Латентният конфликт в Украйна припламна с нова ескалация в Донбас от края на януари. Драматични стълкновения с всички видове въоръжения се разгоряха до Авдеевка (предградие на Донецк), в посока Мариупол, а и край Луганск. Пострадаха жилищни сгради, насред лютия студ имаше прекъсване на тока и парното. Военните действия, причинили човешки жертви и сред мирното население, стигнаха такива нива, че многократно в последните десетина дни влязоха във фокуса на водещите световни новини.
Въпросът бе обсъден и в телефонни преговори между руския президент Владимир Путин и германската канцлерка Ангела Меркел, извести пресслужбата на Кремъл. Двамата лидери са изразили традиционната „сериозна загриженост” и общото желание да се засилят дипломатическите усилия за регулиране на кризата. Изказали са се за незабавно възстановяване на режима на спиране на огъня и са подкрепили усилията на Специалната мониторингова комисия на ОССЕ.
Путин е цитирал пред събеседничката си данни именно на тази комисия, според които украинските сили се опитват да променят в своя полза ситуацията по „линията на съприкосновението”. Според позицията на Кремъл властите в Киев се стремят „да провалят реализацията на минските договорености”, а също и „да използват нормандския формат за прикриване на деструктивните си стъпки”.
Руският президент и германската канцлерка са обсъдили възможността в най-скоро време да се предвиди среща на външните министри на „нормандската четворка”, след което да се състои и обсъждане на положението на най-високо ниво.
Всеки от позицията си
Разбира се, украинското правителство има своя версия за конфликта. Гледните точки на Москва и Киев бяха изразени още миналата седмица съответно от президентите Владимир Путин и Петро Порошенко.
При посещението си в Будапеща на 2 февруари Путин обвини като инициатор на ескалацията украинската страна, която така искала да саботира минските договорености и да убеди ЕС, САЩ и международните финансови институции да ѝ отпуснат още средства.
На свой ред Порошенко коментира ситуацията в разговор със словашкия президент Онджей Киска, пред когото заяви, че вината за стрелбата е на „руските бойци”. А във Фейсбук написа, че въпросът отива в Съвета за сигурност на ООН и че „страната агресор, която, за съжаление, е постоянен член на СБ, ще трябва още веднъж да почувства солидарността на света с Украйна”. Порошенко също обвини Русия в нарушение на минските договорености, въпреки че де факто и де юре тя е държава гарант в минския процес, а не страна в конфликта.
В неделя Порошенко разговаря по телефона и с президента на САЩ Доналд Тръмп, който го уверил, че ще работи по уреждане на кризата както с Украйна, така и с Русия, а и с другите замесени страни в интерес на възстановяването на мира. Според пресслужбата на украинския президент той благодарил на Тръмп „за твърдата поддръжка на суверенитета и териториалната цялост на Украйна”, изказвайки се за активизиране на икономическите и деловите връзки, както и за укрепване на стратегическото партньорство между Киев и Вашингтон. Обсъдено е било и предстоящото посещение на Порошенко в САЩ.
Впрочем, само ден по-късно в интервю за FoxNews Тръмп каза, че не е наясно какво точно става в Украйна. В отговор на водещия, който го попита дали не се е засегнал от „разширяването на насилието на проруските сили в Украйна”, което станало след разговора му с Путин, американският президент заяви: „Не, не съм, защото ние не знаем какво точно става там. Тези про-сили, ние не знаем дали те са неконтролируеми или се контролират, това също е възможно”.
Как от по-малка беля винаги става само по-голяма
За да се ориентира Тръмп, съветниците му е редно да му подготвят подробен доклад за обстановката около т.нар. неутрална зона между позициите на украинската армия и на сепаратиските сили в Донбас поне през последната година. Така ще проличи, че през цялото това време от украинска страна редовно са извършвани атаки на ротни групи от по 20-30 души по малки височини или опорни пунктове на опълченците без особено стратегическо значение, но важни в създаването на психологически и информационен фон, който да внушава, че вървят някакви настъпателни действия.
В Киев измислиха и наименование на тази тактика – „жабешки подскоци”. Идеята е, че така, малко по малко, със скок-подскок, уж незабележимо се взимат под контрол участъци от неутралната зона и от отбранителната линия на опълченците, което в перспектива току-виж доведе и до обкръжаването на Донецк.
Това обаче се оказа по-близко до химерата, отколкото до реалността, защото след всеки такъв „жабешки подскок” следваше ответна акция на сепаратистите, които си връщаха отнетото. Но такива уж невинни боеве „от местно значение” в крайна сметка винаги могат да влязат в непредсказуема спирала. И малката беля да стане голяма. Което вероятно се е и получило при сегашната ескалация, тръгнала от Авдеевка.
Нещата и този път са започнали с малки атаки с две ротни групи по позициите на опълченците от страна на 58-ма украинска бригада, описва ситуацията сайтът Lenta.ru. Те са били отблъснати. Командирът на бригадата решил да подкрепи отстъпващите войници и повикал артилерия, която обаче уцелила една от своите отстъпващи групи. Последвал отговор от опълченците и нататък огънят се разгорял верижно вече по протежение на 50 километра от фронтовата линия.
Успоредно украинските сили тръгнали да напредват и по мариуполското направление с участието на три танкови роти. Междувременно техни пехотинци пък попадат в „сандвич” в открито поле – между две села и между опълченските позиции около тях.
Докато накрая, вечерта на 29 януари, на поддържания цял ден от украинска страна артилерийски обстрел край Авдеевка сепаратистите отговарят с мощен ураганен огън от всички видове артилерия – с такава сила, каквато не е имало, откакто е в ход минският процес. И се започва… Започва се това, което сега всички повтарят, че трябва бързо да спре и за което се обвиняват едни други.
Военна победа в такива конфликти по принцип е невъзможна за никоя от страните. Така че очевидно ще се върви пак към някакво временно укротяване на страстите, отново разпалени от поредните жертви и загуби.
Въпросът, разбира се, е кому е нужно това постоянно пускане на кръв и каква беше целта на сегашния изблик.
Освен вече споменатата версия на Путин, че Киев така търси да привлече вниманието на Запада и да получи от него още средства, от руска страна се чува и друга – че това е била проверка за стабилността на позициите на бойците от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, както и проверка на руската реакция в светлината на новооформящите се отношения между Москва и Вашингтон след влизането на Тръмп в Белия дом.
Ако наистина е било проверка, не е ясно какви изводи е породила тя у инициаторите. Защото единственият разумен извод е, че няма нищо разумно в гибелта на хора и в подклаждането на конфликт, който с всяко следващо свое припламване може да доведе само до още по-лоши последствия. А обвързването на политически и геостратегически ходове с такъв зловещ фон е цинизъм.
Защо Порошенко заговори за референдум за НАТО
Такава връзка обаче – уви! – се натрапва от само себе си. Няма как да се приеме за случайно, че точно насред най-острото противопоставяне в Донбас през миналата седмица Порошенко реши да обяви в интервю пред немския вестник Berliner Morgenрost, че ще свика референдум за членството на Украйна в НАТО. Нито някой го е канил в Алианса, нито Западът е готов да се сблъска с Русия (която никога няма да приеме такова членство) по този въпрос, но как бе изпълнено само – беззащитна Украйна търси закрилата на Североатлантическия пакт насред „руската агресия”…
Въпреки всичко обаче разчувстване на щаб-квартирата на НАТО в Монс не се получи – оттам просто не последва никаква реакция. Може би защото вече нееднократно е било декларирано, че евентуалната възможност за присъединяване на Украйна към Алианса дори не подлежи на обсъждане. Така че неизбежно последва медийно гадаене с каква цел Порошенко реши да размаха натовската карта.
Наред с първото логично обяснение – за отвличане на вниманието от тежкото икономическо положение на страната и за мобилизиране на националистическия дух, Lenta.ru предлага и друго. А именно – че Порошенко може да свика въпросния референдум заедно с предстоящите през 2019-та президентски избори, в които явно ще се кандидатира за втори мандат. И понеже сондажите вещаят, че мнозинството на украинците ще са „за” НАТО, вероятно разчита, че ще подкрепят и президента, който лансира членството във военния пакт като национален идеал.
Олигарх зове за мир с Русия
До 2019-та обаче има още доста време. А вътрешната панорама в Украйна напоследък търпи интересни метаморфози. Буквално в навечерието на Нова година – на 29 декември, един от емблематичните украински олигарси Виктор Пинчук (контролиращ, между другото, три телевизии) предизвика бурен отзвук със своя статия не къде да е в американския „Уолстрийт джърнъл”. В нея Пинчук призовава ни повече, ни по-малко – за нормализиране на отношенията с Русия, за да може Украйна да постигне стабилен мир и развитие.
Пинчук съветва, че вместо постоянно да зове за чужда помощ, страната „трябва да се адаптира към новата реалност”. Сред „болезнените компромиси”, които предлага е нещо още по-шокиращо за киевската „партия на войната” – да се замрази въпросът за Крим за 15-20 години, с перспективата според вижданията на автора един ден полуостровът сам да пожелае да се върне в процъфтяваща Украйна. Олигархът предлага и пълен отказ от устрема към НАТО, отлагане на кандидатстването за ЕС, бързи местни избори в Донбас и дори вдигане на санкциите срещу Русия.
Отговорът от лагера на Порошенко последва веднага – след седмица в същото издание излезе статия на зам.-шефа на президентската администрация на Украйна Константин Елисеев, който изрази съгласие с призивите за мир в Донбас, но категорично отхвърли какъвто и да е компромис с Русия. Защото не бивало да се преминават „червените линии”, а „страхът и слабостта са лоши съветници”, способни „да възбудят апетита на Русия”.
Но въпреки официалисткото отхвърляне и опитите да му се залепи етикета „путински”, „планът на Пинчук” намери позитивен отзвук сред по-умерите играчи в украинската политика. Шефът на фондация „Украинска политика” Константин Бондаренко коментира, че „тезисите на Пинчук” отдавна се обсъждат като разумни решения в много европейски столици. Разбира се, Бондаренко признава, че всичко, което излиза извън рамките на действащата в момента киевска координатна система, е обект на заклеймяване като „замисъл на Путин”.
Примерът на Пинчук отприщи и други автори на идеи какво да прави Украйна със себе си. По въпроса се изказа в своя статия и бившият шеф на отдела „Европейски съюз” на украинското външно министерство Василий Филипчук. Той също предложи свой план за нормализиране на отношенията с Москва, макар и доста по-фантасмагоричен, отколкото предложенията на Пинчук. Например, Филипчук предлага очевидно нереално съвместно руско-украинско управление на Крим, даване на Севастопол под аренда на Русия за 99 г., възобновяване на сътрудничеството между Киев и Москва във военно-промишления комплекс на нивата от 2013-та и т. н. Дипломатът също като олигарха настоява за „политика на неутралитет”, която да отчита интересите на Русия. Обобщението на Филипчук е, че ако украинското ръководство не предприеме разумни стъпки за нормализация, в крайна сметка с това най-вероятно ще се заеме Доналд Тръмп, без участието на самата Украйна.
Дали всичките тези планове не са наистина „руски разработки”? Дали украински олигарси и „творители на мнения” не опипват обществената почва по самоинициатива и заради лични властови апетити? Дали техни западни бизнес-партньори, уморени от антируските санкции, не ги надъхват за тези упражнения? Дали пък самите власти в Киев, затруднени рязко да сменят досегашния си тон, не са режисирали тайно лансирането на всичките тези планове, за да проверят какви ще са реакциите? В Украйна всички отговори са възможни. А ако водят към мир, е редно да ги приемем и като разумни.
About The Author
