В категории:България

Евростат: Над 1/3 от българите живеят в риск от бедност и социално изключване

По повод Международния ден за изкореняване на бедността, Европейската статистическа служба направи преглед на основните показатели, чрез които тя се измерва в ЕС. Въпреки медийните твърдения за растеж и просперитет, България остава на върха на негативните класации. Какви са конкретните числа?

Снимка: Pixabay.com

Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване. В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, пише Евростат в материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22.5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

Само в още две държави повече от трета от гражданите живеят в риск от бедност или социално изключване – Румъния (35.7%) и Гърция (34.8) – но процентът е най-висок в България.

В допълнение, Румъния е една от страните, която се справя най-добре с намаляването на броя на хората, попадащи в тази група през последните девет години. Изложените на риск от бедност и социално изключване намаляват и в България, но с по-слаби темпове.

В брой хора тези данни на Европейската статистическа служба означават, че 2,76 милиона българи живеят в риск от бедност или социално изключване през 2017-та година. През 2007-ма година в тази графа са попадали 44.8% от българите или малко над 3,4 милиона души, припомня Евростат. Това означава, че България е подобрила положението си с 5,9 процентни пункта за последните девет години. Най-добре се е справила Полша (11 процентни пункта или от 30.5% на 19.5%), следвана от Румъния (8.5 процентни пункта) и Латвия (6 процентни пункта).

Не липсват и държави, които са влошили състоянието си в последните 10 години, като в най-голяма степен това важи за преживялата тежка криза Гърция. През 2008-ма година 28.1% от гърците са живели в риск от бедност и социално изключване, докато през 2017-та в такава ситуация са 34.8%.

На обратната страна на негативната скала, водач на която е България, се намира Чехия, където само 12.2% от населението са в риск от бедност и социално изключване – три пъти по-малък дял, отколкото у нас. Следват Финландия с 15.7%, Словакия с 16.3%, Холандия със 17%, Словения и Франция със 17.1% и Дания с 17.2%.

Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

Публикуваните отново от Евростат данни идват няколко дни, след като в Народното събрание финансовият министър Владислав Горанов предостави данни за заплатите в България през 2017-та година.

От изнесените официални данни стана ясно, че близо 80% от работещите българи изкарват до 1000 лева. Такива са декларираните доходи на малко над 2,4 милиона души. Още 488 хил. български граждани работят за между 1000 и 2300 лева, показват данните.

Казано иначе, над 95% от българите изкарват до 2300 лева месечно. Около 3.5% от работещите взимат между 2300 и 4900 лева, а над 4900 изкарват едва 1.3% от работещите българи.

Именно последните две групи, представляващи общо под 5% от населението, биха загубили нещо при въвеждане на прогресивно данъчно облагане, вместо сега действащия в България плосък данък без необлагаем минимум.

Припомняме, България е една от малкото държави в Европейския съюз с плосък данък върху доходите и единствената в рамките на съюза без необлагаем минимум. Същевременно страната ни е рекордьор по неравенство, като по данни на Евростат през миналата година разликата между най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението у нас е 8.2 пъти при средно около 5.2 пъти за ЕС.

Високите нива на неравенство означават, че дори правителството на България да прави всичко възможно, за да повтаря шумно данните за икономическия растеж и увеличението на Брутния вътрешен продукт на страната, тези данни нямат значение за живота на мнозинството, докато малцина на върха на пирамидата държат основната част от богатството и продължават да се възползват в много по-голяма степен от въпросния растеж.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар