В средата на 90-те, покрай злополучния край на мандата на Жан Виденов, по жълтите павета в столицата беше много популярен един лозунг – „Завой наляво забранен“, изобразен със съответния пътен знак със задраскана стрелка, сочеща наляво. 20 години по-късно, през 2017-та, левият завой в България остава все така забранен и невъзможен. На пръв поглед, за невъоръженото читателско око, това твърдение вероятно звучи странно и погрешно – та нали БСП регистрира силен резултат?
Точно тук се корени един от най-големите проблеми на българския преход – в схващането, че БСП е лява партия. И до днес, подобно на средата на 90-те години, слабо заинтересованият или не дотам политически грамотен средностастически български гражданин, погрешно прави автоматична асоциация между „ляв“ и бесепар.
Едва ли има истински политически грамотен и ляво мислещ човек в България, който да не се сблъсквал с този проблем поне няколко пъти в живота си – щом си „ляв“, значи си от БСП, нали те са левите? А ако наистина е „мислещ“ и наистина е „левичар“, то със сигурност мръщи вежди на това обвързване. Поради гореспомената причина – това не е партията, която го представлява, просто защото тя не е лява.
Това не изключва възможността за БСП да гласуват и леви хора. Мнозина са тези, които напълно осъзнават проблема, но въпреки това го правят. През годините обясненията и оправданията за това са били много, но днес основното е, че именно БСП чисто политически е единствената алтернатива на ГЕРБ. Алтернатива?
БСП – нелява България
Съществува едно основно, фундаментално академично правило, което разделя лявото и дясното. С него въпросът не се изчерпва, но е абсолютно незаобиколим фактор и то се отнася до това чии интереси защитава съответният политически субект или фигура – тези на труда, или тези на капитала? За да преведем на по-разбираем език – дали си ляв или десен зависи от това за чии интереси се бориш – за тези на работника или за тези на работодателя?
Едва ли е необходимо да поясняваме, че през годините на прехода БСП последователно, съзнателно, целенасочено и неотклонно са защитавали именно вторите. С конкретни политически действия и законопроекти. Бързам да уточня, че това в никакъв случай не е проблем само на БСП, а на редица от т.нар. „традиционни левици“ в Европа. Именно поради тази причина днес мястото им сред традиционния им електорат е заето от крайната десница или в определени случаи – от етнически партии.
Само ако възприемаш БСП като лява партия не би трябвало да си изключително притеснен за състоянието но лявото в България в контекста на проведените преди дни предсрочни парламентарни избори. Тук е моментът само да маркираме, че без да бъде дадено никакво адекватно обяснение, на последния конгрес преди изборите, на който столетницата прие своята платформа, тя смени и името на коалицията си, а от него отпадна именно думичката „лява“.
Самото име не е най-големият проблем, но за съжаление то се оказа символ за промяната и на самия курс. За тази промяна по-запознатите с процесите в партията сигнализираха още след избора на Корнелия Нинова за председател. Тя замени на поста Михаил Миков, който вероятно има много трески за дялкане, но както сполучливо се беше изразил преди време журналистът Калин Първанов, бившият председател поне опита даде „ляв мигач“.
„В годините на прехода твърде успешно дясното асоциира лявото непременно с някакъв тоталитаризъм и диктатура. Реално е точно обратното. Средностатистическия българин обаче това вижда като образ, съответно не гласува вляво. Имаме нужда от много сериозно политическо образование, масово хората не познават базисните понятия, „буквите“, затова не могат и да „четат“ политиката“, анализира пред „Барикада“ Георги Христов – представител за България на общоевропейското движение срещу търговското споразумение между ЕС и Канада – СЕТА. И ако поддържането на десния курс в БСП, изразяващ се и в отказа на партията да се бори за премахване на плоския данък, то според Христов е хубаво партията да не забравя поне обещанията си да се противопостави на СЕТА в следващия парламент.
Мастодонтът в ляво
Въпреки направените по-горе уточнения, безспорно БСП за лявото в България е като мастодонт, който обаче отказва да изчезне и изпълва почти изцяло лявото пространство в България, недопускайки да бъде изместен. Дори от сферата на политическото говорене, а какво остава от самата сцена на политическите действия.
„Редица хора ще възразят остро на всеки поглед към БСП като лява партия. При всяко положение, и това ясно се вижда от всички проучвания, в огромното си мнозинство левите избиратели гласуват именно за БСП“, коментира пред „Барикада“ политологът Борис Попиванов. По думите му, на тези избори партията на Корнелия Нинова е излязла от лявата реторика и е заложила в много по-голяма степен на теми като „нация“ и „патриотизъм“.
Тази тенденция беше зададена още на президентските избори, но за съжаление на БСП успехът не беше повторен няколко месеца по-късно. Победата все пак беше близо, а на столетницата не може да се отрече, че стана единствената партия, присъствала и в предния парламент, която удвои резултата си. По-сериозна ретроспекция обаче показва, че резултатът на партията през 2017 година е идентичен с този през 2013 година, когато Бойко Борисов подаде оставка за първи път – около 950 000 гласа.
Спорен е въпросът дали с по-лява програма БСП щеше да има по-голям успех или точно обратното? „Вместо програма на социалистическа партия новите лица в БСП написаха манифест за насърчаване на предприемачеството. Бяха предложени стимули, които селектират свръхинициативните. Ако я зачете човек, открива, че избирателят на БСП трябва да се докаже, като открие пътя през лабиринт от изисквания – трябва да се подмлади до 30 г., да работи, да има поне едно дете, да е започнал дребен или среден бизнес и т.н., и т.н.“, коментира в „Труд“ социологът Чавдар Найденов.
Той е на мнение, че когато ходиш на срещи само с работодателите, но не посещаваш стачкуващите и гладуващи миньори и шивачки, и те няма да срещнат името ти в тъмната стаичка. Но дали наистина изобщо има търсене на леви решения?
Не и според Борис Попиванов. „Дори левите избиратели не виждат политически решения на съществуващите „леви“ проблеми като защита на труда и маргинализираните слоеве, преди всичко. „Отказът от лява политика не води до електорални отливи. И е донякъде тревожно, че тези най-болни въпроси остават „пред скоба“, избирателите са склонни да се примирят, че те са неизбежна и непроменлива част от модела, а на избори се решава друго. Не съм сигурен, че има търсене на партии, които да предложат лява алтернатива“, завърши той.
Сходен песимистичен поглед споделя и председателят на Сдружение „Солидарна България“ и синдикалист Ваня Григорова. Според нея от двете световни тенденции – на олевяване от една страна и на възход на национализмите от друга, в България пламенно припознаваме втората.
Вече говорихме за липсата на базови познания относно политическите понятия. За съжаление, този тон се задава и от водещи политици, включително от председателя на БСП Корнелия Нинова. В кривото огледало на обърканите понятия и идеологии се стига се до там, че „традиционното“ ляво, според Григорова, у нас нарича национализма – социализъм, че даже и комунизъм.
„Вече взимаме насериозно всякакви политклоуни; избираме олигарх и корупционер, за да се бори с картелите и олигархията; ръкопляскаме, когато маргинална партия се откаже от субсидията, с която би трябвало да провежда извънпарламентарна дейност и да изработва алтернативни мерки. Тази политическа лудница обаче не идва на празна поляна. Ние не искаме да плащаме за демокрация, не търсим алтернативи. Масово народът не гласува, за да накаже политиците, да не им даде субсидия. Научиха ни на фискална и финансова дисциплина на всяка цена и ние я следваме неотклонно. Народът има един лаф за тежки случаи като нашия: магарето тъкмо се научи да не яде и умря. Политически определено не сме от най-живите нации“, изразява съжалението си тя.
Левите десни
Проблемът с обърканите възприятия и самоусещания е най-очевиден, когато приложим към самоопределянето на избирателя актуалната социално-икономическа обстановка, в която живее българинът. България е най-бедната страна в Европейския съюз, една от страните с най-голямо неравенство, с най-депресирани възрастни хора, с най-големи рискове от социално изключване.
Същевременно, мнозинството от българските граждани продължават да се определят като „десни“. „На избирателя не изглежда дефицитът на ляво да му тежи. Нашенският избирател е десен – докато си брои стотинките за портокали, обикаля магазините за дрехи втора употреба и аптеките с уж най-ниски цени на лекарствата. Десен е и когато е зелен. Затова отрича социалната политика, защитата на правата на работниците, нуждата от държавно здравеопазване и образование. Иска да е предприемач, затова е европейският дрипльо… Както каза един приятел, отиваме не на ляво, а на лошо“, подчерта пред „Барикада“ Ваня Григорова.
Според преподавателя по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Огнян Касабов, в предизборната кампания в най-бедната страна от ЕС левите теми – темите за бедността и неравенствата – са направили впечатление най-вече с отсъствието си. „Изборните резултати изглежда внушават още по-песимистични настроения. Наистина, изгледите българската политика в непосредствен план да вземе някакъв ляв завой, пък бил той дори съвсем минимален, изглеждат по-лоши от всякога.“
Според него все пак са налице и някои основания за умерен оптимизъм, най-вече заради шамара, който получиха „баш националистите“ Каракачанов, Симеонов и Сидеров. „След „великото” си обединение, в крайна сметка те взеха по-малко гласове и най-вероятно ще получат по-малко депутатски кресла, отколкото след избори 2014“, коментира той.
Според него българите са отказали да се хванат на евтиния трик, целящ да пренасочи в националистическа омраза недоволството им от липсата на перспективи и е наивно да обясняваме подема на БСП с техния „патриотичен завой“. Дали обаче именно този завой не е привлякъл обратно именно избиратели, насочили се преди време към националистите?
Пред „Барикада“ Огнян Касабов изрази надежди, че резултатът от изборите може да се окаже добра основа БСП да олевее: „Да бъде опозиция на евентуална дясна про-пазарно-националистическа коалиция (ГЕРБ-ОП-Воля), е в определен смисъл по-изгодно за БСП, отколкото да направи коалиция със същите тези националисти и да трупа безбройните негативи от това. Защото в опозиция пред социалистите чисто структурно се разкрива шансът да се отърсят от идейното си разпиляване, да предложат критика отляво и да станат по-приемливи за по-широк кръг от леви избиратели.“
Лявото – само „наужким“ и само в опозиция
Сходен поглед има и журналистът и активист за данъчна справедливост Димитър Събев, но с по-малко оптимизъм. Според него БСП определено е спечелила от тези избори, но не толкова заради увеличения брой депутатски места, а заради безценната позиция на „водещ опозиционер“.
„След като вече няма да се налага да реализира на практика своите управленски предложения, може да очакваме от БСП остър ляв завой. Скоро БСП ще издигне глас за повишаване на пенсии, заплати и данъци, за ре-приватизация и по-силна регулация: все неща, на които за нищо на света нямаше да се реши, ако имаше властта“, коментира той пред „Барикада“.
Според Събев икономическата и социалната ситуация в България представлява равновесие на ниско равнище. „Формулата „една пета заможни, три пети бедни, една пета много бедни“ е вече институционализирана в нашата страна. Тя се гради на едновременното действие на валутен борд (твърде малко пари в обращение, сила на кредитора), ниски данъци (слаби механизми на фискална солидарност), умишлена безстопанственост към публичните блага (например подарени концесии за подземни изкопаеми), липса на национална стопанска политика“.
А комбинацията от тези фактори поддържа цената на труда ниска, което е идеално за фирми, занимаващи се с „аутсорсинг“ и експорт на полуфабрикати, но не води до развитие. „Редица политици и икономисти виждат щетите, които ниската цена на труда нанася на страната. Но малцина – какво ти, никоя от партиите с шанс да управляват, не предлага дори дискусия за нужната промяна“, изрази съжаление той и отново подчерта, че очаква още много популистки обещания, които няма да бъдат изпълнени, а недоволството от това ще бъде потушавано с „подаръци“, но без да се адресират истинските корени на националната криза. Или с други думи – ще получим още от същото.
Към доказателствата, че реалният ляв завой на този етап изглежда нежелан и невъзможен бих добавил слабия резултат, който записа на тези избори АБВ. Обяснението за него не може да бъде просто и тепърва новият лидер на партията ще прави своите изводи и анализи. Но за мен е разочароващо, че опитът за ляв завой на Константин Проданов по никакъв начин не беше оценен от избирателя. В АБВ със сигурност има много проблеми и трески за дялкане, но е факт, че партията беше част от предишния парламент без намеци за истинска лява реторика, а когато такава се появи, избирателите останаха напълно безразлични и дори не дадоха „шанс за провал“ на Проданов.
Няма ляво, няма дясно
От този израз вярна е само първата част, счита Георги Христов. Това е очевидно, когато човек си направи труда първо да преброи десните партии у нас, а след това да разгледа и програмите им, както и тази на уж лявата БСП. Както вече стана дума, тя е изпълнена с мерки за „облекчения“ и „стимули“ за бизнеса, но липсват въпросите за неравенството, експлоатацията и погазените права на работниците.
Според авторката на сайта dokumentalni.com Даниела Пенкова е очевиден факт за всички, че българската политика от години защитава изключително интересите на бизнеса. „Не е приеман дори един закон в защита на работниците, а преди няколко месеца ГЕРБ захапа, сдъвка и изплю трудовия кодекс“, припомни тя, а аз бързам да уточня – с активното съдействие на БСП и под бурните ръкопляскания на Реформаторския блок.
В този смисъл според Пенкова будят недоумение твърденията на водача на БСП в Пловдив проф. Иво Христов, че „ГЕРБ не е дясна партия“. А каква е, ако не е дясна? Изключително странни са и твърденията, че заради поредната глупост, сътворена от „автентичната десница“ у нас, „дясното е умряло“. Но дясното не са конкретните гласове зад мегафоните, независимо колко силно те ще се самонарекат „автентични“. Нима едрият бизнесмен Веселин Марешки не е десен? Нима не са десни, при това с кафяв отенък, т.нар. „патриоти“?
„Онези 10% българи, които са сравнително доволни от живота си в най-бедната европейска страна, вярват в „чистото и красиво дясно“ и заплюват „завръщането на държавата в здравеопазването“ и „вдигането на минималната заплата“. Обикновено имат свой бизнес с няколко служители и искат да гласуват за „истинска дясна партия“. Твърдят, че са радетели на конкуренцията и истински свободния пазар, при който държавата не подкрепя и не пречи на никого. Когато обаче конкуренцията покаже истинското си лице и големият капитал изяде малкия, изведнъж надават вой до небесата. В очите им „държавата е виновна, защото подкрепя големия бизнес“. Липсата на познание на елементарните икономически закони им пречи да видят, че голямата риба винаги изяжда малката и тук държавата няма абсолютно никаква вина. Откак капитализмът светува ненамесата на държавата в икономиката довежда до концентрация на капитала във все по-малко ръце“, анализира Даниела Пенкова.
Геополитика vs. идеология?
„Перспективите пред лявото и прогресивното в България, както и в голяма част от Източна Европа в краткосрочна перспектива не са добри. При нас се наблюдава едно тотално превъзходство на геополитическите над идеологическиките принципи, за което има ред исторически причини“, счита преподавателят по история Петко Цветанов.
Според него неолибералните реалности, довели до икономическа стагнация, социалните проблеми, емиграцията, демографския спад и възход на консервативните, националистическите и популистките идеи, засягат и нашата страна. „Геополитиката и агресивният подход на НАТО към Русия е една от важните причини за консервативния и националстически възход на Изток. Бедността и слабата икономика на България обаче, съчетана с традиционните ни връзки със страни като Русия и Германия, може би ще доведат до по-умерена политика от наша страна“, очаква той.
Колкото до идеите – при нас те вървят след парите. „А парите не харесват лявото – те харесват либертарианството, идеята че за големите пари не трябва да има пречки. Само че недостигът на работна ръка ще прогони и парите. А бедността и липсата на инвестиции връщат национализма, не Маркс“.
Само още малко – след завоя, вдясно
Представете си българското общество като група пътуващи хора, събрана в странен автобус. Кормилото на този автобус сякаш е развалено и може да прави единствено десен завой. Така автобусът се върти в кръг около квартал на бедността, неравенството, експлоатацията. Но проблемът не е в кормилото, а в малцината въртящи се шофьори на първите седалки.
С години те убеждават останалите пътници, че всеки светофар свети зелено единствено в посока „дясно“. Същевременно за мнозинството в автобуса и за шофьорите не важат едни и същи правила. Отпред работи климатик и парно, но не и отзад. Отпред има отрупана маса с блага, а отзад за тях се борят много повече гърла. И най-важното – отпред има врата, която се отваря не само пред входа на тъмния квартал. Можеш да се разходиш и в друга посока. Но мнозинството няма тази възможност – то иска да се измъкне и се вози до откат на автобуса, който завива само надясно и отваря врати само в тъмницата.
Мнозинството рядко контактува пряко с малцинство в предната част на возилото. Вижда го само, когато негов представител идва да таксува билетите му и да прибере плодове на труда му – кой каквото успял да изработи, докато се вози. Нали автобусът трябва да се движи някак? На всеки светофар мнозинството е убеждавано, че верният път е надясно и че ей сега, след съвсем малко, ще стигне където трябва и ще може да се слезе, за да подиша чист въздух и да отпочине най-после от безкрайното пътуване. Само още малко – след завоя, вдясно.
Така мнозинството дотолкова е свикнало с това положение, че вече дори не усеща как се върти в кръг. И че може би трябва да смени курса и поне поне веднъж да опита да завие наляво, за да се измъкне и да продължи напред, вместо непрекъснато да се оказва в началната си точка, но още по-изнемощял и остарял. Вместо това на всяка спирка е доволно да получи мъничък подарък – дребна троха от хляба, житото за който сам е посял и ожънал. Или пък да изхвърли през прозореца някой от онези най-бедстващи, намиращи се натъпкани в багажника – току виж така намалил тежестта, за да може автобусът по-бързо да стигне най-после до някой друг, по-хубав квартал. Но не и да поиска смяна на посоката. А мечтата му е… да стане шофьор.
2017-та, усеща се като 2013-та
Обратно в реалността, все едно през 2013 не е имало протести, а днес се намираме в изходна точка, коментира пред „Барикада“ авторът и един от създателите на лявото онлайн издание dВЕРСИЯ Ивайло Динев. „Основните партии остават със същата си подкрепа (БСП дори я увеличава драстично), а малките десни партии стават още по-сектариански и елитарни. Основният въпрос оттук насетне ще бъде, при очаквано дясно управление между ГЕРБ, националисти и Марешки, дали дали опозицията срещу техните десни политики в икономиката и в социалните сфери няма да породи очакваното от дълго време прогресивно ляво“, чуди се той.
Според колегата му от dВЕРСИЯ Станислав Додов – има възможност това да се случи, но рискът е това да бъде възможно само на цената на нечовешки усилия. И най-вероятно на необходимост да се влезе в руслото на „аполитичния PR-ски бълвоч“, превзел пространството. „Тези избори, още преди да излязат резултатите, бяха доказателство, че политическата борба у нас окончателно вече не е между открити и ясно свързани с представляваните субекти, а е усилие за закрепване на статуквото такова, каквото е, чрез силата на измислените образи и проблеми“, анализира той.
Според Додов на тези избори сме станали свидетели на втвърдяването на няколко добре познати положения. Като например това, че у нас понятието „автентично десен“ веднага поражда асоциации, но когато става дума за „автентично“ леви – резултатът е единствено повдигнати вежди. Първите се тревожат дали изобщо ще бъдат представени, а вторите – от кого. Вторите имат широк избор, а голямата тревога на първите е, че социалните проблеми за пореден път не биват представяни. Т.е. първите с основание се притесняват не дали, а от кого и как ще бъдат представени. На вторите им се налага да доказват, че идейните им основания изобщо имат някаква легитимност и адекватност на настоящето.
„Такова положение устройва прекрасно и номиналните опоненти на БСП, и самите тях – първите, защото разполагат с перфектния доказан враг на народа, който в същото време остава дискурсно контролируем; вторите, защото запазват безкрайна резервация за специално сепаре в клуба на управляващите елити. Ако лявото има повече от едно лице (което по възможност да не бъде дискредитирано до самия си корен), то веднага ще се сдобие с шанс за действителна борба за идеите и мечтите на хората – нещо, което би било свидетелство за вече истинско разпукване на неолибералния консенсус“, обясни Додов.
Шансът за действителна борба за идеите и мечтите на хората засега изглежда равен на нула. Такива са и шансовете шофьорите, които ще стоят на кормилото, наречено 44-то Народно събрание, да допуснат дори намек за ляв завой на общия ни автобус. Та нима има някаква причина да сменяме посоката?!
About The Author
