Един от седем младежа напуска училище твърде рано, а държавата бори статистиката

Вместо да адресира обективните фактори, каращи младежите да напускат училище твърде рано, държавата се опитва да вмени вина на родителите, като същевременно административно улеснява завършването на основно образование, за да подобри статистиките

България е сред страните, които са все още далеч от целите си за 2020 г., отнасящи се до превенцията на ранното напускане на училище. В същото време 15 страни от ЕС вече са ги постигнали, като всички те с изключение на Италия са под или на нивото, поставено за цел за целия съюз.

У нас 13.8% от населението на възраст 18-24 г. не е преминало образователно ниво, което съответства на нашето “основно” образование, нито към момента се намира в някаква форма на обучение, като страната е значително над средното за общността ниво от 10.7% за 2016 г.. Вместо да се доближава до поставената национална цел от 11% (която пак е по-висока от целта на ЕС от под 10%), страната ни се отдалечава постоянно от нея от 2011 г. насам. Това не е някакъв личен или етнически въпрос, както често ни се представя в публичното говорене, а проблем, поставящ под въпрос функционирането на обществото, който има дълбоко икономическо измерение. Около 76% от младежите, напуснали училище твърде рано, са безработни, което обикновено означава, че са попаднали в спиралата на бедността, от която не могат сами да се измъкнат.

За разлика, ЕС като цяло постоянно намалява делът на ранно напусналите училище младежи в последните 10 години, за които има статистически данни в Евростат – от 15.3% през 2006 г. до 10.7% през 2016 г. България също има подобрение спрямо 2006 г., но за последните 5 години напредъкът в ЕС се дължи на други страни, които компенсират влошаващата се единствено в България, Унгария и Чехия среда. По отношение на Чехия следва да се уточни, че поначало има доста ниско ниво на ранно напускане на системата на образованието от 6.6% от хората на възраст 18-24 г.

Семействата ли са виновни?

Как страната ни се опитва да се пребори с това явление? През тази година за пръв път МОН обяви, че екипи от представители на министерството, учители, социални работници и служители на МВР обикалят домовете на деца, отпаднали или застрашени от отпадане от училище, като се опитват да убедят родителите да ги върнат в клас. Доколкото става ясно от съобщенията на МОН, убеждаването става на принципа на моркова и тоягата – помощи в натура, за онези, които приемат, и наказания за останалите.

Ефективността на тази мярка предстои да се установи в хода на учебната година по това каква част от 21 хиляди ученика отпаднали от системата през миналата година, както и такива, които са напуснали училище по-отдавна, ще се завърнат в класната стая. Мярката все пак има очевидния недостатък, че предпоставя, че тези ученици са напуснали системата по прищявка на семействата им, а не водени от обективни причини.

МОН няма стратегия за действие, когато случаят е от втория вид. Често учениците напускат системата, защото не могат да се справят в училище, което се дължи на серия от фактори – от системно ограничения достъп до образователни ресурси в резултат от бедност до липсата на вътрешни механизми в училище да се помага на изоставащите. В действителност имаме точно обратното явление – училищата са насърчени да прикриват изоставането, за да получават субсидия за всеки от учениците. Ако работят извънредно с учениците с ниски резултати, това ще бъде незаплатен труд, а ако не занижат критериите, така че всеки да ги премине – учениците ще потърсят “конкурентно” училище, което не е толкова строго. Екипите на МОН, които обикалят домовете, не могат да решат нито един от тези системни проблеми, но могат да заплашат семействата, че ще имат допълнителни грижи – този път със закона.

Други обективни фактори също допринасят за отпадането – деца, чиито родители са сезонни работници в чужбина, често пристигат твърде късно за началото на учебната година или заминават твърде рано, за да я завършат. На други ученици се налага да работят от ранна възраст – понякога на трудов договор, но по-често вътре в семейството, като се грижат за селскостопанската реколта или по-малки деца.

На борба със статистиката

Единствената мярка, която МОН въвежда за такива ученици, е да улесни завършването им на основно образование, така че изкуствено да подобри статистиките, което вероятно ще се случи до 1-2 години. На първо място, този образователен етап вече се завършва след 7-ми клас, а не както бе досега – година по-късно. Вторият фактор за държавните изпити след 7-ми клас, на които вече не се пишат оценки и ученикът продължава напред дори и без нито един верен отговор.

Тези “реформи” сигурно ще се отразят позитивно на статистиката и държавата ни може дори да постигне целта си за 2020 г. без нищо да се промени действително.

Принтиране

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар