„Барикада” предлага на читателите си публикувания от сайта Lenta.ru анализ на руския експерт Тимофей Бородачов, директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания на факултета по световна икономика и световна политика в Националния изследователски университет „Висша школа по икономика”, директор и на евразийската програма на Международния дискусионен клуб „Валдай”.
Миналата седмица откъм представители на новата американска администрация прозвучаха неприятни за Русия заявления за позицията на САЩ относно Крим и ситуацията в Донбас. Това стана точно между оставката на генерал Флин и първата среща между ръководителя на руското МВнР Сергей Лавров и държавния секретар Рекс Тилерсън. Мнозина в Русия, а и не само в Русия, възприеха тези изказвания като знак за отказ от изразяваните по-рано намерения за възстановяване на отношенията. Реакцията на някои наши наблюдатели беше много емоционална. А особено пламенните коментатори незабавно смениха страстната си любов към Доналд Тръмп с обида, та дори и с ненавист. В Русия, изглежда, мнозина бяха повярвали, че стопанинът на Белия дом е способен да прекрати безмислената конфронтация и да обедини усилията си с Москва с цел решаване на реални проблеми.
На пръв поглед това наистина би било логично. Русия, естествено, никога не се е канила да застрашава същинските американски интереси. Не е замисляла да напуска пределите на своята богата на ресурси тайга. Кризата около Украйна беше провокирана изцяло от Запада, макар и да зрееше от няколко години. На много хора в Русия би им се искало новата американска администрация да се откаже от изглеждащата ни абсурдна политика на конфронтация с Москва. Но времето за такъв разговор явно засега не е дошло. И за това има няколко важни причини.
Президентът на САЩ си има не просто много, а твърде много вътрешни проблеми, които трябва спешно да решава. И то при условие, че Тръмп изобщо се задържи в течение на близката половин година, което, общо взето, съвсем не е задължително. Дори при най-благоприятното за него развитие на нещата за решаването на тези проблеми, за консолидацията на властта и за стартирането на необходимите реформи ще отиде целият първи президентски мандат. Необходимо е да се разбере, че Америка сега се намира в състоянието на крайно жестока вътрешнополитическа криза. Това е фактически своеобразна хибридна гражданска война. Действията на Вашингтон трябва да се преценяват, отчитайки всичко това.
По-голямата част от американския истаблишмънт, медиите, както и част от спецслужбите водят борба против ръководителя на своята държава. В правителството ситуацията, изглежда, е близка до пълния хаос. Елита на Съединените щати вече изобщо не го е грижа как страната изглежда на международната арена. За какво и как да се разговаря със страна в такова състояние, е напълно неразбираемо. Проблематично е изобщо да се подемат въпроси за американската външна политика. Нея просто я няма като единно цяло. Има множество безмислени външнополитически действия, наследени от отиващата си администрация. Има също отражение на вътрешната криза върху външните контакти.
Това не може да не предизвиква безпокойство у по-стабилните държави – Русия и Китай. Вътрешните работи на Америка са си грижа на самите американци. Нас ни интересуват изключително външнополитическите последици на разиграващото се оттатък Атлантика безобразие. Но тези последици могат да бъдат наистина космически и трагически за целия свят.
Към сферата на комедията можем да отнесем неотдавнашното заявление на ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини, че САЩ сега могат да изгубят световното си лидерство. И Европа съответно трябва да се готви за това. Действително – и за това убедително пишат вече мнозина наблюдатели, вътрешните реформи в САЩ изискват временен отказ от стратегията на предишните президенти – да се бъркат във всеки проблем и да произвеждат нови проблеми дори там, където ги няма. При съвременните условия резултатът от това може да е, че страни и цели региони ще се научат „да живеят без САЩ”. А когато Америка пак стане велика и се върне, инфраструктурата на лидерството ѝ ще бъде съвсем разклатена.
Европейският съюз в неговото сегашно състояние на нокдаун и организационна парализа в близките години едва ли ще може да се погрижи за себе си. При всички случаи ръководителите на брюкселската бюрокрация – Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер или въпросната Могерини, не си струва да разчитат на лидерски роли. Най-малкото защото степента на тяхната легитимност е нулева. Те от никого не са избирани и съответно не носят отговорност за своите думи и действия. А и сред националните лидери на страните от ЕС истински силен водач не се вижда. Затова осъзнаването от Европа на нейните беди вероятно ще се ограничи засега с тюхкания, каквито чухме от доста европейски участници на мюнхенската конференция по сигурността. И с фарсовата резолюция на Европейския парламент за създаването на „евроармия”, приета на 16 февруари.
Но хаосът във Вашингтон може да има и по-малко забавни последици. Работата е там, че елитът, насочил се към борба с новия президент по всички фронтове, едва ли ще се спре. Може да изиграе роля и установилият се за 25 години навик да се отнасят, хайде да го наречем лекомислено към последствията на действията си на международната арена. Години наред американските политици ни убеждаваха, че за САЩ външната политика е производна от вътрешната. Това изглежда действително е вярно. Затова да се разпали нова война в Украйна или да се провокира криза в Южнокитайско море съвсем съответства на силите и на ума на радикалите, противостоящи на Тръмп. Имайки предвид колко зле Белия дом контролира силоваците, и двата сценария могат да станат реалност. И тогава на Русия или на Китай ще се наложи да взимат наистина сериозни решения.
Освен това в действителност Русия засега няма за какво да преговаря и да сключва сделки с новата американска администрация. Ако САЩ и новият им президент наистина са готови да се борят с „Ислямска държава”, то Москва може само да приветства това. Но сътрудничеството в тази област не може и не бива дори теоретично да става предмет на пазарене. Ако ние всички сме съгласни, че имаме общ противник, тогава за какво да се водят преговори? Нужно е само да координираме действията си. Също така не може да се поставя на обсъждане в категорията „сделки” въпросът за санкциите. От руска страна би било странно да се предлага нещо срещу вдигането на санкции, които едностранно са въведени от САЩ и от техните съюзници. Ето защо санкциите също не са интересен актив.
Пък и като цяло сделката предполага размяна, предаване един на друг на нещо ценно. А какво принципно ценно може да предложи Америка на Русия? Федерализация на Украйна? Но това би било фактическо повторение на Ялта – решаване на съдбата на европейски народ зад гърба му. И би довело не само до федерализация, но и просто до изчезване на тази държава от политическата карта. Остава изглежда само разпускането на НАТО – последния съхранил се до наши дни остатък от Студената война.
Но това за САЩ е самоубийствено. И то не защото в такъв случай Русия уж веднага ще завземе Прибалтика и ще накаже Полша за всичко, което надробиха и изприказваха полските политици в последните години. Това Москва, естествено, няма да го прави. Разпускането на НАТО ще лиши Вашингтон от единственото средство за реално контролиране на европейската политика, а съответно и на европейския пазар. Нещо повече – отслабването на НАТО автоматично ще доведе към бързото снабдяване на Германия с ядрено оръжие и до необратими последици за цялата система на международната сигурност. И тук даже не говорим за това, че самата Русия малко неща може да предложи в замяна. Нали не можем заради сделката със САЩ да се отказваме от стратегическото партньорство с Китай или от сътрудничеството с Иран в противостоенето срещу религиозните радикали и стоящите зад тях държави.
Така че засега не се забелязва нито една обективна причина за нормализация на отношенията. Конфронтацията на САЩ с Русия изглежда абсурдна само от Москва. За мнозинството в Европа и оттатък Атлантика конфликтът, продължаващ вече над три години, е напълно рационален. Русия, както са убедени там, е нарушила неписаните правила за поведение, установили се след Студената война. Връщане назад не може да има. Всеки ръководител на американската държава е обречен на една или друга форма на противостоене с Москва. Иначе примерът на Русия ще стане заразителен за мнозина други, с които „победителите на СССР” са постъпили също несправедливо. Позициите на противниците на нормализацията на отношенията с Москва са много силни. А в Русия е необходимо, изглежда, да се разбира, че т.нар. санкции – това е задълго, ако не и завинаги. Връщане към комфортния живот и евтините кредити няма да има. Най-малкото сега е редно просто спокойно да отместим този проблем настрани. Ако въобще се състои сделка с Вашингтон, тя ще изисква щателна подготовка и големи усилия от дипломатите. А между последните и Тръмп отношенията засега са очевидно тегави.
Превод от руски: Къдринка Къдринова
About The Author
