Един от приоритетите за следващата президентска администрация на САЩ би трябвало да бъде преразглеждането на ролята на Америка в украинската криза. През последната година Вашингтон се фокусира единствено върху неспособността на Киев да се справи с епидемията от корупция в Украйна, като същевременно игнорира една друга фундаментална пречка пред демокрацията в страната: крайнодесните сили.
В Украйна днес властта е разделена между Киев и тежко въоръжени ултранационалистически батальони, които не само многократно са се сблъсквали с централната власт, но и се противопоставят на волята на ЕС и Вашингтон.
Влиянието на ултранационалистите върху политиката се дължи на способността им да налагат вето чрез насилие. Това се демонстрира най-очевидно от систематичното дерайлиране на Минските споразумения, които трябва да решат конфликта в източния регион Донбас. Минските договори също така са ключ към вдигането на анти-руските санкции, които са в ущърб на европейските икономики и подклаждат негодувание в страни като Франция и Италия. Не е изненадващо, че Париж, Берлин и ООН многократно са подчертавали, че Минск остава единственото решение за украинския конфликт. За украинската крайна десница обаче, тези споразумения – които изискват Киев да даде на Донбас специален статут – са анатема. Съответно, всеки път, когато Западът подбутне Украйна да изпълни задълженията си според минските споразумения, крайната десница се намесва – често с насилие.
През юли 2015 г. Държавният департамент на САЩ положи извънредни усилия, за да накара Киев да приложи законът за специален статут на Донбас. Помощник държавният секретар Виктория Нюланд отиде в Киев и заедно с щатският посланик Джефри Пайет наблюдаваше представянето на законопроекта в парламента. Месец по-късно, по време на първото четене на закона, ултранационалисти убиха четирима охранители и раниха още сто с атака с гранати пред сградата на парламента. Оттогава законът за специалния статут остава в законодателна безтегловност.
Близо година по-късно лидерите на Франция и Германия, чиито икономики страдат в резултат на свързаните с Минск санкции, се опитаха да вдъхнат живот на мирния процес, като казаха на Киев да изпълни друга част от пътната карта – да организира избори в Донбас. Този път крайната десница не чака гласуването във Върховната рада. Андрей Билетский, командир на наброяващият 3 хил. души батальон „Азов“, публично се закани, че неговите сили ще премахнат целия парламент, ако бъде позволено провеждането на тази избори. Заплахата бе подчертана от шествие на 10 хил. националисти в столицата. Излишно е да се казва, че законът за изборите изобщо не бе подложен на гласуване.
В допълнение към задушаването на мирния процес, крайната десница пренебрегва върховенството на закона, подклажда нестабилност и подкопава основните демократични институции в Украйна. Банди, свързани с батальоните „Азов“, „Айдар“, „Десен сектор“ и „Торнадо“ многократно са имали престрелки с полицията, заплашвали са водещите съдебни производства магистрати, преобръщали са насилствено резултатите от местни избори, опожарявали са сгради на медии, заплашвали са с насилие журналисти, разрушавали са паметници, и често открито говорят за сваляне на правителството.
Трудно е да си представим стабилно управление, което три години да толерира подобни нагли предизвикателства към монопола му върху използването на сила. Въпреки това, почти всички действия на крайната десница остават ненаказани. Една от причините за неспособността и нежеланието на Киев да обуздае батальоните е това, че те остават най-свирепите и закалени в битки части от въоръжените сили. Трудно е да бъде пратена Националната гвардия да възстанови реда, при положение, че самата тя е съставена от ултранационалистически формирования. Друга, също толкова обезпокоителна причина, е това, че украинската крайна десница се радва на подкрепа от страна на двама изключително силни политици – говорителят на парламента Андрей Парубий и вътрешният министър Арсен Аваков.
Двамата мъже изиграха критична роля за впрягането на мускулите на неонацистите по време на бунтовете на Майдана през зимата на 2013-2014 г., които доведоха до свалянето на корумпирания, но законно избран президент Виктор Янукович.
Връзките на Парубий с крайната десница датират от десетилетия. Той е съосновател на „Социал-националната партия на Украйна“, която използва нацистки символи, и чието име е умишлена препратка към национал-социалистическата партия на Хитлер. Вече под името „Свобода“, партията влезе в парламента през 2012 г. и също имаше важно участие в събитията от началото на 2014 г.
Макар Парубий да няма формални връзки с крайно-десни организации от началото на миналото десетилетие, той говори с умиление за миналото си. В свое интервю от 2015 г. Парубий потвърждава, че „ценностите“ му не са се променили. Личната история на Парубий му послужи добре: той бе отговорен за организирането на крайните националисти в отряди за „самозащита“ на Майдана. Тази организация направи възможно свалянето на Янукович и подсигури на Парубий важна роля в новата власт. (Информацията, че повече от десетилетие този човек е предвождал неофашитски организации, очебийно липсва от прессъобщенията, публикувани за срещите му с членове на Конгреса и вашингтонски тинк-танкове през 2015 и 2016 г.)
Аваков на свой ред разви отрядите за „самозащита“ на Майдана в тежко въоръжени паравоенни батальони. Освен, че воюваха в Донбас, те брутално потискаха всеки намек за отделяне в рускоезичните градове, които оставаха под контрола на Киев. В този процес батальоните извършиха ужасяващо количество изнасилвания, мъчения, отвличания, убийства и военни престъпления, които са документирани от редица доклади на Amnesty International и ООН.
След като стана вътрешен министър, Аваков започна да промотира фигури като Вадим Троян – ветеран от неонацистката групировка „Патриоти на Украйна“ и батальона „Азов“. Наскоро той стана действащ началник на Националната полиция на Украйна. „Националната полиция“ бе създадена, за да замести милицията, приемана като остатък от съветската епоха. Тя бе спонсорирана, оборудвана и обучавана от САЩ, и преди време бе представяна като блестящ пример за това как Вашингтон направлява Украйна по пътя към демокрацията. Фактът, че сега тя е управлявана от човек с неонацистки връзки, е особено ироничен пример за нежелани последствия.
След като толкова влиятелни политически лидери са обвързани с крайната десница, не е учудващо, че Киев замита под килима разследванията за нейните престъпления. Исканията на Съвета на Европа за разследване на клането от 2 май 2014 г., когато 48 про-руски настроени украинци бяха изгорени живи, след като бяха блокирани от десни радикали в сграда в Одеса, не доведоха до нищо.
Когато ултранационалистическият сайт „Мироторец“ публикува лични данни за журналисти, отразявали новините от фронта в Донбас, с пояснението, че всички те са „сътрудници на тероризма“, това предизвика международна реакция от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и медии като The New York Times и The Daily Beast. Сайтът „Миротворец“ обаче е свързан с Аваков, и въпреки гласното недоволство от страна на западните медии, продължи да функционира.
Толерантността на Киев към крайната десница води до отпор дори от Полша – един от най-големите поддръжници на властта в Киев и страна, която определено не е приятелски настроена към Кремъл. Миналото лято украинските власти преименуваха един от големите булеварди в Киев на Степан Бандера – лидер на паравоенни организации, отговорни за избиването на хиляди евреи и над 100 хил. поляци по време на Втората световна война. В отговор полският парламент единодушно одобри закон, обявяващ т. нар, „Волинско клане“ за геноцид, извършен от украински националисти. Настоятелността на Киев да възвеличава организацията на Бандера ерозира полско-украинските отношение до степен, в която полските националисти започнаха горят показно украински знамена във Варшава.
Вашингтон е прав да оказва натиск на Киев да се бори с корупцията и да прилага принципите на правовата държава. Както вестник New York Times безцеремонно заявява: „Америка не може да продължи на зарива пари в едно блато на корупция, освен ако правителството не започне да оформя демократичното управление, за което украинците настояваха в протестите си“. Наличието на въоръжени дясно-екстремистки формирования с пълна свобода да влияят на вътрешната и външна политика обаче представлява поне толкова сериозна заплаха за демокрацията, колкото и рушветите.
Особено важно е този проблем да получи отговор през новата 2017 г., тъй като крайния национализъм, расизма и антисемитизма са възход в европейските държави, много от които не разполагат с необходимите гаранции за демокрацията. Вашингтон трябва да спре да игнорира крайно-дясното в Украйна, или рискува да прати нездравословен сигнал за толерантност към почитателите на „бялото превъзходство“ – както в чужбина, така и в самите Съединени щати.
Лев Голинкин е автор на книгата „A Backpack, a Bear, and Eight Crates of Vodka“, обявена за дебют на месеца от Amazon и отличена от програмата Discover Great New Writers на веригата книжарници Barnes & Noble. Голинкин е роден в източноукраинския град Харков и емигрира в САЩ още като дете през 1990 г. Негови статии за украинската криза са публикувани в медии като The New York Times, Los Angeles Times, The Boston Globe и Time.com.
About The Author
