МОН и Заедно в час – едно чудесно партньорство, но не и за учителите

Вече писахме как фондация “Заедно в час”, дъщерна на “Америка за България”, използва положението си на координатор на проект, финансиран от Европейската комисия по програма Еразъм+, за да изиска от учители да се откажат от средства, които фондацията им дължи. Младите преподаватели са заплашени, че ще бъде прекъснато участието им в магистърска програма, провеждана по въпросния проект. Учителите получават стипендия за участието си в програмата за повишаване на квалификацията, но от “Заедно в час” смятат, че тя трябва да бъде част от “финансовия стимул”, с който фондацията набира своите кадри. По този начин парите за стипендии, идващи от европейските и българските данъкоплатци, на практика отиват за покриване на разходите на неправителствената организация.

Партньори по проекта в България са Пловдивският университет и Министерството на образованието и науката. От информация, поискана от “Барикада” по Закона за достъп до обществена информация, става ясно, че в МОН са запознати с “цялата документация”, т.е. че “Заедно в час” използва позицията си в този проект, за да изисква от преподавателите да подпишат анекс към договора си с нея, в който се отказват от средства в размер на съответната стипендия.

От министерството обаче не виждат нищо нередно в тази практика. Ведомството все още се оглавява от Меглена Кунева, която през юли се обърна за помощ към “Америка за България” за справяне с недостига на нови кадри в средното образование. На конференция през октомври, тя обяви, че “Заедно в час” е “един чудесен партньор” за нейното министерство, но не уточни дали е такъв и за засегнатите учители. Още по-спорно е кой на кого помага всъщност.

Колко струва един толкова чудесен партньор за МОН? От официалния отговор на министерството става ясно, че то предоставя 150,000 евро за въпросния проект, 12 хиляди идват от ПУ, а 26 – от “Заедно в час”. Останалите средства до почти 700 хиляди са осигурени от Европейската комисия. Така че повече от 1/5 от парите, за които стана ясно, че се използват, за да покриват частично разходи на въпросната фондация, са осигурени от МОН. Участието на “Заедно в час” в проекта е с 0,037% от общия бюджет.

Отговорът на министерството за дейностите, извършвани по проекта, показва, че не просто парите за стипендии се използват за покриване на суми, които се дължат на учителите по договора им с фондацията, но през него е финансирана и огромна част от дейността на фондацията.

Иновацията „приемен изпит в университет“

На първо място, “Заедно в час” ежегодно организира “много сериозен процес на подбор”, четем на сайта на НПО–то. За целта фондацията прави шумна медийна кампания, организира събития в университетите и рекламира щедро – един от билбордовете ѝ подканяше потенциалните кандидати да „станат част от пишещите история“. Сега този подбор се извършва в рамките на магистърските програми, финансирани по проекта. Според МОН, това е “ключов иновативен елемент”, тъй като “в момента в България няма критерии за подбор на постъпващите за обучение за учители в магистърски програми”.

От министерството пропускат само да уточнят защо няма никакъв подбор на входа на магистърските програми. Най-логичната причина за това е, че кандидатите са по-малко от обявените места, иначе щеше да се наложи да бъдат въведени въпросните критерии. По-точно да бъдат върнати, защото „ключовият иновативен елемент“ съществуваше до неотдавна, когато още нямаше вълна от нови модерно звучащи магистърски програми.

Не е трудно да се досетим защо за “иновативните” магистратури има много повече желаещи: за тях не се плаща такса, докато останалите студенти в същата степен на Педагогическия Факултет на ПУ плащат по 500-600 лева на семестър; освен това има осигурена стипендия и работно място, което се дофинансира от “Заедно в час”, макар и вече с орязани средства в размера на стипендията.

Чудодеен модел по европроект

След “много сериозния” подбор “Заедно в час” провежда обучение, т.нар. Летен Институт, в който бъдещите учители се подготвят да обучават по модела “Преподавай като лидер” на Стивън Фар, който следват всички фондации от мрежата на “Teach for all” по света. “Барикада” научи, че част от това обучение е включено в учебните планове на магистърските програми. Така че с европроекта се покриват и част от разходите за подготовката по този модел, който е представян като панацея за българското образование.

Освен това, според МОН, иновативно в тези програми е и оказването на постоянна “методическа и организационна подкрепа на учителите-участници в проекта от ментори” – нещо, което “Заедно в час” също твърди, че осигурява на учителите си и вече е финансирано от ЕК. Въпросната “подкрепа” включва ежемесечни наблюдения на учебни часове и лавина от документация, в която учителите нанасят ежечасното оценяване на учениците. Според модела “Преподавай като лидер”, за всеки от около 700 часа преподаване през годината учителят трябва да изготви цел и да отдели няколко минути в края на часа, за да измери доколко целта е постигната. Събраните данни той подава към фондацията, а тя към спонсорите. Но повече за този модел друг път.

От отговорите на МОН става ясно, че една частна фондация е прокарала голям дял от дейностите си през европейски проект под формата на “стипендии” за млади преподаватели и “иновативни” магистърски програми. Дали някой би могъл да се запише в такава магистратура, финансирана от нашите данъци, без да се обвързва с договор със “Заедно в час”? МОН твърди, че “именно това е целта”, но избягва да отговори на въпроса дали има подобни случаи. От отговора все пак става ясно, че магистратурата засега е отворена само за учители, които са се обвързали с фондацията, но от МОН изразяват надежда, че догодина тя ще е “достъпна за всеки желаещ и отговарящ на критериите за подбор”. Критериите обаче засега се задават от “Заедно в час”, а кандидатстването става през сайта на фондацията.