Пентагонът е платил на спорна британска Пи Ар фирма над половин милиард долара за секретна пропагандна програма в Ирак, разкрива Бюрото за разследваща журналистика*.
Британската фирма Bell Pottinger е известна с работата си за репресивни режими като правителството на Саудирска Арабия и фондацията на чилийския диктатор Аугусто Пиночет. Фирмата е обслужвала също така британската консервативната партия и премиера Маргарет Тачър.
Според свидетелствата на бивш служител на Bell Pottinger, работата за щатското военно министерство в Ирак е включвала производство на фалшиви новинарски репортажи и пропагандни клипове на Ал Кайда, служещи за проследяване на хората, които ги гледат. Служителите на Пи Ар агенцията са работели заедно с високопоставени щатски офицери във военната база „Победа” в Багдад до 2011 г.
Бившият председател на борда на Bell Pottinger лорд Тим Бел е потвърдил пред Съндей Таймс, които си сътрудничат с Бюрото в това разследване, че фирмата е работела с военните по секретни операции, информацията за които е конфиденциална. По думите му фирмата се е отчитала за работа си в Ирак на Пентагона, Централното разузнавателно управление и Съветът за национална сигурност.
Bell Pottinger е произвеждала разнообразни материали за Пентагона, част от които са се отдалечавали значително от стандартната публична комуникация. Бюрото за разследваща журналистика е проследило работата на фирмата в Ирак чрез архивите за поръчките на армията, доклади на Главния инспектор на Министерство на отбраната, корпоративните отчети на Bell Pottinger, както и специализирани публикации за военната пропаганда. При изготвяне на разследването също така са били интервюирани десетки бивши служители в държавни институции и частни фирми, участвали в информационните операции в Ирак.
Информационни и психологически операции
Британската агенция започва работа в Ирак скоро след инвазията на САЩ в страната. През март 2004 г. фирмата е наета от временната администрация на Ирак със задачата да „промотира демократичните избори”. В последствие фирмата се насочва към по-секретни активности. Разследването на Бюрото е идентифицирало транзакции на стойност 540 млн. долара за „информационни” и „психологически” операции за периода май 2007 – декември 2011 г. Журналистите са получили информация и за друг подобен договор на стойност 120 млн. долара, който е бил в сила през 2006 г. В един момент фирмата е осигурявала работа на близо 300 британски и иракски граждани. Лорд Бел заявява пред „Съндей Таймс”, че огромната част от сумите по договорите са покривали разходите за производство и дистрибуция, като фирмата е печелела чисто около 15 млн. паунда годишно.
Видео редакторът Мартин Уелш е първият служител на Bell Pottinger, който говори открито пред медиите за работата на фирмата с щатските военни. Той заявява, че времето, прекарано в Ирак, било „шокиращо, отварящо очите и променящо живота”. Уелш започва работа в Ирак през 2006 г., когато страната е залята от вълна от насилие, религиозни сблъсъци и самоубийствени атентати.
Уелш заявява, че продукцията на фирмата е била одобрявана основно от тогавашния главнокомандващ коалиционните сили в Ирак Дейвид Петреъс, а в отделни случаи и от Белия дом. Bell Pottinger е произвеждала три типа материали. Първият вид са били телевизионни реклами, представящи „Ал Кайда” в негативна светлина. Вторият – клипове, направени да изглеждат като новинарски емисии на арабски телевизии, които са били разпространявани чрез телевизионни станции в региона.
Това не е единственият известен случай, в които САЩ са прокарвали чрез местни медии подобни материали. През 2005 г. бе разкрито, че друга Пи Ар фирма – Lincoln Group, е помагала на Пентагона да публикува в иракски вестници материали, представяни като независими новини. Това доведе до вътрешно разследване в Министерство на отбраната, което заключи, че фирмата не е извършвала нарушения.
Третата и най-чувствителна програма, описана от Уелш, е свързана с производство на фалшиви пропагандни видеа на Ал Кайда. Уелш е получавал детайлни инструкции за стила, видео формата и дължината на материалите. Щатските морски пехотинци са вземали така изготвените дискове и са ги подхвърляли по време на хаоса при претърсвания на къщи.
Видеата са били записвани във формат, изискващ Real Player – програма за видео стрийминг, нуждаеща се от връзка с интернет, за да работи. Във видео файловете е бил вкаран код, свързан с акаунт в Google Analytics, който е предоставял IP адресите на всички потребители, гледали записа. „Ако след 48 часа или седмица записът бъде гледан в някоя друга част на света, това може да е окаже интересна следа”, пояснява Уелш. Някои от фалшивите записи са се появявали в Иран, Сирия и дори САЩ.
Разследващите журналисти са получили официално потвърждение, че Пи Ар фирмата е работела за Пентагона в Ирак под шапката на Подразделението за информационни операции (IOTF). Военните обаче настояват, че произвежданите от IOTF материали са били „верни на истината”. Представители на властите са потвърдили и работата на Bell за друго специално поделение за „психологически операции“ – JPOTF.
Лорд Бел, който се оттегля от ръководната си позиция във фирмата по-рано тази година, е заявил пред „Съндей Таймс”, че описаната от Уелш схема за проследяване чрез пропагандни материали е „напълно възможна”, но той лично не е запознат с нея. Bell Pottinger сменя собственика си през 2012 г. и сегашната структура няма връзка с подразделението, работело в Ирак, което е закрито през 2011 г. заедно с изтеглянето на щатската армия от Ирак.
„Сива зона“
Войната в Ирак предостави възможности за печалба на много фирми в сферата на комуникациите. Разследването на Бюрото е разкрило, че между 2006 и 2008 г. над 40 компании са имали договори за производство на телевизионна и радио продукция, видео, билбордове, реклами и социологически проучвания. Сред тях са щатски фирми като Lincoln Group, Leonie Industries и SOS International, както и базирани в Ирак фирми като Cradle of New Civilization Media, Babylon Media и Iraqi Dream. Най-големите суми по такива договори обаче са получени от Bell Pottinger.
Според Глен Сегел, който е работел в специалното поделение за информационни операции през 2006 г., частните подизпълнители са използвани не само заради липсата на достатъчно капацитет при военните, но и заради това, че подобни операции са в законова “сива зона”. В своя статия от 2011 г., посветена на секретните информационни дейности в Ирак, Сегел отбелязва, че законите на САЩ пречат на правителството да използва пропаганда върху собственото население. В глобализираната медийна среда, произведените за Ирак пропагандни материали теоретично могат да бъдат гледани и в САЩ, поради което “е било разумно от законова гледна точка военните да не се занимават с всички дейности”.
Според Сегел информационните операции са имали ефект върху ситуацията на терен в Ирак. Други експерти обаче поставят това под въпрос. В свой анализ от 2015 г. тинк-танкът Rand Corporation заключава, че “генерирането на успехи от усилията за информиране, влияние и убеждаване се е оказало предизвикателство за правителството и Министерство на отбраната”.
Уелш издържа на напрегната работа във военна обстановка по-малко от две години. Той заявява, че целта на работата на Bell Pottinger в Ирак е била да даде публичност на безсмисленото насилие на Ал Кайда, което в онзи момент е изглеждало като оправдана задача. “Но в крайна сметка в съзнанието си започнах да се питам това ли е правилното”, заявява той.
Уелш също така не се ангажира с оценка дали работата му е имала реален ефект. “Ако погледнем на ситуацията днес, не изглежда да е проработило. В онзи момент обаче никой не можеше да каже”, заявява той. От своя страна лорд Бел заявява, че е горд от работата на Bell Pottinger в Ирак. “Ние помогнахме много за разплитане на ситуацията. Но не достатъчно, Не спряхме бъркотията, която се получи, но това беше част от американската пропагандна машина”.
* Бюрото за разследваща журналистика e некомерсиална организация, базирана в Лондон. След основаването си през 2010 г. в сътрудничество с големи британски медии е публикувала разследвания за войната в Ирак, изразходването на европейски структурни фондове, корпоративния лобизъм, смъртните случаи при арест, секретното използване на удари с дронове и др.
About The Author
