Къде са учителите?

Хиляди педагози бяха изхвърлени от образователната система с промяна в Кодекса на труда. Останалите са третирани като безлични мравки, а очакваме да създават личности

Снимка: http://podkrepa.org/news/3981/

Почти седмица след началото на учебната година 493 места за учители остават свободни, сочат данните на Агенция по заетостта. За дефицита на педагогически кадри в България има няколко причини.

На първо място бих поставила промените, които бяха направени в Кодекса на труда през 2015 г. Законодателят даде възможност на работодателите да освобождават служители, навършили пенсионна възраст, въпреки тяхното желание да продължават да работят.

Хиляди български учители бяха изхвърлени от системата на образованието насилствено. Представянето на тази мярка като обновяване е несъстоятелно. По същество беше позволено на някои директори да се саморазправят с неудобни за тях професионалисти, учители от „старата школа“, които не се поддават лесно на натиск. Възрастовата дискриминация беше узаконена, макар публично последните няколко правителства да твърдят, че полагат всякакви усилия, за да насърчат и създадат условия за по-дълъг трудов живот.

Народното събрание проведе нормативна чистка, след която единствената по-значима група учители, които се вляха в българските училища, са обучаваните в „Заедно в час“ млади хора. Те обаче са крайно недостатъчно като брой. Освен това съществува напрежение между учителите, наети от образователните институции, и тези, дошли по линия на партньорството с неправителствената организация. Поради факта, че „работят в предизвикателна среда – с ученици с нисък социално-икономически статус, ниска мотивация, разнообразни образователни потребности, и ниски резултати“, както и за да прилагат „ценностите на програма „Заедно в Час“, учителите от програмата получават допълнителен „финансов стимул“ в размер на 500 лв. към стандартната учителска заплата. Това е мярка, която следва да се прилага за всички учители, които работят в същата среда, вместо да се подклажда недоверие и напрежение между преподавателите.

Втората причина за недостига на учители е третирането им от страна на директорите като сезонни работници. Значителна част от трудовите договори са със срок от началото до края на учебната година. През лятната ваканция директорите ги изпращат в Бюрата по труда, за да пестят от делегираните бюджети. Това създава несигурност, поставя учителя в положение да се адаптира ежегодно към различни класове, специфични училищни практики, не дава възможност на служителя да планира личните си и семейни ангажименти.

През юни тази година министърът на образованието изпрати нарочно писмо до директорите, с което ги призова да ограничат използването на срочни договори, тъй като те не позволяват да се извършва продължителна, последователна и целенасочена дейност за личностното развитие на детето и ученика, изграждане на положителен организационен климат, утвърждаване на позитивна дисциплина и развитие на училищната общност. За съжаление, практиката педагози да бъдат назначавани на срочни договори продължава да се прилага, вероятно поради натиска за спестяване, който упражняват делегираните бюджети върху ръководствата на учебните заведения. Което показва, че без изрично законодателно решение – забрана на срочните договори и премахване на делегираните бюджети, проблемът няма да бъде разрешен.

Третата причина за дефицита на педагогически кадри са условията, които се предлагат. Както споменах, несигурността е основен дефект на образователната ни система. Едва 32% от действащите обяви са за безсрочен договор, 4,5% от офертите са за граждански договор и цели 63,5% от всички обяви са за срочен договор. Към нея се добавя и сравнително ниското заплащане на специалистите. Обявени са трудовите възнаграждения за малка част от обявите, при 332 от тях кандидатите дори не знаят за каква месечна заплата кандидатстват. Масовото заплащане – там където изобщо е посочено такова, е едва 660 лв. За утвърден специалист, с дългогодишен стаж финалната заплата може да достигне средната за страната. Не така стоят нещата с младите педагози.

Ако българските управляващи и директорите на училища целят устойчивост и ефективност на образователната система, която е фундамент за бъдещето на страната, следва спешно да коригират изброените дефекти:

  • да отменят законовия текст, който дава възможност на работодателите да прекратят трудовите договори при навършване на пенсионна възраст и който доведе до хаос в образованието;
  • да осигурят еднакво заплащане за един и същи труд, при едни и същи условия на педагогическите кадри;
  • да сложат край на практиката учителите да се третират като взаимозаменяеми пешки, като се наемат на срочни договори;
  • да бъдат отменена системата на делегираните бюджети.

Защото всяка загубена година ни струва много скъпо.


Включете се в петицията за въвеждане на намалени ставки на ДДС за книги, учебници и стоки от първа необходимост, както и за въвеждане на необлагаем с данък върху доходите минимум: 

Ваня Григорова
Икономист, завършила е УНСС. Съветник по икономически въпроси на президента на КТ „Подкрепа“. Председател на Сдружение „Солидарна България“. Автор е на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия и рисковете от ТПТИ, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и др.

Оставете коментар