Какво не е „Капиталът“ на Карл Маркс

Въпреки, че изминаха 150 години от излизането на първия му том, „Капиталът” е книга, която ни дава цяла палитра от инструменти за анализ на капитализма. Доброто познаване на същността и идеите на противника са първата и задължителната стъпка по пътя на „обезоръжаването” му.

Снимка: Wikimedia Commons

Никоя книга, написана в ХIХ-ти век, не би могла да се сравнява с „Капиталът” на Маркс по отношение на количеството и разнообразието на интелектуалните реакции, които е предизвикала. Огромният им брой в множество книги и статии, които и до днес продължават да излизат, несъмнено е резултат от спецификата на работа на философа от Трир. „Капиталът” е книга, съзвучна с проблематиката на времето, в което е писана, и същевременно предлага актуални до ден-днешен анализи на системата, която въпреки противоречията, съществуващи в механизмите ѝ, запазва невероятна жизненост, гъвкавост и способност да се „размножава”. Казано иначе, в продължение на дълъг период – от датата на издаването на първия том до днес – всяко следващо поколение има нов прочит на текста, пораждащ се от променящите се механизми и функциониране на капиталистическата икономика.

Изграждайки анализа в своята книга и чертаейки моделите на следващите капиталистически икономики, Маркс се базира на примера на индустриална Англия в средата на ХIХ век. Във връзка с това би трябвало да се очаква, че реалността на капитализма в ХХI век би била доста по-различна. Четейки и препрочитайки книгата, обаче, все повече и по-ясно долавяме „гръбначния стълб” на капиталистическата система, която е в непрекъсната експанзия, „заробваща” все нови и нови сфери. Наблюдението на тази динамика все пак не бива да ни води до песимистични изводи за бъдещето.

Благодарение на „Капиталът”, ние сме в състояние да открием крайпътните камъни, които в определени моменти, при натрупване на вълните от класови борби, могат да разкрият нови модели на работа и производство, подаващи се под черупката на старите.

Разнообразието в тълкуванията на „Капиталът” е с много широка гама – от поредица новаторски интерпретации до цял куп банални и тривиални изводи, често трудно приемливи. Всеки един студент по история би могъл да се информира за книгата, прочитайки например който и да е учебник по история на ХIХ век. Но често информацията за нея е изпълнена с досадни коментари, съдържащи интерпретация, съобразена с нуждите на либерално-консервативната хегемония. Поради натрупването на този вид интерпретации, погрешни тълкувания и изкривявания, нека да обърнем внимание на онова, което „Капиталът“ не е.

„Капиталът” не е завършено произведение.

Маркс започва да пише книгата след 1848 г., тоест след окончателното потушаване на различни битки, които влязоха в историята под името „Пролетта на народите”. Това означава, че неговите размисли са разработени в определен, специфичен период от време, който марксисткият историк Ерик Хобсбаум нарече „Векът на капитала”. Отличителна черта на този век или по-точно периода от 1848 г. до 1875 г., е бил предимно почти непрекъснатият икономически растеж в Западна Европа и в САЩ. Именно в тези обстоятелства и в тази обстановка на 14-ти септември 1867 г., излиза първият том на „Капиталът – критика на политическата икономика”. Според някои изследователи това произведение е трябвало да се състои от шест тома, но по време на живота на автора излиза само първият от тях. Вторият и третият том са публикувани от Фридрих Енгелс (съответно през 1885 и 1894) въз основа на откъслечни бележки на Маркс, а четвъртият – от Карл Кауцки в годините 1905-1910. Съответно, отделните томове не са едно цяло творение.

„Капиталът” не е академичен труд

Контекстът, послужил за анализа в книгата е не само редкия в историята на капитализма период от няколко десетилетия непрекъснат икономически растеж, но също така и периодът на новия етап в класовите борби. Символичен момент за това е създаването на 28-ми септември 1864г. на Международното работническо сдружение или Първия Интернационал. Както се вижда в кореспонденцията между Маркс и Енгелс в този период, и двамата философи са били убедени, че „Капиталът” ще изиграе значителна роля в изграждането на идеологическия профил на организацията. Те правят всичко необходимо, за да провокират интерес към мащабното произведение в медиите и сред работниците (обсъждайки го на срещи с тях). Освен това, някои изследователи твърдят, че текстът на книгата има връзка с Първия Интернационал. Според американския икономист Хари Клийвър, Маркс е написал „Капиталът”, с цел да се предостави „опасно” оръжие в ръцете на работническата класа, чието обединение под знамето на Интернационала настъпва по негово време.

„Капиталът” е не само икономически труд

Едно от най-важните открития на Маркс е неразривната връзка и преплитане на политиката с икономиката. Философът от Трир аргументирано обяснява, че всички институционални договорености или правен ред имат класово измерение, тоест са подчинени на интересите на тази класа, която преобладава в дадено общество. Поради тази причина работниците, за да се измъкнат от разрушителната и експлоатираща логика на капитализма, трябва – освен по-доброто заплащане на техния труд – да формулират искания с по-общ характер.

„Капиталът” не е утопично произведение

Утопията на левите проекти и анализи, с оглед „откъсването им от реалността” е мантра сервирана в продължение на десетилетия от консервативно-либералните кръгове. Въпреки това, противно на десните критики, произведението на Маркс съдържа относително малко препратки към това, с което капитализмът би могъл да бъде заменен. Това е така, защото в „Манифеста на комунистическата партия“ немският философ описва съвременниците си социалисти, като „критично-утопични”. За разлика от цялата плеяда леви мислители, които търсят моделите за организацията на бъдещото общество в далечни исторически модели или в религиозни текстове, Маркс насочва вниманието си предимно към разбиране на законите, които управляват капиталистическия процес на производство и експлоатация. В „Капиталът” Маркс обяснява какво е капитализъм, фокусирайки се върху области като производството, циркулацията и репродукцията, като по този начин скицира цялостната картина на противоречия в тази икономическа система. Неговата теория се отнася преди всичко до производствените и икономически отношения, а не до специфични визии за бъдещето.

Капиталът не е ресурс, земя или време

Тези три елемента могат да се превърнат в капитал само когато някой реши да ги превърне в стока, тоест, да ги включи в търговския обмен на капиталистическата икономика, контролирайки едновременно трудещите се. Маркс определя капитала като икономически отношения и за да илюстрира заглавието на книгата си използва метафорично изображение на вампир, който изпива кръвта на работниците. Колкото по-дълго и по-продуктивно се труди работникът, толкова по-дълго вампира „си иска своето”. Работата в условичта на капитализъм се превръща в стока, а нейната стойност се определя не толкова в момента на контакта между продавача и купувача, но на съвсем различно ниво – на нивото на продукцията между двама участника – работника и капиталиста.

Нещо повече, историческият преход от манифактура към фабрично производство доведе постепенно до факта, че капитализмът придоби изключителното управление над труда, а в последствие разпространи деспотичната си власт над цялото общество и дори над природата. Това означава, че при капитализма функционират структури, които, след като се подчинят на капитала, вече не могат да се възпроизвеждат самостоятелно. Следователно, капиталът променя не само трудовите отношения, но и самото общество. Това обаче не означава, че капиталът не е изправен пред бариери. Напротив – съпротивата на работниците, опитвайки се да се измъкнат от действащата тоталитарна логиката на капитала, както и етапите на неуспешно натрупване (например актуалната финансова криза) показват, че капитализмът не е вечен двигател, а само развалена машина, чиито колела с всяко превъртане водят до нови бариери и съпротива.

„Капиталът” не е произведение посветено на работниците, профсъюзите и на тяхната борба

Тези въпроси представляват интерес за автора само в три насоки. На първо място Маркс посочва начините, по които капиталът влияе на работниците и последиците от това влияние. На второ място показва, че интересите на капиталистите се различават от интересите на работниците и смята това иманентно противоречие за вградено в логиката на капитализма. Трето, Маркс се интересува от механизма на реакция на работническата класа спрямо офанзивата на капитала. За да приеме тази реакция формата на политическа борба за промяна на обществото, е необходимо да се опознаят и разберат основните икономически понятия и начинът на действие на капитализма. Някои изследователи твърдят, че Маркс е предвиждал да напише отделен том, в който класовата борба да бъде подробно анализирана като отделен феномен.

40-тонен паметник на Маркс в град Кемниц (носил името КарлМарксщат от 1953-та до 1990-та година). Снимка: pixabay.com

Ролята на работника в „Капиталът” е показана през призмата на класовата борба, в рамките на която правото и съществуващите институции представляват интересите на управляващата класа. Натрупването на капитала (т.е. увеличаването на оборотния капитал и на инвестициите) зависи от все по-строгия контрол върху трудещите се и въвеждането на нови технологии и средства с цел по-голяма добавена стойност. От друга страна, в книгата на Маркс няма безработни, няма ясно определени начини и насоки за работниците как да се организират, липсват дори и тези работници, които през деветнадесети век в различни части на света вече бяха подложени на първоначалната форма на капиталистическа експлоатация. Именно последният елемент във връзка с недостатъчно задълбочения анализ на пред-капиталистическото производство, което се прероди в капитализъм, е една от основните забележки на Роза Люксембург срещу „Капиталът” на Маркс.

„Капиталът“ не е книга, която се разпространи бързо

По време на живота на автора, освен немския оригинал, книгата е публикувана само на руски и френски. Трудностите да бъде преведена на повече езици и по-широко разпространена са най-вече от финансов характер, т.е. липса на средства. По това време Първият Интернационал не е толкова силна и масова организация, колкото неговият наследник. Интересното е, че Руската цензура не се намесва в разпространението на книгата, имайки убеждението, че тя описва икономически отношения, които не съществуват в Русия и в крайна сметка достига само до един много тесен кръг от читатели, поради спецификата на езика. „Капиталът” се появява, преведен на други европейски езици, едва след смъртта на автора.

„Капиталът” не е произведение, което стои в основата на системата, приложена в Съветския съюз

150-годишнината от публикуването на първия том на „Капиталът” почти съвпадна със 100-годишнината на революционните промени в Русия, което провокира да се четат произведенията на Маркс в контекста на събитията от февруари до октомври 1917 г. В този смисъл някои тълкуватели съвсем основателно подчертават, че болшевиките, идвайки на власт, започват управлението си в обстановката, описана от философа от Трир. През 1916 г., в известната си творба „Империализмът, най-висшият стадий на капитализма”, Ленин посочва Русия като най-слабото звено в империалистическата верига, която е обвързала работниците от цял ​​свят и ги подтиква към война. Началото на революцията в изостаналата аграрна Русия и последвалите я масови антикапиталистически движения в страните от Третия свят, карат италианския философ Антонио Грамши да ги дефинира като „революция срещу капитала”. Маркс е бил убеден, че краят на капитализма ще настъпи първо в страните, които са на най-високо ниво на икономическо развитие.

„Капиталът” не съдържа готов набор от рецепти и отговори за левицата

За редица интерпретатори на текста от 20-ти век главният проблем беше, например факта, че капитализмът, въпреки съществуващите структурни противоречия, се характеризира със забележителна жизненост и способност за възпроизвеждане. Различните школи използват различни видове аргументи. Някои обръщат внимание на съществуваващата идеологическа хегемония, която затруднява или прави почти невъзможна съпротивата срещу капитализма. Други подчертават ролята на идеологическия и репресивен апарат на държавата, който унищожава всяка форма на протест. Трети посочват, че съвременният капитализъм е много по-различен от този, наблюдаван от Маркс, във връзка с огромното разширяване на финансовия сектор и възможността за натрупване на капитал чрез повишаване на оборота на „банковите продукти”.

Важното обаче е, че конструктивната и творческа критика на капитализма продължава, базирайки се на методите, разработени от Маркс, и по същество служи за актуализиране на неговите идеи. Опознавайки врага, ние можем да намерим слабите му точки и да продължим с неугасваща надежда да работим върху възможността да надскочим тази паразитна вековна система, отправяйки се към нови творчески хоризонти.

Пьотр Кулиговски
Полски историк, докторант в Историческия факултет на Университета "Адам Мицкиевич" в Познан (Полша). Занимава се предимно с история на идеите, масовите социални движения, революционни процеси в обществото и теории на модерницзацията. Автор на поредица научни текстове и публицистика. Редовен сътрудник на полския ляв портал Strajk.eu и марксистки академичен тримесечник "Теоретическа практика" ("Praktyka Teoretyczna").

Оставете коментар