В категории:Общество

Центристите, а не радикалите са най-враждебни към демокрацията

Проучванията на общественото мнение в Европа и САЩ показват, че хората с “умерени” виждания често имат по-негативно отношение към демократичната система и принципи дори от определящите се като крайнодесни

Дейвид Адлър, New York Times

Навсякъде светят: демокрацията е под заплаха. В цяла Европа и Северна Америка кандидатите стават по-авторитарни, партийните системи стават по-нестабилни, а гражданите са по-враждебни към нормите и институциите на либералната демокрация.

Тези тенденции предизвикват сериозни дебати какъв е произхода на това политическо недоволство – икономически, културен или поколенчески. Всички тези обяснения обаче почиват на едно основно предположение – че заплахата идва от политическите крайности.

В дясно етно-националистите и либертарианците биват обвинявани, че подкрепят фашистки политики. В ляво студентите радикали и движението антифа пък биват обвинявани, че предават либералните принципи. Обичайно се допуска, че радикалните виждания вървят ръка за ръка с авторитаризма, докато умереността предполага подход, по-ангажиран с демократичните принципи.

Дали това е истина? Може би не. Представеното тук изследване показва, че в цяла Европа и Северна Америка центристите в най-малка степен подкрепят демокрацията, най-малко ангажирани са с нейните институции, и в същото време в подкрепят управлението със силна ръка, в някои страни дори повече, отколкото крайнодесните.

Разгледани са данните от най-скорошните световни проучвания за ценностите (World Values Survey от периода 2010-2014 г.) и проучването на ценностите в Европа от 2008 г. – двете най-обширни изследвания на общественото мнение, включващи общо над 100 страни. Анкетираните в проучванията хора са били помолени да определят позицията си в политическия спектър от крайно ляво до крайно дясно. Долните данни съпоставят подкрепата за всяка група респонденти към ключови демократични институции.(Работният доклад и подробен анализ на данните можете да прочетете тук)

Центристите са най-скептични към демокрацията

Процент на хората, заявяващи, че3 демокрацията е „много добра“ политическа система.

Според няколко различни измервателя хората, които в най-малка степен подкрепят демокрацията, са тези, които са се поставили в центъра на политическия спектър. Това включва вижданията за демокрацията като “най-добрата политическа система”, както и по-общи оценки за демократичните политики. По тези показатели определящите се като центристи се оказват най-критично настроени към демокрацията – както в САЩ, така и в Европа. В повечето страни заявилите се като крайнолеви декларират по-високо одобрение за демократичната система както от крайнодесните, така и от центристите. Изключения са само Дания, Австрия и Великобритания, където с малка преднина най-голямо доверие към демокрацията декларират десните.

Средно за Европа едва 42% от центристите считат демокрацията за много добра система, което е значително по-ниско ниво, отколкото сред хората, определили се в другите политически полюси. В САЩ тази тенденция е още по-силно изразена, като едва 33% от центристите имат високо мнение за демокрацията.

Центристите в най-малка степен подкрепят свободни и честни избори

Процент на заявилите, че избирането на лидер чрез свободни избори е „съществена характеристика на демокрацията“.

Едни от най-поразителните данни в доклада са свързани с вижданията на анкетираните за изборите. Подкрепата за “свободни и честни избори” е по-ниска сред центристите във всяка разглеждана държава с изключение на Германия, където разликата с крайнолевите е незначителна. В съединените щати по-малко от половината хора в политическия център виждат свободните избори като нещо от съществено значение.

Слаба подкрепа за либерални институции

Процент на заявилите, че човешките права, защитаващи свободата от държавни репресии, представляват „съществена характеристика на демокрацията“.

Разбира се концепцията за “подкрепа на демокрацията” е малко или много абстрактна, поради което анкетираните могат да интерпретират въпросите по различен начин. Какво тогава е положението с гражданските права, които имат толкова централно място в поддържането на либералния демократичен ред? В почти всички държави подкрепата за гражданските права отслабва в центъра и е много по-силно изявена сред определящите се като леви. В САЩ едва 25% от центристите са съгласни, че гражданските права са жизненоважни за бъдещето на демокрацията.

Подкрепа за авторитаризма

Процент на заявилите, че силен лидер, на когото не му се налага да се занимава със законодателния процес, е „сравнително добро“ или „много добро“ нещо.

Един от най-силните предупредителни сигнали за западането на демокрацията е възхода на популистки лидери със склонност към авторитаризъм. Въпреки растящата популярност на такъв тип лидери, не е ясно дали гражданите изрично подкрепят по-авторитарен стил на управление. Данните от социологическите проучвания обаче съдържат доказателства за значителна подкрепа за “силен лидер”, който пренебрегва законодателната власт в страната. В повечето държави очаквано управлението със “силна ръка” е най-популярно сред определящите се за крайнодесни, но подобни тенденции са изявени и сред центристите. В Съединените щати подкрепата на центристите за “силен” лидер далеч задминава тази сред хората както в ляво, така и дясно. Във Великобритания също най-голям дял от центристите декларират склонност към такова управление.

Какво означава това?

В цяла Европа и Северна Америка подкрепата за демокрацията запада. За да обясни тези тенденции, общоприетата мъдрост сочи към политическите крайности. Според това виждане крайната левица и крайната десница са склонни да пренебрегват демократичните институции, за да постигнат радикална промяна. За “умерените” центристи се приема, че защитават либералната демокрация, нейните принципи и институции.

Данните от проучванията обаче показват, че реалността не е такава. Докато западните демокрации изпадат в дисфункционалност, никоя група не е имунизирана към чарът на авторитаризма. Това се оказва най-вярно за центристите, които изглежда предпочитат силно и ефективно управление пред бъркотията на демократичната политика.

Исторически погледнато управляващите със “силна ръка” в развиващия се свят винаги са намирали опора в центъра – от Бразилия и Аржентина до Сингапур и Индонезия, умерените центристи от средната класа са окуражавали преход към авторитаризъм, който да им донесе стабилност и растеж. Дали същото може да се случи и в зрелите демокрации като Великобритания, Франция и САЩ?

Оставете коментар