Предлагаме публикуваната от сайта newsru.com разширена информация за интервю, дадено от ръководителя на Крим Серегй Аксьонов пред местния телевизионен канал Первый крымский. Интервюто, което е дълго 1 час и 52 минути, е дадено на 14 март, в навечерието на две знакови годишнини – 100-годишнината от отричането на руския цар Николай Втори от трона в резултат на Февруарската революция от 1917 г. (15 март или 2 март по стар стил) и третата годишнина от референдума в Крим на 16 март 2014 г., който с 95% от гласовете реши полуостровът да се присъедини към Руската федерация.
………………………………………………………………………….
Губернаторът на Крим Сергей Аксьонов се изказа за необходимостта в Русия да се върне монархията, а също така подкрепи предоставянето на президента Владимир Путин на големи пълномощия, включително пожизнено президентстване и въвеждане на диктатура.
„Когато липсва единоначалие, настъпва колективна безотговорност. Затова, когато пред страната има външни предизвикателства, огнища на външна съпротива, необходимо е по тази линия да се предприемат по-сурови мерки… Днес според мен на Русия ѝ е нужна монархия,” заявява Аксьонов в интервюто си пред местния телевизионен канал Первый крымский за програмата „Сериозен разговор”. Записът е достъпен на профила на водещия предаването Сергей Михеев в YouTube. То е посветено на годишнината от присъединяването на Крим към Руската федерация. Разпореждането на руския президент за присъединяването на полуострова бе подписано на 17 март 2014 г.
Водещият изразява мнението, че на ползвателите на интернет „кой знае защо много свобода е дадена” и те я употребяват, за да изразяват своите екстремистки възгледи, изкривяващи историята, заплашващи националната цялост и разрушаващи националното самосъзнание. Аксьонов се съгласява с това и казва, че на Русия не ѝ е нужна демокрация, възприемана като схващане, че всичко е позволено.
„Демокрацията според мен при днешните условия, когато имаме външен враг, е излишна. Нямам предвид демокрацията в нормалния смисъл на думата, както я разбират, искам да кажа, нормалните хора, а това схващане, че всичко е позволено, както мнозина днес сякаш тълкуват режима на демокрацията,” казва Аксьонов, отбелязвайки, че „по отношение на свободите… не бива да има крайности”.
Той посочва, че от демокрацията като разбиране за пълна позволеност на всичко няма полза и „нагледен пример за това е Украйна”.
„Считам, че на нас такава демокрация, в такъв вид, в какъвто тя се поднася от западните медии, не ни трябва. Ние си имаме нашите традиционни православни ценности, духовности. Демокрацията трябва да е до определени, нормални предели,” подчертава Аксьонов.
Освен това ръководителят на Крим смята, че на Путин трябва да бъдат осигурени големи пълномощия. „Защо казвам, че съм войник на президента? Защото, докато имаме външен враг, според мен е необходимо единоначалие. Днес президентът трябва да има повече права, дори до, извинете ме, диктатура,” казва Аксьонов.
В същото интервю Аксьонов отстоява пожизненото президентстване на Владимир Путин: „Ние искаме той до края на дните си да е наш президент. Аз просто, честно, другиго не виждам,” казва той. Аксьонов също изразява увереност, че 2017-та година, през която трябва да се проведат президентски избори, „ще премине под знака на безусловната, съкрушителна победа на Путин”.
Редно е да се отбележи, че в конституцията на Руската федерация (РФ), която е основен закон на държавата, определящ фундамента на политическата, правната и икономическата система на страната, в параграф първи на Първата глава „Основи на конституционния строй” е отбелязано, че „Руската федерация – Русия, е демократична федерална правова държава с републиканска форма на управление”.
Още по времето на Елцин се говори за възстановяване на монархията
Идеята за възраждане на монархията в Русия се появява в Кремъл още по времето на управлението на Борис Елцин. Именно на него тогава съветници му предлагат невероятната идея за възстановяване в РФ на конституционната монархия. Елцин отхвърля идеята, но в крайна сметка я въплъщава частично, предлагайки на руснаците в края на мандата си вариант на „избираема монархия”, назначавайки за свой приемник Владимир Путин.
За първи път информацията, че като че ли в руската върхушка проучват възможността за възраждане на конституционната монархия се появява в западните медии още през 1997 г., като има позоваване на осведомени източници от Кремъл. Както разказва журналистът и водещ Евгений Кисельов, тогава руските журналисти, опитвайки се да намерят потвърждение за това, не са успели да чуят „нищо определено” от своите кремълски източници. „Наистина, един от тогавашните президентски помощници поясни, че всичко може да бъде. Тоест – в дълбините на президентската администрация могат да се обсъждат, както се казва, на работно ниво, всякакви сценарии, за всякакви случаи от живота, но от тях до реалните проекти има огромна дистанция,” спомня си Кисельов.
На 19 декември 2002 г. президентът на Русия Владимир Путин, провеждайки диалог с гражданите на Русия в пряк телевизионен ефир, заяви, че конституционната монархия „съвсем не зле се вписва в демократичните институции на някои западноевропейски страни”, но за Русия такъв модел не бил подходящ. „В Русия основната тежест на изпълнителната власт трябва да се намира в ръцете на държавния глава, във всеки случай поне на този етап от развитието,” каза Путин, давайки да се разбере, че възстановяването на монархията в РФ е невъзможно поне дотогава, докато в страната не бъде създадена устойчива двупартийна система.
Въпреки това за преход към монархия в различните ѝ видове в съвременна Русия призовават много политици, чиновници и религиозни дейци.
Има идея Путин да стане върховен национален лидер или управител
През 2007 г. партията „Единна Русия” предложи Владимир Путин да бъде обявен за национален лидер с пълномощия на псевдомонарх. Една година преди президентските избори от 2008 г., избягвайки фразата „трети мандат на Путин”, която президентът беше забранил да се произнася, партията измисли как да заобиколи това – да го превърне в национален лидер на Русия и да му дадат „пълномощия на върховна представителна власт, на граждански и политически контрол над законодателната и изпълнителната власт чрез парламентарното мнозинство на Партията на Путин”.
За тази цел бе замислено да се свика „Граждански събор на руската нация”, който да приеме „Пакт за гражданско единство”. Този Пакт се планираше да „оформи институцията на националния лидер като базов елемент на новата конфигурация на властта в страната”. Тоест, обяснявайки го на достъпен език, да се даде на най-висшия чиновник в Русия особен статут с върховни пълномощия.
През август 2014 г. лидерът на Либерално-демократичната партия на Русия Владимир Жириновски предложи страната да премине към „изборна монархия”, като едновременно забрани всички политически партии. Това предложение той огласи при изказването си на всеруския младежки форум „Селигер”: „Демокрацията ще ни погуби. Докато у нас има демокрация, ще пълзим. За да не пълзим, а да крачим, трябва да се отдалечим от демокрацията и да преминем към имперска форма за управление на страната”. Решението, което той предложи, бе традиционно кардинално: „Всички партии да се забранят! Нека има монархия, но изборна – 5-6 хиляди души се събират, най-добрите, и избират императора!”
Същото Жириновски заявява и на среща между президента и представители на партиите от Думата, състояла се същия месец. „Нужно ни е друго наименование на държавата, друго наименование на вашата длъжност – върховен управител. Като не искате „император”, нека да е „върховен управител”. Макар че „император Владимир Първи” би звучало добре. Тогава ще ни уважават,” казва председателят на ЛДПР и предлага да се върне царския химн „Боже, царя ни пази!”. Тогава Путин, отговаряйки на репликата на Жириновски, със смях казва, че той „красиво ни разпалва”.
Вярно, днес вече лидерът на ЛДПР не мисли по същия начин. В интервю за „Ехото на Москва” той заяви, че на Русия не ѝ трябва монархия. „По някакъв начин може да се модернизираме, но монархията нали е наследствена – къде ще намерим наследник на царския престол, може да се окаже, че децата му хич няма да са добри,” добавя Жириновски. „Монархията е невъзможна. Това не ни трябва. Пълномощията на сегашния президент са повече, отколкото на монарх,” казва той, подчертавайки, че неговата партия продължава да настоява за преименуването на длъжността на президента във „върховен управител” с мандат от 6-7 години.
От църквата идват предложения за „монархически социализъм”
През април 2015 г. председателят на Отдела на Московската патриаршия по взаимоотношенията между църквата и обществото (ОВЦО) протоиерей Всеволод Чаплин при свое изказване на „кръгла маса” в Москва заявява, че в Русия следва да се реализира нова политическа система – някакъв вид „монархически социализъм”, който да съчетава в себе си елементи на строго централизираната власт и на социалната държава. „Държавността, справедливостта и солидарността – това са трите ценности, на основата на които ние трябва да градим системата, способна да обедини монархията и социализма,” заявява представителят на Руската православна църква, отбелязвайки, че народът изпитва симпатии и към идеалите на социализма, и към идеалите на монархията.
По-рано патриарх Кирил още в качеството си на митрополит на Смоленск и Калининград и шеф на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия (ОВЦС МП) беше заявявал, че с течение на времето в Русия може да възникне монархия от православен тип. Но при това митрополитът подчертава, че монархията изисква от управителя „огромен аскетизъм”.
В полза на възраждането на монархията в Русия нееднократно се е изказвали представителят на т.нар. класа на новите руски дворяни (благородници) – кинорежисьорът Никита Михалков. Той, както и любимият му философ Иван Илин, е убеден, че монархията с нейните ограничения за Русия е значително по-предпочитана от анархистичната демокрация и свободната република. Според него само монархията може да позволи на Русия да съхрани стабилността си.
Актьорът, режисьорът и бившият православен свещеник Иван Охлобистин, който се канеше да се кандидатира за президент на Русия през 2012 г., също изказва мечти за монархия, заявявайки, че едно от най-големите му желания е възстановяването ѝ в страната. Според него това отговаря и на интересите на Руската православна църква, която „от десетилетия очаква момента, когато ще може поне на половин крачка да се приближи към вечната мечта и пророчествата на нашите отци за възстановяване на монархията”. Охлобистин отбелязва, че „това няма да стане тази година, нито през този век, защото у нас липсва фон за обсъждането на този проблем”.
Проучванията на общественото мнение също показват, че значителна част от руснаците не са против монархията като институция, дори напротив – смятат я за полезна за Русия. През ноември 2013 г. Всеруският център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) прави анкета, която показва, че 28% от запитаните се изказват „за” или не възразяват против възраждането на монархическия строй. Но при това те не виждат подходящ човек, който може да стане монарх. 13% считат, че такъв би могъл да стане руски политик, избран от народа с референдум или с нов всенароден събор. Проучване, извършено по същата тема през същата 2013 г. от социолозите на „Левада-Център”, показва, че за възстановяване на монархията се изказват 10% от руснаците.
About The Author
