Вчера някъде по време на централната новинарска емисия на БНТ из българския интернет се появи парещата информация, че уважаваното щатско издание Wall Street Journal е излязло с разкрития за това как Русия е дала на БСП инструкции за печелене на избори, на което се дължи победата на Румен Радев. Очаквано „Дневник” я подеха веднага, но предложиха на читателите си само доста съкратено резюме. Други медии също се отчетоха със съкратени преразкази на другата сутрин, когато обаче вниманието на публиката вече бе съсредоточено върху новото телевизионно представление на Бойко Борисов. Само тружениците от „Клуб Z” са будували до късно снощи, за да изготвят пълен превод, макар и с някои грешки от бързане. За сметка на това фейсбук страницата на Центъра за изследване на демокрацията започна да разпространява оригиналната статия като спонсорирано съобщение.
Изчитането на целия текст на статията, един от чиито автори носи българско име – Георги Кънчев, дава известна идея защо ентусиазмът около нея не е толкова голям, колкото може да се очаква. Като начало значителна част от статията представлява пълнеж и повторение на познати клишета за руските хибридни практики, фалшиви новини и стремеж да се овладее Източна Европа – с подчертаване, че „руският модел е видим в най-напредналата му форма в страни като България, която догодина трябва да бъде ротационен председател на ЕС за първи път” което „буди тревога, че Кремъл използва тези държави, за да създаде плацдарм вътре във важните западни институции”.
Статията се позовава основно на авторитета на „петима настоящи или бивши български официални представители” както и на лица, запознати с инструкциите, пратени от Москва, които са били прихванати от ДАНС.
Сред цитираните в текста бивши и настоящи официални лица фигурира Росен Плевнелиев, който отново започна да се изявява активно по медиите, след като усилията му да привлече вниманието на потенциални работодатели докато беше президент останаха без успех. Ролята му в статията е да каже, че е притеснен от евентуалната победа на БСП на предстоящите избори, че Леонид Решетников е „дясната ръка на Путин на Балканите„, както и да е единствения източник на твърдението, че „руски хакери атакуваха редица важни обекти в страната и се намесиха в местните избори през 2015 г.”
Цитиран е и бившият военен министър Николай Ненчев, който се изкарва невинна жертва на проруските агенти. Щом човек казва пред чужбински вестник, че не е правил никакви далавери с ремонта на двигатели за военни самолети, какво ни остава, освен да му повярваме? Друг източник на експертиза за WSJ е Илиян Василев, известен и като ДС агент „Сашо 11”, който обикновено се подвизава в качеството си на патологичен русофоб и генератор на конспиративни теории.
Последният упоменат източник е Васил Величков – бивш съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова, а преди това и в едно от назначените от Плевнелиев служебни правителства. Той е представен като предприемач в сферата на технологиите, който благодарение на разработения от него „алгоритъм за наблюдение на медиите” е „засякъл увеличаване на антизападните статии”.
Както виждаме – все безспорни, независими и балансирани източници. Техният авторитет трябва да подплатява основното твърдение – че Москва е пратила на БСП всемогъща инструкция от 30 страници, която гарантира спечелването на избори. Да се чуди човек защо всички не използват подобни инструкции, щом са толкова ефективни. Доколкото се разбира от описанието на въпросните инструкции в статията, един от основните съвети към опозиционната БСП е да има различни послания от управляващите. Би трябвало това да се подразбира за всяка опозиционна партия, но знае ли човек – БСП може би наистина имат нужда от инструкции как да действат адекватно спрямо реалността. Предвид скорошните изцепки на хора от ръководството ѝ, това не е чак толкова трудно за вярване.
Другият ключов фактор за печелене на избори, съдържащ се в инструкциите, били манипулираните социологически проучвания. Като пример се дава агенция „Галъп Интернешънъл”, която видиш ли била прогнозирала победата на Радев. Агенцията също така пускала съмнителни проучвания за положителното отношение на българите към Русия (в самата статия обаче има пояснения за „дълбоките исторически и културни връзки с Русия”).
В България действат все по-голям брой социологически агенции – при повечето от които партийните и политически пристрастия са видни. Защо точно проучванията на „Галъп” трябва да са толкова влиятелни не става ясно. Да не говорим, че дори любимата социологическа агенция на Бойко Борисов и десницата също прогнозира „Драматичен балотаж между Цачева и ген. Радев”.
Също така – ако авторите са толкова взискателни относно социологията, защо още в началото на статията са вкарали съмнителното заявление, че БСП (представена като „партия която иска да прекрати санкциите на ЕС срещу Русия и да ограничи действията на НАТО около Черно море”) е фаворит на предстоящите избори? Към края на текста пък се пояснява, че проучванията дават равни проценти на БСП и ГЕРБ, но „шансовете на БСП да формира управляваща коалиция се смятат за силни, тъй като много от другите партии в надпреварата са също проруски”. Наистина ли трябва пояснение защо това е манипулация? Ама наистина?
Има един безспорен начин да се докаже, че дългата ръка на Москва е осигурила победата на Румен Радев – ако се появи доказателство, че руснаците са убедили или принудили Бойко Борисов да издигне за кандидат Цецка Цачева. Защото за всеки останал трезвомислещ човек е ясно, че това бе един от основните козове в полза на Радев. Перспективата госпожа Цачева да стане „майка на нацията” подейства стимулиращо за много гласоподаватели да изберат единия мачо-генерал пред другия. Желанието новогодишното обръщение да се чете от някой образ, противоположен на многократно цитирания в статията Плевнелиев, също не е за пренебрегване.
Най-съществената част от тази забележителна статия e ретроспекцията, която запознава западния читател с политическото развитие на страната. От нея разбираме, че „най-силният показател, че България е прегърнала ЕС, бе през 2009 г., когато нова проевропейска партия спечели убедително и започна либерализиране на пазара и борба с корупцията, които сякаш бетонираха прозападната ориентация на страната”. Ако някой не се сеща, иде реч за групировката ГЕРБ, която облече в костюм мутренските практики от 90-те и ги превърна в норма в политиката и държавното управление. При все всички тези положителни епитети обаче „годините на слаб растеж и корупция задушиха устрема и създадоха вакуум, който Русия бе в изгодна позиция да запълни”. Либерализация на пазара, която води до нисък растеж в „най-бедната страна в ЕС” и борба с корупцията, водена от ГЕРБ, която води до корупция… уравнение, чийто отговор явно е „Русия е виновна”.
Следващият абзац от статията обаче вече съдържа черешката на тортата: „Български служители на службите за сигурност твърдят, че Москва е платила протестите през 2012 и 2013 г., помогнали за свалянето на прозападното правителство”. Значи не само „лошите”, „битови” зимни протести от 2013 г. са били платени от Москва, но и протестите от предишната година – т.е. еко протестите на „Орлов мост”. Протестите, при които се зароди концепцията за по-висшата класа привлекателен и интелигентен протестиращ, при които се зароди жанра „протестърско есе”, които станаха модел за великата площадна претенция от лято 2013 – са обслужвали интересите на кремълския злодей? Платено? Срещу прозападното правителство? Жив да не бях!
Когато споделих тези цитати под съответния фейсбук пост на един виден десен опиниънмейкър, коментарът ми бе изтрит. Приемам това като един вид признание, че все пак има осъзнаване за каква потресаваща нелепица става въпрос.
А лично съм леко разочарован от Wall Street Journal – за разлика от много други западни издания, те продължаваха да поддържат малко по-високо ниво, дори в пропагандата. Това обаче е едно крайно мързеливо и нескопосано осъществено активно мероприятие – и ако изобщо има ефект, вероятно ще е обратен на целения. Точно както потресаващата изцепка на Крум Зарков може само да мобилизира опонентите на БСП, така и подхвърлянето на тези „разкрития” в този вид може само да амбицира гласоподавателите, които искат да свалят от власт „прозападната и антикорупционна” ГЕРБ.
Статията е изцяло издържана в популярната напоследък концепция, че всяко неблагоприятно за определени елити политическо развитие, както и всякаква изява на мнения, отклоняващи се от правата евроатлантическа, про-глобалистка и либерална линия, може да е резултат само от зловредното и конспиративно влияние на външни сили, по-конкретно – Русия. Избирателите биват представяни като безволеви зомбита, чието съзнание бива контролирано от кремълския злодей чрез интернет. И ако това се отнася за западните избиратели, то тези в Източна Европа направо биват отписвани като аморфна маса проруски ботове, които не заслужават дара на демокрацията. Какъв чудесен начин да убедиш избирателя в правотата си – като му кажеш, че е тъп и мнението му е чужда пропаганда.
Чужда намеса в изборите в България има – не от вчера и не от една страна. Още от „зората на демокрацията” геополитически и регионални центрове като Москва, Анкара, Берлин и Вашингтон си имат предпочитани партньори сред българските партии, което рядко изобщо се крие. Това е орисията на малката държава, особено такава, в която политическата върхушка винаги се е престаравала в обслужването на актуалния „Голям брат”.
Точно поради това например имаме тези най-сериозни обяснения, че явлението ГЕРБ е еманация на прозападния цивилизационен избор. Това разпределение на външнополитическа клиентела обаче съвсем не води до някакъв абсолютен антагонизъм, когато става въпрос за усвояване на властта. Точно по време на „прозападни” правителства в руски ръце попаднаха ключови държавни активи като „Нефтохим” и „Булгартабак”. По време на предполагаемо проруското правителство на Орешарски пък видяхме нагледна демонстрация как двама щатски сенатора могат да дръпнат ушите на премиера и да го накарат да спре доста значим енергиен проект. Така че опростенческото представяне на изборите като някакъв диалектически сблъсък между черно и бяло най-малкото е заблуждаващ и просто цели да подкрепи едната страна.
В предстоящите избори външният фактор е по-особен от обикновено най-вече заради далеч по-агресивната и опасна намеса на Турция, която скоростно се ислямизира под напора на репресивния режим на Ердоган. Политическата патология у нас обаче води до това, че някакви прегорели „антикомунисти” виждат в Лютви Местан рицар на евроатлантизма, а пък други объркани хорица разчитат походът към национално спасение да бъде оглавен не от друг, а от Ахмед Доган. (Все едно не можем да си представим съвсем реалистичен сценарий, при който ролите на Местан и Доган са разменени… но това вече е друга тема).
Доста явен пример за външна намеса в изборите е и въпросната статия в Wall Street Journal. Предвид ниското качество на изпълнението може да се приеме и като използване на външен авторитет от страна на вътрешни сили, които се опасяват, че ще изгубят властта, или най-малкото ще трябва да я делят. Освен ако не бъдат представени нагледни доказателства за вълшебните инструкции за печелене на избори, статията си в този вид представлява пар екселанс „фалшива новина” и пример за създаване на „пост-истина”. А както все по-често ни се налага да изтъкваме, да бориш фалшивите новини с фалшиви новини не води по пътя към успеха, а само затваря порочния кръг на деградация на медиите.
About The Author
