На едно от последните си заседания 43-тото Народно събрание единодушно реши да ограничи работата на частните арбитражни съдилища. Те вече няма да имат право да се произнасят по потребителски спорове, като всички договорни клаузи, постановяващи тази възможност, са обявени за недействителни. Въпреки лобистката реакция на представители на частната правораздавателна система от последните месеци, в заседателната зала надделя предизборната атмосфера и депутатите предпочетоха да гласуват в унисон с голямото обществено недоволство спрямо арбитражите.
До решението се стигна след инициатива на омбудсмана Мая Манолова и предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), внесени от представители на всички парламентарни групи, които подкрепиха решението споровете между търговци и потребители да се прехвърлят в общите съдилища, където не могат да се заобикалят правата на гражданите. Идеята зад арбитражите е да разрешава извънсъдебно и в кратки срокове спорове, възникнали между две страни, които предварително са се съгласили да предоставят решението на арбитър, но на практика те биват използвани от фирми, за да ограничат възможностите на клиентите да се защитават от тях пред съдебна инстанция.
В общия случай търговецът и потребителят не са в равностойно положение при избора на независим арбитър и частните съдилища лесно се превръщат в схема за бързо надуване и събиране на задължения, за които “подсъдимия” може дори да не подозира. От този тип съдопроизводство най-много се възползват търговци в монополно и олигополно положение – енергоразпределителни дружества, топлофикации, мобилни оператори, лихварски фирми, ВиК дружества, застрахователи и др., които включват т.нар. арбитражна клауза в общите условия на договорите си и потребителят няма никакво право на избор, тъй като не му се предлага алтернатива на „стандартния“ договор. Дела се водят дори за погасени по давност задължения спрямо потребители, в чиито договори няма такава клауза, но са пропуснали да подадат възражение, в което да оспорят компетентността на частния съд. Неговите решения пък са окончателни, не подлежат на обжалване и бързо достигат до частен съдебен изпълнител.
Най-продуктивните съдилища “разрешават” стотици дела всеки ден и десетки хиляди дела за година и дори се представят за добра алтернатива на тромавата държавна съдебна система. И наистина – особено бързо протичат делата, които са проведени фиктивно, затова бизнесът с частни съдилища се разраства ударно в последните години. Освен това, за да станеш арбитър досега не просто нямаше нужда да имаш юридическо образование, а липсваха каквито и да било изисквания. С настоящите промени в ГПК вече е необходимо арбитрите да са с висше образование, да имат поне 8 години професионален стаж, да не са осъждани и да са с “висок морал”.
Освен това са въведени ограничения във възнагражденията на юристконсултите по всички дела. Досега тези възнаграждения се използваха, за да се увеличи печалбата по дадено дело и бяха особено важни за колекторските фирми, които изкупуват стари незначителни дългове. В отделни случаи задълженията можеха да се увеличат десетократно и дори повече.
