В неделя, 19 февруари, от Министерството на образованието и науката (МОН) долетя уж добра новина – държавата обеща да плаща транспорта на учителите, които преподават в селища с до 30 000 жители население. Така на пръв поглед служебният министър Николай Денков решава един голям проблем, наследен от ГЕРБ и Меглена Кунева. Решава, ама не съвсем.
Иде реч за наистина голяма неразбория. Досега държавата плащаше транспортните разходи на учителите, които работят в населено място извън местоживеенето им. Това не бе милосърдие, а
икономическа мярка при криза на трудовия пазар –
учителите са кът, в по-малките населени места липсват, възнагражденията им не са големи. За да може например да има преподаватели в Котел, те пътуват от Сливен или Стара Загора, а държавата им поема пътя.
При примерно 60-70 лв. разход за път на месец (понякога повече) и 500-600 лв. чиста заплата, е ясно, че без покриване на транспорта Котел ще остане без учители. Такава е ситуацията в стотици селища, дори и в по-големи (Ихтиман, Карнобат, Несебър, Берковица, Пещера и т.н.). Досега държавата плащаше пътните разходи също и на преподаватели, които пътуват от по-малко към по-голямо населено място – живее примерно в Асеновград, работи в Пловдив, поема му се автобусът или влакът.
От 1 януари 2017 г. обаче нещата се промениха. Кучето е заровено в новия закон за училищното и предучилищното образование, приет с гръмки аплаузи от ГЕРБ и коалиционните им партньори в миналия парламент. Ръкопляскаха, разбира се, те самите. В новия закон е записано, че се покрива пътят само на учители, работещи в „малки населени места”. А в специална наредба на МОН като „малки” са посочени селища под 5000 души.
Забравете за Котел (5200), за Девин, Банкя, Етрополе, Кубрат, Исперих,… за половин България… Забравете и ония хора, които пътуват от Асеновград до Пловдив. Плюс другите, които живеят в крайградско село и се придвижват до града (примерно Лозен – София). Държавата казва, че ще плаща само на тези учители, които преподават в селища с до 5000 души население.
Ще припомним, че цялата тази простотия (да, простотия!) бе приета след като законът бе обсъждан няколко години с цел „оглеждане на всеки детайл”. Ще отбележим също, че всичко това бе прието с информираното съгласие на синдикатите. Важно уточнение – синдикатите се съгласяват със забележката, че пътят ще се покрива и на останалите учители, но… „при възможност”, и то „за сметка на делегираните бюджети”. Обаче пари
в делегираните бюджети за тия нужди няма.
Като се извадят заплатите и осигуровките (основен разход), едно средностатистическо провинциално училище е с бюджет 300-400 лв. на месец. Сложете 6-7 учители и ще видите, че пари за влак или автобус наистина няма.
Всичко това доведе до изключително голямо недоволство в цялата образователна общност. Пропищяха хиляди преподаватели, както и стотици училищни директори, притиснати в менгемето да търсят пари, които липсват. Сезирани бяха и общински съвети – „Моля, осигурявайте пътя, иначе няма кой догодина да учи децата!”.
Междувременно Кунева сдаде, дойде служебният кабинет. И новият образователен министър Николай Денков тръгна да оправя бакиите – като слон, по неволя попаднал в стъкларски магазин.
При наличието на закон, който определя рамката, МОН може да реагира само отчасти. И го направи
по единствено възможния, макар и комичен начин.
Нали в закона е записано, че се плаща пътят само на учители, работещи в „малки населени места”, затова с нова министерска наредба ще бъде променена дефиницията за „малко селище” – не до 5000, а вече до 30 000 души. Драстично се вдига прагът „население” – идеята е да бъде обхваната колкото се може повече територия. Така Асеновград става „малко селище”, също и Смолян. Но като няма друг начин – и ракът е риба.
Не е ясно откъде ще дойдат парите. По информация на „Барикада” става дума за не повече от 5 млн. лв. Пари по принцип винаги може да се намерят, но е добре да се знае, че в бюджета за 2017 г. няма заделени. Денков ще ги търси, а вероятно и следващият, вече редовен образователен министър.
Извън „държавната благословия” остават преподавателите, които пътуват до голям град. Няма как да е иначе съгласно закона. Според МОН това са към 2000 души, 10% от всички пътуващи.
Какъв извод може да се направи от цялата работа? Нека поразсъждаваме. Имаме недостиг на учители, тотален демографски проблем и загиващи училища. Имаме и традиция да се поемат пътните разходи на преподавателите, което не коства кой знае колко много пари. Едва ли ГЕРБ са разсъждавали „след нас и потоп”, защото сметките им не бяха да сдават властта, недоволството щеше да ги срещне челно в началото на 2017 г. Едва ли в главите им е възниквал интелектуален спор „неолиберален или социален модел”…. И въпреки това бе надробена гореописаната каша, целият сектор бе изправен на нокти. Изводът е един –
просто такова е качеството на управленския „матрял”
„Матрялът” не е сметнал, че темата е важна. Малко ли „кол и въже” лази из коридорите на властта? Освен това за този „матрял” 50-100 лв. всеки месец са нищо пари.
About The Author
