Виктория Стойчу: Прехвърлянето на тежестта на социалните осигуровки върху служителя е огромен регрес

Василе Ерну в диалог с програмния координатор на Фондация „Фридрих Еберт“ Румъния за произхода на тази идея, за аспектите на крайната мярка и за реакциите на работодателите и на синдикатите

Виктория Стойчу (снимка: Виктория Стойчу)

Протестите (срещу правителството на социалдемократите) започнаха. Първата протестна вълна е водена от добре познатия мотив – „борбата срещу корупцията“. Подготвят се обаче и други протести по много важна тема. Пресата обявява: „Националната конфедерация на свободните синдикати в Румъния „Братство“ стартира процедурите по провеждане на обща стачка, като един от мотивите е прехвърлянето на тежестта по плащането на социалните осигуровки от работодателя към служителя.

„Барикада“ разговаря с Виктория Стойчу – програмен директор във Фондация „Фридрих Еберт“ Румъния. Тя е публикувала статии в редица румънски медии като списание Dilema Veche, лявата платформа Critic Atac и вестник România Liberă. Стойчу е стипендиантка на Трансатлантическия форум по миграция и интеграция и е абсолвентка на Европейското училище по демокрация към Европейския съвет.

Госпожо Стойчу, какво означава този пренос на тежестта по плащането на социалните осигуровки от работодателите към служителите?

Най-напред искам да кажа какво не означава този пренос. Той не означава, че служителите ще трябва ежемесечно да ходят в службата по приходите, за да плащат своите осигуровки. Видях, че този въпрос е неясен и за мнозина – именно това е значението на промените. Не, социалните и здравните осигуровки ще бъдат отново удържани при изплащането на заплатата от работодателя и ще се дават на държавата от него. Тези пари няма да достигат до служителя освен по документи – в неговия фиш за изплащане на заплатата.

Какво означава този трансфер? За една минимална нетна заплата от 1065 леи (т.е. сумата, която човек получава в джоба си – 454 лева) служителят ще плаща на държавата 385 леи (164 лв) под формата на данък (16%) , социални и здравни осигуровки. Тези 385 леи удръжки плюс нетната сума от 1065 леи правят брутната заплата – тази, която е изписана на фиша за заплатата. В момента освен данъците, плащани от служителя върху тази минимална заплата, работодателят плаща своята част от социалните и здравните осигуровки, удръжка за безработица, за фонда за рискове и инциденти на стойност 333 леи (142 лв). Брутната заплата плюс плащаните от работодателя осигуровки правят цялата заплата – т.е. общата стойност на труда, която един работодател заплаща за своя служител. Това, което Социалдемократическата партия иска да направи сега, е да освободи работодателя от плащането на неговия дял от пенсионните и здравните осигуровки, като го прехвърли върху служителя.

Ако промените във Фискалния кодекс влязат в сила, това означава, че от 1 януари 2018 г. всеки служител ще получава 21% по-малко заради своите нови задължения към държавата. Тоест, той ще остане с 21% по-малко пари в джоба си. Разбира се, служителите ще могат да отидат при своя работодател и да поискат той да повиши брутната заплата с размера на тези новоудържани 21%, но това повишение е въпрос на преговори. Може би някои работодатели ще приемат, защото не искат да загубят своите служители, но други няма да го направят, тъй като ще искат да имат максимално количество средства на разположение. Моето усещане е, че мнозина още не са разбрали какво им се готви. В неделя (05 ноември 2017 г.) хората излязоха на протест заради законите за правосъдието, но не правят демонстрации срещу законови промени, които са много по-тежки и ще им се отразят пряко.

Журналистът Кости Рогозану бе отбелязал, че в Румъния всяка инициатива, започнала от десницата, се довежда до успешен завършек от т.нар. „леви“, т.е. от Социалдемократическата партия. Бих казал, че тази партия става дори по-дясна от човека, лансирал сегашната радикална идея. Какъв всъщност е произходът на проекта за изменение на Фискалния кодекс?

Помните ли как приблизително преди една година държавният секретар Габриел Бириш подаде оставка, след като бе публикуван неговият спорен проект за промяна на Фискалния кодекс? Този проект предвиждаше пренос на социалните осигуровки от работодателя към  служителя – точно каквото прави сега Социалдемократическата партия. Но тази идея не е измислена от господин Бириш. Тя е приложена за първи път в Чили, по време на диктатурата на Пиночет. Тогава латиноамериканската страна е лаборатория за неолибералните експерименти, измислени от икономистите, известни с името „Чикагските момчета“. По-късно бе направен опит да се наложи тази мярка в други държави, включително в държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но съпротивата на синдикатите и на обществото бе толкова голяма, че идеята бе отхвърлена.

Мисля, че в този случай мотивацията на Социалдемократическата партия не е идеологическа, както смятам, че беше в случая с Бириш, а изключително счетоводна. Тази година социалдемократите приеха Закона за единното заплащане в държавния сектор, който предвижда ръст с около 25% на заплатите в бюджетния сектор. Социалдемократическата партия няма много възможности, за да изпълни обещанието си за ръст в доходите. Едната възможност е да повиши събираемостта на данъците и да вкара повече приходи в бюджета, което е за предпочитане, но не може да се случи мигновено. Втората възможност е да направи бюджетен дефицит. В този случай ще се намеси Европейската комисия, ще се активизира опозицията и ще каже, че правителството води държавата към бездната. Третото решение е на път да бъде приложено в момента. Ако прехвърли социалните осигуровки от работодателя към служителя, Социалдемократическата партия постига едновременно двете си цели – на хартия заплатите на бюджетните служители скачат с 25%, в реалността те нарастват с най-много 2-3%, а хазната остава платежоспособна.

Кой печели и кой не от тези промени? Служителят – по-слабият участник в трудовите отношения, ще спечели ли от мерките в средносрочен и дългосрочен период?

В момента от промените печели само правителството, което успява да повиши на хартия заплатите на бюджетните служители, без реално те да станат по-големи. Организациите на работодателите няма да усетят веднага плюсовете за себе си. Някои от тях не печелят, ако се прехвърли плащането на дължимите от тях осигуровки към служителя, защото вече се сблъскват с оскъдица на работна ръка. За много работодатели новата схема предполага само допълнителни разходи на средства и време – за промяната на софтуера за изчисляване на заплатите, на осигуровките, за преговори със служителите. Фактът, че правителството взема решение да измени с извънреден указ законови правила с такива огромни измерения, създава безпокойство у работодателите, кара ги да минат в отбрана, защото оттук-нататък могат да очакват всичко от страна на правителството.

Със сигурност някои работодатели ще спечелят. Те са от секторите, където има излишък на работна ръка. Там работодателят ще отвърне на недоволните, че нетната им заплата пада с 20% по един добре познат начин: „Щом не ти харесва, имам още 10 като тебе, които чакат на вратата на фирмата, за да ги назнача“.

Основният губещ ще е служителят. От една страна, има риск неговата заплата да спадне значително от 1 януари 2018 г. Освен това дори и да договори повишение на брутната си заплата с работодателя, в бъдеще всяка промяна на социалните и на пенсионните осигуровки ще се отразява само на служителя. Ако след 5 години правителството реши, че няма достатъчно пари за пенсии и трябва да бъдат повишени пенсионните осигуровки,  тежестта за това повишение ще падне само върху служителя. Унищожава се фундаментален принцип, на който е конструиран европейският социален модел – солидарността между служител и работодател. Това е огромен регрес, който променя философията на трудовите отношения, на отношенията между капитал и труд. В крайна сметка той променя и обществото.

Как работодателите и синдикатите се позиционират спрямо тези промени?

Както работодателите, така и синдикатите се противопоставят – всеки, воден от различни мотиви. Синдикатите са загрижени за въздействието на мерките върху благоденствието на служителя и за отказа от принципа на солидарността. Работодателите са недоволни от непредвидимостта на промените и от краткосрочните си разходи. В средносрочен план, ако мярката влезе в сила, очаквам работодателите да станат големи нейни поддръжници, защото тя е в техен интерес.

Какво според Вас е решението?

Няма магическо решение. Не може едновременно да купиш маслото в магазина и да запазиш парите за маслото, казват французите. По-рано изтъкнах, че има три възможни сценария, за да се платят по-големи заплати на бюджетните служители – да се повиши събираемостта на данъците, което е за предпочитане, но е нереалистично, да се създаде бюджетен дефицит, което е табу, и настоящата формула – пренос на тежестта на социалните осигуровки. Смятам, че вариантът с дефицита вреди най-малко, като отчитам настоящия контекст в Румъния.

Василе Ерну
Василе Ерну е роден в СССР през 1971 г. Завършил е Философския факултет на Яшкия университет „Александру Куза“ през 1996 г. Година по-късно получава магистърска степ по философия в Университета „Бабеш Боляй“, Клуж. Дебютира като писател с романа „Роден в СССР“ (2006 г.), преведен на много езици, включително на български. Следват различни книги с теми, свързани с историята, политиката и левицата. През последните години поддържа свои колонки в изданията România Liberă, HotNews, Adevărul, Timpul, Noua Literatură, Suplimentul de Cultură и Observator Cultural.

Оставете коментар