В категории:България

„Ножът е до кокала“ и за пчеларите

На 10 декември стопаните излизат на протест с пет искания. Ангажираните в сектора обръщат внимание на неговата значимост за цялото земеделие и неравнопоставеното му положение

Снимка: Обединен Български Пчеларски Съюз‎

Обединени пчелари от София, Варна, Шумен, Търговище, Разград и други градове в страната излизат на национален протест в столицата на 10 декември.

Представителите на редица пчеларски обединения са изготвили протестна декларация, която да връчат на земеделския министър. Протестът е обявен именно пред сградата на Министерството на земеделието и храните от 13:00 часа, а официален организатор е Обединеният български пчеларски съюз.

Пчеларите се обединяват около пет искания, като призовават към тях да се присъединят всички, които се вълнуват от темата.

Ножът е опрял до кокала, така повече пчеларите не могат да оцеляват, поради невъзможност да се осигуряват и да заработят дори минимална заплата. Време е всеки пчелар с регистриран пчелин, член на пчеларско дружество да получи достойно възнаграждение за обществено значимия труд, който полага. Време е за извоюване на равнопоставеност на пчеларите с останалите земеделски стопани и на пчеларите от ЕС с тези от САЩ и други страни извън ЕС, в които се заплаща за опрашителна дейност, пишат те.

Основното искане е за незабавно отваряне на схемата „де минимис“ заради ниски изкупни цени и ниски добиви на пчелен мед, вследствие лоши климатични условия. Схемата предвижда държавна подкрепа при определени независещи от пчеларите условия, като засега земеделският министър Румен Порожанов заяви, че е възложил анализ, за да се прецени дали схемата да бъде приложена в този случай или пчеларите нямат основание да искат това.

Според него „има разминавания в представените данни за смъртност при пчелите от Българската агенция по безопасност на храните и тези на пчеларите“.

Пчеларите са недоволни, че се намират в неравнопоставено положение спрямо други земеделски стопани, които получават директни плащания, като същевременно изтъкват огромното значение на опрашителната дейност на пчелите, ползата от което се измерва годишно на над 1 млрд. лева. Пчеларството е свързващото звено на всички други земеделски стопани, припомнят те и отправят официално искане за заплащане на услугата „опрашване“ на регистрирано пчелно семейство, както това се случва в много други държави.

Освен финансовата подкрепа, която считат за наложителна сега и по принцип, пчеларите настояват и за криминализиране на отравянията на пчели и цели пчелни семейства, което в момента се случва при провеждане на растително защитни мероприятия от арендатори и ползватели на земеделски земи.

Ежегодно се отравят стотици хиляди пчелни семейства без възможност пчеларите да бъдат компенсирани, посочват те и обръщат внимание върху факта, че системно не се спазват наредбите, когато става дума за пръскане на плевели и технически култури. Те искат криминализиране на нелегалния внос и употребата на неразрешени пестициди.

Пчеларите настояват още за създаване на акредитирана лаборатория в България за изследване и анализ на отровените пчели. Липсата на такава не дава възможност засегнатите да получат анализни протоколи, които да послужат пред съда.

За да координира по-добре всички тези и други последващи нужди на сектора, пчеларите настояват за създаването на „Дирекция по пчеларство“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

На този етап не е ясно дали другите искания на пчеларите изобщо ще бъдат разгледани сериозно и ще могат да се случат скоро, тъй като също изискват финансови средства, а депутатите приеха окончателно бюджета за догодина.

Правителството и народните представители от управляващото мнозинство за поредна година залагат на ниска преразпределителна роля на държавата, което означава, че хазната събира по-малко средства, които след това да насочва към различни групи от хора и сектори и оставя на „невидимата ръка на пазара“ да върши това.

Тази политика на поредица български правителства остава встрани от тенденцията за увеличаващо се преразпределение от държавите в ЕС и особено в Еврозоната, както показаха обобщените данни на Евростат за миналата година.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар