В Куба „Ирма” причини 10 човешки жертви и тежки щети

Веднага след преминаването над Острова на свободата на първия ураган от 5-та степен след 1932 г. започнаха възстановителните работи. Особено сериозно са ударени туристическите комплекси по северното кубинско крайбрежие. „Нека никой не се заблуждава – задачата, която имаме пред себе си, е огромна, но с народ като нашия ще спечелим и тази тъй важна битка, възстановяването”, заяви в свое обръщение кубинският лидер Раул Кастро

Гигантски вълни заливаха крайбрежния булевард "Малекон" в Хавана, докато "Ирма" вилнееше над Острова на свободата. Снимка: Cubadebate
Гигантски вълни заливаха крайбрежния булевард „Малекон“ в Хавана, докато „Ирма“ вилнееше над Острова на свободата. Снимка: Cubadebate

Медиите у нас и по света се скъсаха да повтарят какво бедствие носи на американския щат Флорида ураганът „Ирма” – най-мощния, регистриран някога в Атлантика. Но съвсем слабо засегнаха унищожителните щети, които остави по пътя си през карибските острови – при това Антигуа и Барбуда например бяха практически на 90% разрушени. За Куба пък, която от източния си край и през цялото си северно крайбрежие понесе пълния кошмар на стихията, поне у нас практически нищо не беше разказано.

Да, драматичните включвания на българските телевизии от САЩ бяха пречупени през призмата за загрижеността за сънародниците ни, живеещи във Флорида. Но що за журналистика имаме, ако на толкова малко практикуващи тази професия им хрумна, че България има много по-дълбоки човешки връзки с Куба. През 60-те, 70-те и 80-те там работиха около 40 000 български специалисти, а у нас пък учиха хиляди и хиляди кубински младежи. Родиха се стотици смесени семейства. Защо ни една телевизия не включи „на живо” от Острова на свободата някой български възпитаник или някой пуснал корени там наш специалист?…

При това кубинският опит за оцеляване и преодоляване на природните бедствия е наистина уникален. Създадена е ефективна система за гражданска отбрана, която гарантира своевременна евакуация на хората, на селскостопанските животни, дори на обитателите на аквариуми и зоопаркове. От десетилетия в Куба нямаше дадени човешки жертви при преминаващите през територията ѝ урагани, циклони и бури, а те са стотици на брой годишно, макар и повечето да са сравнително слаби.

Този път обаче халата „Ирма” – първият ураган от 5-та степен от 1932 г. насам, както извести кубинската Гражданска отбрана, остави своите смъртоносни следи и на кубинска земя. Освен че нанесе наистина огромни щети на жилищни, индустриални и селскостопански сгради и инфраструктура по цялата траектория на преминаването си, съсипвайки включително и цели курортни комплекси по малките „кайос” – островчетата, пръснати като огърлица край кубинското крайбрежие, ураганът причини и десет човешки жертви. За това извести в свое специално съобщение кубинската Гражданска отбрана, която и този път направи максималното за евакуацията и настаняването в безопасни убежища на над един милион души – сред тях и 10 000 туристи от комплексите по „кайос”.

Някои улици в Хавана се оказаха залети с вода. Снимка: Cubadebate
Някои улици в Хавана се оказаха залети с вода. Снимка: Cubadebate
Ураганните ветрове изстръгнаха дървета и събориха фонтан в Централния парк на Хавана. Снимка: Cubadebate
Ураганните ветрове изстръгнаха дървета и събориха фонтан в Централния парк на Хавана. Снимка: Cubadebate
В Сиего де Авила евакуираните бяха подслонени в пещерата Хибара, докато премине стихията. На всички бе осигурена и раздадена безплатна храна. Снимка: Cubadebate
В Сиего де Авила евакуираните бяха подслонени в пещерата Хибара, докато премине стихията. На всички бе осигурена и раздадена безплатна храна. Снимка: Cubadebate
Така изглежда кът от плажа на прочутия курорт Варадеро след преминаването на стихията. Снимка: Cubadebate
Така изглежда кът от плажа на прочутия курорт Варадеро след преминаването на стихията. Снимка: Cubadebate
Пораженията в популярния туристически комплекс "Кайо Коко" са сериозни. Снимка: Cubadebate
Пораженията в популярния туристически комплекс „Кайо Коко“ са сериозни. Снимка: Cubadebate
Хотелите на "Кайо Коко" са съсипани. Снимка: Cubadebate
Хотелите на „Кайо Коко“ са съсипани. Снимка: Cubadebate
Още една тъжна гледка от "Кайо Коко". Снимка: Cubadebate
Още една тъжна гледка от „Кайо Коко“. Снимка: Cubadebate
Разрушени къщи в Сиего де Авила. Снимка: Cubadebate
Разрушени къщи в Сиего де Авила. Снимка: Cubadebate
Стихията изхвърли на брега рибарските лодки в Кохимар–градчето, от което е излизал на риболов Хемингуей и откъдето е родом прототипът на героя му от "Старецът и морето". Снимка: Cubadebate
Стихията изхвърли на брега рибарските лодки в Кохимар – градчето, от което е излизал на риболов Хемингуей и откъдето е родом прототипът на героя му от „Старецът и морето“. Снимка: Cubadebate

Кубинските медии публикуваха и списъка на десетте жертви, всичките кубински граждани, посочвайки за всекиго името, възрастта, номера на личната карта, адреса и причината на гибелта. 7 души са загинали в Хавана и околността ѝ – двама от токови удари на паднали върху тях кабели, други двама – заради рухване на откъртен балкон върху автобуса, в който пътували, още двама заради срутване на тавана на сградата им, един удавен от нахлуване на морска вода в дома му. По една жертва са дали провинциите Матансас, Сиего де Авила и Камагуей, като и в трите случаи загиналите отказали да се евакуират.

Практически незабавно след преминаването на стихията над Куба започнаха възстановителните работи в страната, в които правителството е включило и армията.

На много места още преди да дойдат специализираните екипи хората сами започнаха да вдигат и укрепват паднали дървета и да разчистват пътищата. Снимка: Cubadebahe
На много места още преди да дойдат специализираните екипи хората сами започнаха да вдигат и укрепват паднали дървета и да разчистват пътищата. Снимка: Cubadebahe
Армията разчиства улиците в хаванския квартал Ведадо. Снимка: Cubadebate
Армията разчиства улиците в хаванския квартал Ведадо. Снимка: Cubadebate
Гражданска защита вдига паднали дървета от шосе в провинция Матансас. Снимка: Cubadebate
Гражданска защита вдига паднали дървета от шосе в провинция Матансас. Снимка: Cubadebate

В обръщение към кубинския народ по повод разразилото се природно бедствие, вилняло в продължение на 72 часа с ветрове със скорост над 250 км в час из Острова на свободата, кубинският президент Раул Кастро подчерта: „Един принцип остава неизменен: революцията няма да остави никого без подкрепа и вече се взимат мерки нито едно кубинско семейство да не остане на произвола на съдбата”.

Кастро посочва, че най-силно е засегната североизточната провинция Баракоа, пострадала вече преди година от подобен природен феномен, както и цялото северно крайбрежие на страната. В същото време президентът посочва, че заради силата и размерите на сегашната стихия нито едно кътче на страната не е останало извън последствията на „Ирма”.

Раул уверява, че пострадалите туристически зони ще бъдат възстановени до началото на новия сезон (който съвпада със зимата в Европа). „Разполагаме за целта с човешките ресурси и с необходимите материали, за да реконструираме един от основните източници за приходи в националната икономика,” категоричен е кубинският ръководител.

Той казва още: „Това бяха тежки дни за нашия народ, който за броени часове видя как разрушителният ураган съсипва граденото с толкова усилия. Картините от последните часове са потресаващи, но е потресаващ също и съпротивителният и победен дух на нашия народ, способен да се възражда след всяко бедствие.”

Кастро подчертава: „В тези трудни обстоятелства отново доминира единството на кубинците, солидарността между съседите, дисциплинираността в осъществяването на напътствията, давани от висшето ръководство на Гражданската защита и от Съветите по отбрана на всички нива, професионализмът на специалистите от института по метеорология, бързата реакция на нашите медии и на журналистите, помощта на масовите организации, както и координацията на ръководните органи в Съвета за национална отбрана. Специално трябва да спомена нашите жени, включително ръководителките от партията и правителството, които се изправиха срещу тежката ситуация със стабилност и зрялост.”

Президентът на Куба отбелязва, че предстоят дни на много труд, които отново ще докажат силата на кубинците и доверието им в тяхната революция. „Не е време да се тюхкаме, а да се хващаме отново да строим онова, което ветровете на урагана „Ирма” се помъчиха да унищожат,” посочва Кастро. Той изразява убеденост, че всички заедно ще преодолеят и това изпитание, макар и да признава: „Нека никой не се заблуждава – задачата, която имаме пред себе си, е огромна, но с народ като нашия ще спечелим и тази тъй важна битка, възстановяването”.

Раул припомня заветите на Фидел Кастро, заредени със сила, с победен дух и с убеденост, че невъзможни неща няма, като подчертава, че именно това сега обединява и прави по-силни кубинците.

Президентът на Куба отбелязва, че и сега, както и при предишни природни бедствия, връхлитали Острова на свободата, от различни кътчета на планетата идват послания на съпричастност и солидарност. Държавни и правителствени ръководители, политически организации, формации на приятели на Куба  изразяват готовност за оказване на спешна помощ и Хавана отправя своята благодарност за това.

Страните от групата ALBA („Боливарски съюз на народите от нашата Америка”) начело с Венесуела вече организират изпращане на помощи за Куба, тъй като „сега е моментът да докажем нашата солидарност с кубинската революция, за да върнем поне част от всичко онова, което този достоен остров е направил за човечеството,” както писа аржентинският алтернативен сайт Resumen Latinoamericano.

Готовност за оказване на помощ е изразена пред кубинския посланик в ООН и от кабинета на генералния секретар на световната организация Антонио Гутериш, а също от страни като Русия, Китай, Аржентина, Колумбия, Панама и т.н.

Същевременно самата Куба, макар и тежко пострадала сега, не спира да оказва своята помощ на други, по-зле ударени от стихията страни, като например Антигуа и Барбуда. Там продължават всеотдайно да работят кубинските медицински екипи, чиято роля е решаваща за спасяването на живота на много хора.

Принтиране
Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар