В румънската политика и в обществените отношения има много необясними и наглед противоречиви реалности.
Например, че Румъния е лидер по икономически растеж в ЕС, т.е. стопанството работи, привличат се инвестиции, остават незаети работни места. А в същото време румънци от всякаква възраст продължават да емигрират.
Или че населението подкрепя борбата с корупцията. Но гласува за партии, чиито лидери имат проблеми с правосъдието.
За да се разбере какво точно се случва в Румъния, е необходимо по-внимателно вглеждане в противоречията, които тя генерира. Те могат да бъдат добър ключ и за разбиране на резултатите от парламентарните избори на 11 декември.
Двата лагера на вота
Румънската социалдемократическа партия спечели парламентарните избори в страната с резултати от по 45,5% за Камарата на депутатите и Сената. Далеч назад останаха двете бъдещи опозиционни партии – консервативната Националнолиберална партия с 20% и Съюзът „Спасете Румъния“ на алтернативния политик Никушор Дан с 8,82% от вота.
В парламента влязоха още Съюзът на либералите и демократите на бившия пример и досегашен председател на Сената Калин Попеску-Търичану (с резултат 5,62%) – партия, която по всяка вероятност ще е опора за социалдемократите в предстоящото им управление. Бариерата от 5% от гласовете бе прескочена от Демократичния съюз на унгарците в Румъния (6,19%) и от Партията „Народно движение“ на бившия президент Траян Бъсеску (5,34%).
На практика румънският избирател бе поканен да гласува за един от двата големи политически лагера на тези избори. От едната страна стояха Социалдемократическата партия и Съюзът на либералите и демократите – неговата задача бе да влезе в парламента и, добавяйки своите депутати към тези на социалдемократите, да допринесе за оформянето на мнозинство.
Това бе съюз, в който всички лидери имат проблеми с правосъдието. Водачът на социалдемократите Ливиу Драгня е осъден условно на две години затвор за манипулиране на изборните списъци по време на референдума за импийчмънта на президента Траян Бъсеску през 2012 г. През 2015 г., докато беше премиер, тогавашният водач на партията Виктор Понта бе обвинен в измама, укриване на данъци и пране на пари. На свой ред срещу Калин Попеску-Търичану има започнато наказателно производство за лъжесвидетелство.
От другата страна на барикадата консервативната Националнолиберална партия също имаше своите кадри, попаднали под удара на правосъдната система. Характерното за тази партия бе, че нямаше открояващи се лидери или силна програма за политически действия.
Съюзът „Спасете Румъния“ в най-малка степен предлагаше съмнителни кандидати или функционери. Той бе създаден като партия едва 6 месеца преди изборите и представляваше надграждане на структурата, с която математикът Никушор Дан атакува изборите за кмет на Букурещ на местния вот през юни т.г. Като нова партия с нови лица в политиката Съюзът „Спасете Румъния“ се обяви за антисистемна формация, тоест за противоположност на големите традиционни партии, заемащи лявото и дясното пространство. Неговата идеология не бе съвсем ясно определена, но той събра в редиците си млади хора с доходи на средна класа – например програмисти, служители в западни корпорации, хора със свободни професии и борци за граждански каузи.
Проектът „Чолош“ и кризата на парламента
Националнолибералната партия и съюзът на Никушор Дан не поддържаха официални контакти помежду си, но ги обединяваше едно – те поддържаха Дачиан Чолош за премиер. Самият Чолош оглави министерския съвет в края на 2015 г., след като протести, провокирани от пожара в клуба „Колектив“, доведоха до оставката на кабинета Понта. Чолош бе начело на т.нар. технократско правителство – управленска формула, събрала хора от НПО-тата и от частния сектор, които твърдят, че са опозиция на традиционните политици, дискредитирали се заради корупция и ниска ефективност.
Явлението технокрация е донякъде логично продължение на кризата в редиците на политиците. От всички 2 729 проектозакона, които са били внесени в парламента през последните 4 години, 68% са инициирани от сенатори и депутати, но само 14% от тях са успели да станат закони, според равносметката, направена от Института за публични политики. За сравнение 82% от законодателните инициативи на правителството са били приети.
От всички 588 сенатори и депутати, които са влезли в парламента през 2012 г., 507 са завършили пълния си мандат. Повечето от напусналите са имали проблеми с правосъдието или с почтеността си: 13 избраници са били осъдени на последна инстанция, 16 са били арестувани или разпитвани, 6 са обявени за заемащи несъвместими постове или функции (другояче казано се намират в конфликт на интереси).
Миграцията между различните формации в парламента също достигна до рекордни нива в периода 2012-2016 г.: 223-ма сенатори и депутати не приключват мандата си в партията, в която бяха избрани. С други думи 38% от всички тях са „сменили цвета си“.
При това положение едва ли учудва, че само 10% от румънците вярваха в своя парламент, а 40% подкрепяха разпускане на партиите месец преди изборите. Кризата на политическата система, свързана и с множеството приключени с осъждане дела срещу политически лица, създаде предпоставки да се появи „пратеният от провидението спасител“ – Чолош, който да олицетвори просветено, компетентно и чисто „дясно“ управление в опозиция на корумпираните „леви“ в политическия спектър на Румъния.
В дните преди изборите сред някои румънци съществуваше очакване, че каквото и да се случи на вота, политическата класа е толкова дискредитирана и отслабена от борбата с корупцията, че без значение от резултата технокрацията е единственото бъдеще. Изненадващо високата подкрепа за социалдемократите обаче срина надеждите на проекта „Чолош“ за трайно стъпване на румънска почва.
Румънците се разминаха с технокрацията
Едно възможно обяснение за този провал дава икономистът Илие Шербанеску, който в края на 90-те години за кратко е министър на реформата, но има продължителна и успешна кариера като икономически анализатор. „Идеята на тези избори беше да се елиминират политическите партии. Чолош бе само един инструмент за това. Той е марионетка. Чуждестранният капитал държи собствеността върху румънската икономика и заложи на Чолош, за да я управлява от негово име като своеобразен васал. Само че тази нова система на по-изразено пряко командване среща пречки от партиите. А най-голямата партия е социалдемократическата. Ако наблюдавате кампанията след завръщането на Чолош, ще забележете, че всички сили бяха хвърлени в атаки по социалдемократите“, заяви Шербанеску.
В същото време анализаторът не изпитва симпатии и към единствената значима партия, която се счита за лява в румънската политика. Според него социалдемократите са превели страната от най-ортодоксалния комунизъм към най-дивия капитализъм. Те са извършили много предателства, включително предаването на ключовете за главните отрасли от националната икономика – финанси, мини и енергоразпределяне, на чуждестранния капитал. Според Шербанеску представителите на този капитал в Румъния, които той вижда като фундамент на действащата система днес, са направили един прост извод: „Повече не сме заинтересовани администраторите в страната да бъдат избирани. Искаме ние – собствениците, да назначаваме администраторите.“
Социалдемократите и прокуратурата
Провалът на проекта „Чолош“ очевидно е удар по идеята за технократско управление независимо от различните интерпретации кой печели от него. Твърде е вероятно обаче победата на социалдемократите да е само началото на продължителна борба между различните лобита в страната. В своята реч на победата в първите минути след обявяването на резултатите в неделя Драгня заяви, че не желае конфликти, но „всички“ трябва да уважават резултата от вота. По този начин лидерът на социалдемократите обяви пред антикорупционната прокуратура DNA, ударила многократно партията му през последните години, че иска мир.
„Той иска мир, защото има дело, по което е обвиняем и предстои да бъде разпитан от DNA“, припомня Сорин Йоница – политолог с либерални убеждения и ръководител на НПО Expert Forum. Според експерта няма как правосъдието да постигне договореност с Драгня и да спре да работи. Йоница смята, че по-скоро е възможно след една или две години управляващите да предприемат стъпки, за да ограничат работата на DNA – примерно, като свият бюджета ѝ или като назначат хора със спорна репутация на различни позиции в правосъдната система.
Ако имат воля, социалдемократите също биха могли да се опитат да въведат законодателни промени, които да отслабят могъществото на DNA. През 2015 г. Румъния е била на трето място по брой дела, по които е осъдена в Европейския съд за правата на човека в Страсбург – след Русия и Турция. Букурещ от години е на лидерски позиции в тази класация. Многото осъдителни присъди водят и до плащането на големи обезщетения от държавния бюджет. Този факт би могъл да бъде „алиби“ за въвеждането на отговорност у магистратите за случаи, в които държавата трябва да плаща за техни нарушения на правата на човека.
Контекстът след изборите
Според Йоница без съмнение между президента Йоханис и правителството начело със социалдемократите ще има „съжителство“ – формула, използвана, за да изрази взаимодействието между Бъсеску и Понта, когато заемаха двата най-високи поста в държавата. Засега обаче Йоханис отказва да връчи мандат на Драгня с аргумента, че принципно не е съгласен човек, който е бил осъждан, да е премиер. От своя страна социалдемократите и либералите на Търичану поддържат Драгня за министър-председател и надлъгването с президента продължава.
Битките за доминация във властта всъщност никога няма да имат край. Победата на социалдемократите на изборите засега има значение най-вече за рухването на проекта „Чолош“. Но следящите румънската политика припомнят, че и тук се вижда характерната за нея двойственост, тъй като Чолош управляваше с мандат на социалдемократите и негов вицепремиер беше съпартиецът на Драгня Василе Дънку.
Двойнственост има и по отношение на предизборните обещания на румънските леви. Още в първия ден след изборите в телефонен разговор с Чолош Драгня се договори част от намаляванията на данъците, които социалдемократите са гласували в досегашния парламент и които са изпълнени в аванс намерения от предизборната им програма, да не бъдат прилагани. Ходът бе изтълкуван като знак, че хората на Драгня и Понта са заложили нереалистични обещания и не държат на думата си.
Самата предизборна програма на социалдемократите направи силен завой вдясно. Те обещаха по-ниски данъци, улеснения за започване на бизнес с цел броят фирми да расте с 20% годишно, повишение на брутната средна заплата до 3 950 леи (1 709 лв) спрямо 2 800 леи (1 211 лв) в момента. С тази програма социалдемократите успяха да постигнат по-голямо от обичайното присъствие в традиционно „дясната“ Трансилвания и да привлекат млади хора за избиратели. Новината за разговора на Драгня с Чолош обаче създава впечатление, че социалдемократите всъщност не са нито вляво, нито вдясно, а по-скоро правят политика от днес за утре.
Младите румънци си имат партия
Къде тогава е надеждата? Според мнозина тя е в това, че в Румъния проевропейските настроения остават силни, а двете националистически партии, заложили на пропаганда и фалшиви новини против Брюксел и Джордж Сорос, остават вън от парламента. Това обаче е позитивна версия за изборите, базирана на отричане на лобита, считани за зло. За мнозина от младите румънци надеждата е в това, че на този вот се появи политическа сила, която да ги изразява.
28% от румънските младежи са гласували за Съюза „Спасете Румъния“ с лидер Никушор Дан. Новата партия няма много конкретика в своята предизборна програма, но има визия за превръщането на страната в Силициева долина на региона, в технологичен, индустриален и транспортен хъб. Освен това тя е взела на въоръжение ключови моменти от Декларацията от Клуж – основен документ на румънското гражданско общество, приет по време на протести в Клуж Напока през ноември 2014 г. Например, хората на Никушор Дан искат да вдигнат държавното финансиране за образованието и здравеопазването до 6% от БВП спрямо 3,6% от БВП за образование и 4,2% от БВП за здравеопазване през 2016 г.
„Съюзът „Спасете Румъния“ (USR) изразява изразява желание, което младите е нормално да имат – да се отвори обществото, останало в наследство от възрастните. На първо място, не им харесват отношенията от феодален тип, доминацията, изразена в разбирането: „Аз съм шефът, ти си мой слуга“. Не им харесва тази самодостатъчност – „щом имам властта, значи знам всичко“, както и липсата на шанс за промяна – на мненията, на начина на живот, на стила на управление. Фактът, че не се прилага меритокрацията, а директната връзка с шефа, също ги отблъсква“, смята Думитру Борцун – преподавател по комуникация от Националната школа по политически и административни науки.
Популярна е тезата, че Съюзът „Спасете Румъния“ няма ясна идеология, тъй като, от една страна, е партия на граждански активисти по различни обществени каузи, от друга – обединява хора с коренно противположна идеология – и неомарксисти, и либертарианци. Според Борцун обаче партията има идеологически проект и той е свързан със социалната модернизация на Румъния.
Всъщност обвинението на националистическите кръгове, че хората на Никушор Дан са се продали на Сорос, може да се превърне в коз за обвинените, тъй като идеята за отворено общество би дала на Румъния импулс за развитие, какъвто тя в момента няма, лутайки се в постоянната взаимна доминация на политическите лобита.
Според Борцун гражданското общество е базирано на една по-абстрактна връзка между производител и потребител, между мениджър и изпълнител, между предлагане и търсене. Става въпрос за отношения, които не могат да се пипнат, видят или чуят, а се осъзнават като абстракции – например връзката гражданин-държава. Но това е решение, считано за заплаха от хората в селата, които продължават да са почти половината от населението на страната. За онези, които са останали изключително на нивото на конкретното мислене, гражданското общество е нещо дяволско, смята преподавателят.
Животът продължва…
Хората на Никушор Дан не са ангели. На третия ден след вота в техните среди избухна вътрешен конфликт, който изважда наяве саморазяждаща битка за власт. Но третата политическа сила в бъдещия парламент засега е нещо специално, защото овластява поколението на хората между 20 и 35-годишна възраст, които често имат и своята икономическа независимост, въпреки че са млади. От умението на партията да управлява своята хетерогенност зависи и дали тя ще докаже, че е „един друг вид партия“, както я нарече нейният лидер в нощта на изборите.
Що се отнася до самата Румъния, тези избори разкриха отчетлива тенденция сред политиците да спасяват на думи нацията, да изграждат наново нейните основи (както внушаваше заглавието на програмата на Националнолибералната партия) и въобще реториката беше, че в момента се извършва стратегически и епохален избор. Всъщност, сравнително слабата избирателна активност (под 40%), и липсата на реална политическа схватка по време на кампанията показаха по-скоро обществена апатия.
И досега социалдемократите бяха най-силната партия в парламента и прокарваха изгодни за себе си закони. И досега данъците падаха, водеше се битка с бюрокрацията и се насърчаваше средната класа. И досега, и занапред завоят на Изток в международните отношения остава обществено неприемлив. Може би затова в последните дни преди изборите нямаше мобилизация на хората. След вота животът продължава, а с него и всички онези бинарни противоречия, които поддържат динамичното равновесие в системата. И които са ключът към разбирането й…
About The Author
