В категории:Свят

Защо решението на Тръмп за Йерусалим ще е катастрофа

Признаването на града за столица на Израел и преместването на щатското посолство там ще дерайлира всякаква надежда за мир, защото това ще е легитимация за израелската военна окупация, която води до разделение и обедняване

Източник: pixabay.com

Николас Блинко, Guardian

Оказа се по-трудно, отколкото очаквах, да обясня защо признаването на Йерусалим за столица на Израел е лоша идея. Градът е център на израелското държавно управление от 1948 г. Докато повечето страни се въздържат да го признаят, през 1995 г. Конгресът на САЩ прие Закон за посолството в Йерусалим, който включва текст, признаващ града за израелска столица.

По време на кампанията си Доналд Тръмп обещаваше да приложи този закон, но първоначално следваше примера на предшествениците си и подписваше заповеди за отлагането му. Тази седмица обаче той първо пропусна крайния срок за ново отлагане, след което Белия дом потвърди, намерението на президента да прокара това решение.

Това ще дерайлира последната надежда за мир според Палестинската власт и ще понижи влиянието на САЩ по света според други държави в региона, включително Турция. Тези аргументи може да не изглеждат убедителни. САЩ вече доброволно са предали много то позициите си, мирен процес няма, а репутацията на палестинската власт и Турция е ниска. Но припознаването на сегашната израелска версия на Йерусалим ще донесе нови огромни и неразрешими проблеми, без да даде решение за вече съществуващите, които потискат развитието на града.

Израел овладя Стария град и околните палестински предградия чак през 1967 г. Набързо написан закон, прокаран през Кнесета, обяви, че територията е анексирана от Израел, а град Йерусалим е „отново обединен”. Според Женевската конвенция територия, придобита чрез война, се намира под „враждебна военна окупация” – това е формула, издържала през целия период след разгрома на фашизма. Израелските правителства последователно настояват, че условията на конвенцията не се отнасят за Йерусалим. През декември 2016 г. гласуване в ООН отново потвърди, че палестинските земи се намират под враждебна окупация. Съвсем наскоро опитите на Израел да окаже натиск върху това гласуване чрез подготвящия се за поемане на властта екип на Тръмп излязоха наяве в специалното разследване на Робърт Мълър за чуждестранните връзки на президента.

Когато преди седмица организаторите на колоездаческата Обиколка на Италия обявиха, че стартът ѝ през 2018 г. ще бъде даден в „Западен Йерусалим”, това предизвика остри упреци от израелския министър Мири Регев. „Това е столицата на Израел. Няма Източен и Западен”, декларира тя. Всеки посетител на Йерусалим обаче бързо ще забележи колко е невярно нейното твърдение.  Наличието на армия и гранична полиция, както и милитаризирана жандармерия, подчертава степента, в която градът се намира под военен контрол.

Докато изследвах архивите на училището към катедралата „Свети Георги”, секретарката ми разказа колко е уплашена като удари последния звънец, защото не знае дали учениците ще могат да се приберат вкъщи безопасно, или ще бъдат бити или арестувани. Самите гранични полицаи са малко по-големи от тийнейджъри. Тяхното поведение и отношението им към арестувани деца бяха обект на закон, представен пред щатския Конгрес миналия месец. Но не само отношението към хората в Йерусалим е проблем.

Територията на града е разширявана на два пъти през 50-те години след анексирането, като всеки път тези решения са прокарвани чрез закони в парламента. Мутиралата израелска версия на Йерусалим е далеч по-голяма от което и да е историческо превъплъъщение на града. Днес територията включва палестински градове, села и бежански лагери, както и израелски селища. Освен Женевската конвенция съществуват и международните закони за човешките права, които правят Израел отговорен за благосъстоянието на стотици хиляди хора.

В тези градски граници Израел контролира общности, затънали в дълбоки лишения и беззаконие, където злоупотребата с наркотици е ендемична, а здравните услуги са лоши или несъществуващи. Тези райони нямат нормална канализация, което се отнася и за съседстващите еврейски зони. Отпадъците са превърнали потока Кидрон в отходен канал, замърсяващ пустинята и Мъртво море.

Йерусалим не е разделен и затънал в бедност и беззаконие заради международните закони – това е ситуация, която произтича от териториалните амбиции, отприщени от войната. Израелските правителства са се показали като неспособни да се справят с проблемите, които сами са създали. Липсва им и политическата воля да постигнат мир, който ще позволи на палестинците да контролират собствения си живот. Вместо честно да се изправят пред ситуацията, израелските лидери се опитват допълнително да размътят законовата рамка, дефинираща статута на града.

Живеем в климат, в който международните правни норми са под заплаха. Човешките права биват атакувани като измислена от ООН индустрия, която обогатява корумпираните и мързеливите, като същевременно връзва ръцете на динамичните създатели на богатство. Упоритите опити да подкопаят международния ред превърнаха израелските политици в любимци на политическата десница и на бизнесмените, които презират законовите ограничения.

Тръмп е създание на десницата и приятел на токсичните финансисти. Човек лесно може да види аргументите за примирение и узаконяване на израелските придобивки. Но това би представлявало мръсно и неморално отстъпление, водещо към хаос и смърт, които ще подхранят политическата и морална катастрофа в този град, обичан от целия свят.

*Николас Блинко е автор на книгата „Витлеем: Биография на един град

 

Оставете коментар