В категории:Икономика

Европа се опитва да заобиколи финансовата система на САЩ

Подготвяната схема за поддържане на търговията с Иран се посреща скептично, но вече изпълнява политическата си функция

Докато противопоставянето между администрацията на Тръмп и Иран ескалира, Европа се оказва блокирана по средата, пише Bloomberg. От една страна САЩ упражняват натиск за подновяване на санкциите, а от друга хардлайнерите в Техеран заплашват с ответни мерки.

Същевременно Брюксел и националните правителства в Лондон, Париж и Берлин са критикувани и от двете страни заради това, че хем обещават да запазят търговията с Иран, хем действат внимателно с американците, за да избегнат пълномащабна дипломатическа криза. “Европейците говорят красноречиво” – заяви иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф през февруари – “но те трябва също така да извървят пътя”.

Би било погрешно обаче усилията на Европа да бъдат отхвърляни като безнадеждни.

Голям източник на напрежение както във Вашингтон, така и в Техеран е Instex – специален инструмент за стокообмен, представен от Франция, Германия и Великобритания през януари. Амбициите са смели: да се поддържа търговията между Иран и Европа, без да разчита на трансгранични финансови транзакции (каквито САЩ могат да обявят за нарушение на санкциите). Макар този инструмент да не изглежда изрично като схема за обезсмисляне на санкции, той явно е изготвен като се има предвид Доналд Тръмп. Подновените от него търговски забрани доведоха до орязването на иранските банки от мрежата SWIFT и до това, че международните бизнеси започнаха да се отказват от инвестиционните си планове за Ислямската република.

Предвижда се Instex да бъде използвана като централизирана клирингова къща. Идеята е, че купувачите и продавачите в Иран и Европа могат да получат парите си, без да правят трансфери към и от близкоизточната държава. Това е сложна система, но в много опростена форма може да се обясни с пример за европейски търговец, искащ да купи природен газ от ирански доставчик, или европейски производител, искащ да продаде части за самолети на иранска компания. Вместо търговецът да плаща на иранците за газа, той ще преведе парите на европейския производител на авиационна техника (вместо плащането от иранския му клиент). Същевременно иранската авиокомпания ще плати на доставчика на газа за пратената в Европа суровина. Така има търговия без трансгранични финансови потоци.

В съчетание с новите “блокиращи регулации”, които превръщат в нарушение бизнеси от ЕС да се съобразяват с екстратериториалните санкции на САЩ, новата система праща ясно послание.

Критиците изразяват съмнения за ежедневната  практичност на Instex, както и относно разумността на това Европа да се противопоставя на ключовия си натовски съюзник, чиято доминираща валута му дава изключително влияние, когато води икономическа война. За администрацията на Тръмп този специален инструмент представлява погрешно насочен опит за “разбиване” на американските санкции и осигуряване на прикритие за ислямската република. За Иран пък представлява книжен тигър. Зариф казва, че Европа се мотае и очевидно не е склонна да стартира реално схемата.

Тези критики обаче не са съвсем справедливи. Instex очевидно все още е незавършен проект, повече начертан план, отколкото реалност. Но за Лондон, Париж и Берлин, чието единство обикновено се разпада под натиск от страна на  Вашингтон, поддържането на публичния ангажимент към тази схема само по себе си представлява някакъв успех. Освен това Instex се приема сериозно от американската политическа върхушка, която много внимава за всеки риск – дори и далечен – за господството на долара. “Водопроводната система за заобикаляне на Съединените щати вече е изградена и се тества”, предупреди бившият финансов министър Джак Лю през февруари. “Ще се появяват все повече алтернативи, които ще подронват централната роля на САЩ”.

В Иран също има развитие по въпроса, въпреки изразявания от официалните лица скептицизъм. Според съобщения в медиите, Техеран вече е създал огледална на Instex структура, каквато е нужна, за да проработи системата. Европа настоява Техеран да отговори на определени стандарти, за да може да участва, включително да се ангажира с глобалните правила срещу прането на пари и финансирането на тероризъм. Ако това се случи, също ще представлява значително развитие.

Вероятно ще отнеме години Instex да се превърне в наистина жизнеспособна система от гледна точка на участващите страни и търговския поток. Но тя вече обслужва политически цели: дава на Иран стимул да спазва ядреното споразумение и да напомня на САЩ, че изхвърлянето със санкциите може да навреди на собствените им интереси. Instex не може да попречи на избухването на нова война в Близкия Изток, но представлява стъпка, която си заслужава да бъде направена.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар