична. Смятам, че това кипване се получи, защото сега за младите няма реален изход – нито към политиката, нито към бизнеса, наникъде. Възниква усещане за социална спирачка. И това продължава вече доста време. Политическият дневен ред в държавата е оформен от хора в по-напреднала възраст. Мнозина от тях са израсли по съветско време. Те просто възпроизвеждат предпазно-отбранителната матрица, която беше популярна в СССР: настъпление срещу интернет, срещу свободата на творчеството, срещу други важни за младите неща. Помислете си – не стига, че социалният живот липсва, ами ви взимат и последната радост.
Патриотизмът, на който сега се набляга, е нужен. Това е естествено за мнозина чувство. Но все пак да видим – в каква опаковка да го завием. Когато започват да натискат и да прехранват с това особено младежта, се получава обратен ефект. И ние, социолозите, съдейки по неотдавнашни изследвания, виждаме, че сред младежта спада интересът към онова, с което постоянно я призовават да се гордее. Дори и към Великата Отечествена война например.
Днешното младо поколение е възпитано в малко по-други условия. Говоря за онези, които нямат и 20. Младежта на над 30 в по-голямата си част е изгубена за политиката, тъй като тя се е възпитавала по друг начина, в потребителски дух. А съвременните момчета и момичета се чувстват по-свободни благодарение на интернет. Те нямат такова чувство на страх и зависимост от властта, каквито имаше при предишното поколение. Ясно е, че в обществото се е натрупало недоволство. И на мен ми се струва, че именно това ново поколение ще роди и новите политически лидери. Това е извънредно важно.
„Необходима е алтернатива”
Валерия, студентка, Москва:
Това е моят първи митинг, но аз участвах и в шествието на Безсмъртния полк през 2016-та (инициатива, при която потомци на загинали във Втората световна война хора носят техните портрети на шествия обикновено около 9 май, Деня на победата над хитлеристка Германия – б. пр.). Винаги отивам, когато споделям ценностите на участниците в дадена проява. Сега реших да отида, защото корупцията е зло, което засяга всекиго от нас. В много по-голяма степен, отколкото си мислим. За това не може да се мълчи, защото ще стане само още по-зле. Именно всеобщото рушветчийство съсипва системата на образованието и здравеопазването в страната. А без това качеството на живота няма да се подобри занапред. Не искам да се примирявам с това.
Дори организатор на митинга и да беше някой друг, а не Навални, аз пак щях да отида, след като е шествие срещу корупцията. Аз си имам личен мотив – искам да бъде принуден да отговаря един конкретен човек и искам останалите също да разберат, че тези неща повече не бива да остават безнаказани. Личността на организатора тук не е от значение. Важното е да можеш да му се довериш. Нещо повече – аз никога не съм гласувала за Навални и партията му, той дори не ми е симпатичен като личност.
Завърших училище преди четири години, но не съм усетила върху себе си влиянието на патриотичното възпитание нито в училището, нито в университета. Не съм чувала в своето обкръжение държавните образователни учреждения да натрапват някаква своя гледна точка. За всички мислещи хора е достатъчно очевидно какво става в страната и да се разказват красиви истории в Деня на народното единство навярно е безсмислено. Впрочем, допускам, че в регионите ситуацията може да е друга. При всички случаи аз съм против натрапването на децата на една гледна точка. Необходима е алтернатива.
„Политическа социализация”
Александър Бикбов, зам.-директор на Центъра по съвременна философия и социални науки в Московския държавен университет (МГУ), социолог и научен ръководител на изследователския колектив „НИИ за митинги”:
За изследователя картината изглежда различно от онази, която описват сега журналистите. Когато ние с колегите от „НИИ за митинги” взимаме интервюта от участниците на протестите, ние обикновено не сме в самия епицентър на събитията, където се извършват арести. Ние сме „в периферията”. Това е необходимо, за да можем да довършваме разговорите с хората. Именно от тази „периферия” ние добре видяхме, че учениците и юношите всъщност бяха абсолютно малцинство сред участниците. Те бяха дори по-малко, отколкото на 10 декември 2011 г. на площад „Болотная” (това е един от най-големите опозиционни митинги в Москва – б. пр.). Тогава в Москва цели класове бягаха от часове в училище, за да участват. При това бяха от различни училища, включително от покрайнините. Като бройка те тогава бяха много повече.
Сега на площад „Пушкин” своята роля изигра това, че там практически през цялото време се намираше по-голямата част от журналистите и стрингерите с добра аудитория в YouTube. В тяхното полезрение попаднаха много гимназисти, юноши, с тях имаше комуникация. В този момент стана така, че един от участниците в протеста стана символ на всичко, което се случва. Навярно стана така, също и защото именно от декември 2011 година по уличните протести всъщност не е имало ученици.
Спомнете си как описваха медиите декември 2011-та: „Революцията на средната класа”. На какво основание? Просто по улиците се появи типаж, какъвто по-рано не е имало по масовите акции. На 26 март се получи същият ефект. Юношите бяха забелязани. Роди се красива легенда. Всичко останало помръкна на този фон. Но ако наблюдавате ставащото от позициите на учени изследователи, ще видите, че мнозинството от „разхождащите се” бяха млади хора по на около 30 години, а не ученици. За мнозина от тях това беше втори опит на участие в такива улични прояви след 2011-2012 г.
Аз взех няколко интервюта от юноши. Но се оказа, че това са деца, които просто са дошли в центъра на града в неделния ден. Нещо, което винаги са правили. Твърдяха, че не са се канели да участват в акцията, но са знаели, че тя се организира. Въздействал им е ефектът на видеоканалите и социалните мрежи. Специално питах децата дали те обсъждат с приятелите си политически събития. Онези, с които говорих, отговориха с не.
Но ако до онзи ден юношите, които участват в протестни акции, бяха малцинство, то след начина, по който тези събития бяха отразени в Мрежата, у децата ще се събуди много по-голям интерес към ставащото. И може да изиграе роля за политическата социализация на сегашното поколение млади хора. Както показват интервютата, сред участниците в политическите акции доминира настроението за мирен протест. Но от това, какви присъди ще бъдат произнесени за задържаните, зависят по-нататъшните протестни настроения Колкото по-твърди бъдат действията на властите, толкова повече хора ще излизат на улиците. А протестът ще се радикализира. Това е класика.
………………………………………..
Lenta.ru предложи на читателите си и още един текст с мнения по същата тема, събрани обаче вече само сред депутати в руската Държавна дума от различните представени там партии. Ето какво отговарят запитаните в публикация под следното общо заглавие:
…………………………………………
„Като нямат друг изход, те ще продължат да излизат на улиците”
Антон Морозов, член на висшия съвет на Либералнодемократичната партия на Русия (ЛДПР):
Навални и приятелите му разчитат, че те ще успеят да вземат участие в президентската кампания, като изграждат програмата си върху критика на властта. Това ще окаже определено влияние, но конкуренция те няма да могат да станат. Не виждам съдържателен дневен ред. Ясно е, че корупция има и ще има, има я във всички страни. Но по какъв начин те смятат да решават злободневните задачи, които стоят пред страната и регионите, във вътрешната политика и във външната? За това – нито дума. Отговорният избирател едва ли ще гласува за това.
Не бих казал, че привържениците на Навални са станали по-млади. На младежта ѝ харесва купонът да върви, пък и той примамваше всички подред в социалните мрежи – елате и вижте. Децата това и направиха, дойдоха да видят. Но политически те с нищо не са мотивирани, за тях това е просто разновидност на купона.
Евгений Ревенко, заместник на секретаря на генералния съвет на партията „Единна Русия”:
Тези митинги са резултат от агресивното разпространяване в интернет на информация без доказателства, но ефектно поднесена. Затова не е чудно, че повечето от дошлите на митингите са деца и юноши. Те още не са свикнали критически да анализират информацията, лесно се поддават на манипулация и са склонни да участват в купони, често без да разбират сериозността на ставащото. От това се възползват организаторите на подобни прояви.
Ясно е, че всичко това е част от обмислена политическа кампания, която има малко общо с решаването на реалните проблеми на хората. Става дума за кампания, в която се използват различни похвати – и подмяна на фактите, и лъжа, и подкуп, прикрит чрез компенсациите, които ще бъдат изтръгнати чрез Европейския съд за правата на човека. И най-безчовечното – манипулиране на децата.
Валерий Рашкин, зам.-председател на Комунистическата партия на Руската федерация:
Властта е глуха, лисва прозрачност за използването на бюджетни средства, включително и от чиновници във висшия ешелон на властта. Затова пък налице е ужасяващата ситуация с бившия министър на отбраната Анатолий Сердюков, който ходи и се смее (името на Сердюков бе замесено в шумно дело за големи злоупотреби в руското военно министерство по време на неговия министерски мандат – б.пр.). Той така си и остана чиновник от висш ранг, а трябва да е в затвора, при това за дълго. Четири пъти ние се опитвахме да започнем парламентарно разследване по делото на Сердюков в Държавната дума. „Единна Русия” не подкрепя инициативата. Ако продължаваме така и занапред, то борбата с корупцията ще представлява само едно кухо перчене, ще е капакът на гроба на действащата власт.
Днес осем от всеки десет завършили висше учебно заведение не могат да си намерят работа по специалността. Няма никаква светлинка, няма надежда, че младият човек може да се сдобие някога с апартамент. Ето това непукистко отношение към детския въпрос и младежката политика изкарва младите на улицата. В съществуващите младежки организации липсва информиране как младото поколение да живее утре. Докато са в тази позиция без изход, те ще излизат на улицата и ще се опитват да разберат какво все пак да се направи, та животът да стане по-добър.
Михаил Емелянов, член на централния съвет на „Справедлива Русия”:
Не излязоха толкова много хора, колкото можеха да излязат. Ако съберем всички, които получават западни грантове, участниците можеха да бъдат и повече. Не бих надценявал значението на тази акция от гледна точка на масовостта.
Нямам съмнения, че Навални изразява не толкова някакви материалистични интереси, колкото недоволство срещу Русия от страна на определени външни играчи. Недоволство от политиката на Русия – както вътрешна, така и външна, от патриотичния курс на нейното ръководство. Тези сили, които организираха и протестите през 2011-2012 г., не са се успокоили и ще се опитат да дестабилизират политическата ситуация в Русия в навечерието на президентските избори.
Съдейки по това, че акцията не се удаде съвсем и нямаше необходимата масовост, аз мисля, че всичко ще се сведе само до банално отработване на онези пари, които Западът ще налива за поддръжка на демокрацията в Русия.
Казват, че имало много младежи. Онова, което видях по телевизията, ми показа, че там е имало главно хора в зряла възраст. На младежта винаги ѝ е интерес купонът. От това беше предопределено участието им, а не от някакви съзнателни протестни убеждения. Не бих отделял голямо внимание на участието на младежта в тези акции, това нищо не значи.
Борис Чернишов, един от най-младите депутати в Държавната дума, представител на ЛДПР:
Под хубави лозунги винаги излизат различни хора. Така е било и през 1917 г. Но не е ясно кой и как ще се възползва от всички събития, които могат да последват.
На неделния митинг излязоха основно такива хора, които се чувстват добре. Контингентът, който поддържа Навални, това са същите хора, според пирамидата на Маслоу, които достатъчно вече са заситени – те не са най-бедните. Те излизат, защото не им достига свобода, едни или други права.
Те ще окажат определено влияние на президентската и на губернаторските кампании, но нкякакъв фундаментален изблик няма да има. За Москва митинг с участето на 10 000 души не е някакво чак толкова извънредно събитие, както може да се стори. На същия онзи площад „Болотная” излизаха повече хора.
Сега около 80 процента от хората дойдоха от любопитство. На хората им беше интересно що за акция върви, кой участва. Идейните винаги са не повече от 5-10 процента. Никога няма да повярвам, че това беше стихийна проява. Имаше подготовка, реклама.
Превод от руски: Къдринка Къдринова
About The Author
