Пресичането на интересите на глобални и регионални сили в Централна Азия не ѝ вещае близко спокойствие.
Заплахата от Ислямска държава и джихадизма превърна талибаните в ценен партньор за редица световни сили – от Русия, през Иран до Китай. Опитите на правителството в Кабул за помирение с тях бяха торпилирани за пореден път това лято. Залогът е да се спре интеграцията и помирението на целия регион в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество и той да бъде дестабилизиран
Глобалната война срещу тероризма започна през 2001 г. с намесата на САЩ и международна коалиция в Афганистан. Днес светът е много по-несигурно място, отколкото преди 15 години. Загиналите в резултат от терористични атентати през 2015 г. са 32 715. Спрямо 2008 г. скокът в броя на жертвите е с 286%. Десетото издание на Глобалния индекс на мира, публикуван от Института за икономиката и мира, показва, че нивото на вътрешен мир и сигурност на обществото в международен план намалява ежегодно през последните осем години.
Като отговор на нарастващата нестабилност лобитата на „сигурността“ по света и у нас предлагат засилване на полицейската държава. Източна Европа и други райони се милитаризират все повече. Но нарастването на броя и могъществото на оръжията всъщност прави всички нас все по-несигурни.
Дали след като разбунването на света започна от Афганистан и Ирак, постигането на мир не би могло да започне отново от тези места? Почти без това да бъде отразено или коментирано в българските медии, до неотдавна дневният ред в Афганистан беше свързан с помирение между централната власт и афганистанските талибани, което да подобри ситуацията със сигурността. Събитията от последните месеци обаче показват, че войната ще продължи да доминира централноазиатската страна.
Атентатът срещу хазарейците
Пореден взрив срещу мира в Афганистан бе извършен на 23 юли т.г. от атентатори самоубийци на Ислямска държава по време на демонстрация в Кабул на шиитската общност на хазарейците (виж карето „Кои са хазарейците?“). Експлозиите отнеха живота на 84 души и раниха стотици други.
Как точно тази проява бе избрана за мишена? През 2016 г. хиляди жители на бедната централна афганистанска област Бамиан започват демонстрации срещу решението на правителството да промени маршрута на електропровод така, че той да преминава по-близо до столицата Кабул и да избегне техния регион. Далекопроводът с мощност 500 MW е финансиран от Азиатската банка за развитие и по план стартира от Туркменистан, преминава през Узбекистан, Таджикистан и Афганистан, за да достигне Пакистан.
Правителството в Кабул създава комисия, която заключава, че по-изгодно откъм разходи е електропроводът да не минава през Бамиан, а дотам да бъде изградена 300-мегаватова електрическа връзка. Жителите на областта обаче отхвърлят предложението и така се стига до фаталния им протест в Кабул. Те искат да имат по-голям достъп до ток в страна, в която едва 38% от населението към юни 2015 г. разполага с електричество.
Ислямска държава срещу шиитите
Хазарейците, които съставляват между 10% и 20% от населението на страната, често стават жертва на отвличания и обезглавявания, извършвани от бойци, обявили вярност към Ислямска държава. Нейното влияние в Афганистан в последно време се засилва и атентатът срещу тяхната общност е най-значимата ѝ проява до момента.
Част от бойците на Даеш (както е арабското обозначение за Ислямска държава) са бивши талибани, които не приеха новия лидер на формацията мола Ахтар Мансур, убит през май т.г. от американски безпилотен самолет в граничната с Иран провинция Белуджистан (Пакистан), докато се връщал от посещение в земята на персите. Сред тях обаче има и хора от други страни, което кара някои – например бившия афганистански президент Хамид Карзай, да считат Ислямска държава за движение, несвързано със страната, докато талибаните имат своите корени в нея.
Афганистанските талибани традиционно са считани за свързани с Пакистан и неговото разузнаване ISI. Но връзките между талибаните, които са сунити, и шиитски Иран не бива да изненадват. През май 2015 г. талибанска делегация посети Техеран, като разговорите бяха свързани с общи действия против Ислямска държава.
Самите хазарейци, които разчитат на Иран за подкрепа, търсят защита от Даеш при талибаните. През март 2015 г. група от хазарейци се срещна с местните талибански командири в източната провинция Газни с подобно искане. По информация на един от хазарейските старейшини молбата им е била приета.
На свой ред Абу Омар Хорасани – полеви командир на Даеш, заяви, че взривовете на протеста в Кабул са били отмъщение за подкрепата, която някои членове на хазарейската общност оказват на режима в Сирия. Много хазарейци, които били емигрирали в Иран, се съгласяват да воюват в подкрепа на Башар Асад в замяна на финансови и други привилегии от Техеран. Хорасани се закани, че ако тази подкрепа на хазарейците не спре, Ислямска държава „може да ги удари отново и ще го направи“.
Според доклад на ООН от септември 2015 г., цитиран от DW, в 25 от 34-те провинции на Афганистан действат бойци на Ислямска държава. Смята се, че тяхната бройка тогава е била около 3 000.
Американското присъствие
Идването на власт на Барак Обама през 2009 г. бе съпроводено с ангажимент за приключване на военните конфликти в Ирак и Афганистан, които вредяха на американската икономика и отнемаха живота на американски военни. Според сайта Win without war, поддържащ дипломатическо, а не военно решение на конфликтите с участието на Щатите, Вашингтон е платил до момента над 778 млрд. долара за финансиране на присъствието си в Афганистан. Към началото на август 2016 г. 3 442 военни от международната коалиция са загубили живота си в средноазиатската държава.
Намеренията за изкореняване на тероризма в Афганистан обаче се сблъскват с жестока реалност. Според оценка на ООН днес талибаните контролират повече територии от всякога през последните 15 години. Междувременно Ислямска държава става все по-дръзка, както потвърждава и атентата в Кабул срещу хазарейците.
На този фон Обама обяви това лято, че ще удължи срока за пребиваване на своите войници поне до 2017 г. Тяхната бройка няма да намалее от сегашните 9 800 до 5 500, както бе планирано по-рано, а ще бъде свита до 8 400 към края на управлението на настоящата администрация в Белия дом.
Русия, Китай и талибаните
Обама аргументира решението си за запазване на американското военно присъствие с нуждата от по-голяма сигурност за местните власти и население. Бившият афганистански президент Хамид Карзай, издигнал се начело на страната благодарение на подкрепата, получена от администрацията на Джордж Буш-младши, е на обратното мнение. Не тероризмът поражда нуждата от американски военни, а тяхното присъствие засилва несигурността.
„Войната срещу тероризма не се води в афганистанските селища, нито в домовете на афганистанците. Не можете да я спечелите, като извършвате военни операции срещу афганистански домове (препратка към практиката на чуждестранната коалиция за нощни претърсвания на жилища, която е изключително непопулярна сред населението – бел.прев.)… Вместо това борбата трябва да се води в убежищата, в тренировъчните лагери, по отношение на мотивационните фактори и срещу силите и институциите, които подкрепят терора вън от Афганистан“, заяви Карзай по време на посещението си в Щатите, за да отдаде последна почит на боксьора Мохамед Али през юни т.г.
„Не мисля, че военните средства ще ни осигурят мир. Ползвахме ги в продължение на 14 години и нямаше успех… Как тогава сме така сигурни, че този път ще успеем?“, добави още той.
Още докато беше държавен глава на Афганистан, Карзай изрази подкрепа за референдума в Крим, присъединил полуострова към Русия. През 2015 г. – година след като напусна президентския дворец, афганистанският лидер обсъди в Москва заедно с руския президент Владимир Путин мерки за противодействие на Ислямска държава.
Русия дълго време подкрепяше американското военно участие в Афганистан, включително чрез логистичния коридор за доставки на хора и оборудване през нейна територия. Но в последно време подобно на Карзай желае изтегляне на американските части. Според политоложката от Университета „Станфорд“ Катрин Стоунър Москва не желае американски и натовски военни части в Афганистан, но и не иска тяхното скоростно изтегляне, което може да позволи на ислямистките радикали да се усилят.
През декември 2015 г. различни руски медии писаха, че Русия си сътрудничи с талибаните в борбата срещу Ислямска държава в Афганистан. Тогава агенция Interfax цитира специалния пратеник на президента Владимир Путин за Афганистан Замир Кабулов, според когото интересите на Москва „обективно съвпадат“ с тези на талибаните в опозиция на Даеш. Англоезични информационни източници говорят за обмяна на разузнавателна информация между Русия и военната групировка.
През април 2016 г. руският посланик в Афганистан Александър Мантитски поясни, че Русия няма таен план заедно с талибаните по отношение на Афганистан. Според дипломата „определен брой държави, сред които САЩ, Саудитска Арабия, Пакистан, Иран и дори Германия имат връзки с талибаните“. Посланикът призова афганистанската военна групировка да се присъедини към вътрешноафганистанските преговори за помирение с правителството. Отново тогава Мантитски подчерта, че Москва не си сътрудничи вече с Щатите по афганистанските въпроси, но общува директно с властите в Кабул и очаква да подпише с тях споразумение за военно сътрудничество.
Китай поддържа контакти с талибаните още от времето, когато през 80-те години те бяха муджахедини и се бореха със Съветския съюз. След намесата на международната коалиция през 2001 г. за Китай е важно да има връзка с тях, тъй като те имат важно влияние над ислямистките групировки в Централна Азия, включително в нестабилния уйгурски район в западната част на най-многолюдната държава в света. През май 2015 г. представител на афганистанското правителство и талибански официални лица се срещнаха в китайския град Урумчи, за да дискутират помирение.
Регионалният контекст
Едва ли е случайно, че според Карзай Щатите трябва да си сътрудничат с Русия и Китай с цел омиротворяването на страната. Включването на талибаните в управлението на Афганистан изглежда е считано от мнозина от регионалните играчи като необходимо условие за постигането на мир. То обаче изглежда все по-непостижимо, след като САЩ убиха Мола Мансур в Пакистан. Смъртта му допринесе за засилващото се влошаване на отношенията между Вашингтон и Исламабад на фона на все по-голямото вместване на Индия в регионалния дневен ред на Щатите.
С известно закъснение китайското външно министерство реагира през юни на убийството на Мансур, като призова „международната общност“ да защитава суверенитета на Пакистан и териториалната му цялост. Пекин подчерта и приноса на своя съюзник в Южна Азия – официален Исламабад, във войната срещу тероризма. Поиска също запазване на афганистанския процес на помирение в рамките на четиристранната група за координация (Афганистан, Пакистан, Китай и САЩ).
Вместо помирение обаче бъдещето на средноазиатската държава е войната. Продължаването на конфликтите в Афганистан е чудесно оправдание за САЩ да запазят своята военна сила там, да окажат натиск над Пакистан, за да го откъснат от съюза му с Китай, и да влияят на ислямистките формации в Централна Азия, които тормозят Русия.
Убийството на един от лидерите на пакистанските талибани Халифа Омар Мансур през юли т.г. може да се разгледа именно като знак към Исламабад , че само американците могат да защитят неговите интереси в Афганистан. Известно е, че пакистанските талибани са базирани в Афганистан и извършват нападения през границата в Пакистан. На свой ред афганистанските талибани са с подкрепа от Исламабад и са трън в очите на Кабул.
Обама продължава на думи да поддържа помирението между Кабул и талибаните. Но на практика Вашингтон използва в своя полза регионалните противоречия – например между Пакистан и Китай от една страна и Индия от друга, вместо да ги тушира.
В този контекст е интересно дали започналият процес за присъединяване на Пакистан и Индия към Шанхайската организация за сътрудничество не би могъл да изиграе роля в помирението между двете големи държави в Южна Азия. Доминираният от Русия и Китай блок търси не само икономическа интеграция, но и координирани усилия в областта на сигурността и отбраната. Затова дори е считан от някои за алтернатива на НАТО.
От друга страна поддържането на конфликта в Афганистан може да допринесе за продължаването на противоборството в региона, доколкото Индия и Пакистан традиционно спорят за влияние в средноазиатската държава. Бъдещето не обещава оптимизъм, но се вижда, че много от регионалните фактори подкрепят помирението в страната. Така че продължава и надеждата.
………………………………………………………………
Кои са хазарейците?
Смята се, че хазарейците са потомци на иранци и монголци, заселили се в района Хазараджат на централен Афганистан. Има и версия, че името им идва от персийската дума за хиляда – хезар. Бойните части на Чингиз хан били съставени от по 1 000 души, съществува вероятност с времето „хезар“ да е започнала да означава не група от войници, а група от хора.
През ХІХ и ХХ век в различни моменти хазарейците са преследвани и дори са ставали жертва на геноцид, извършван от сунитски военни командири. С насилие срещу тях е свързано и управлението на талибаните.
Днес конституцията признава всички етнически групи на Афганистан. По време на последните президентски избори вторият вицепрезидент във всяка от двете основни кандидатури – на Ашраф Гани и на Абдула Абдула, е хазареец. Значението на тяхната общност в живота на страната е важно и те вече нееднократно протестират в защита на своите интереси.
Хазарейците са различен народ от хазарите. Последните са населявали северната част на Каспийско море (до ден днешен в перийския език то е наричано „Хазарско море“) и са тюрки. Смята се, че Стара Велика България се разпада през 668 г., след като е завладяна от хазарите. Българите на Бат Баян, който е управлявал в района, се смесват с новодошлия народ. По-късно хазарите приемат юдаизма. Една от версиите за името на хазарите е, че идва от турския корен qaz-, означаващ „да скитам, да бродя“.
Имената на двата народа звучат близко, защото в българската азбука има само едно „х“. В персийския език обаче обаче „х“-то на хазарейците е едно, а „х“-то на хазарите е друго. Така че там подобно припокриване на имената не възниква.
About The Author
