Фермите за норки – жестокост на ръба на закона

История за тъмната страна на агробизнеса и затова как в България нарушителите просто си поръчват нов закон, когато действащите разпоредби не ги устройват. Няма значение, че промените отвеждат страната ни в посока, обратна на всички европейски тенденции.

Снимка: http://www.occupyforanimals.net/

През 2015 година в село Маджерито до Стара Загора отваря врати огромна ферма за норки. Събитието е посрещнато с огромно недоволство от обществеността, като срещу отглеждането на норки за кожите им за седмица се събират 20 000 подписа в онлайн петиция. Въпреки негативните реакции, фермата започва да функционира. Регистрирана е на фирма „Фармпро ООД“ със собственик Ангел Ангелов, който е изпълнителен директор на Сити Клиник, основен инвеститор в птицеферма „Градус“, както и в „Бисер Олива“.

Отглеждането на животни за кожите им е неприемливо не само за защитниците на правата на животните, но и за голяма част от гражданите, които го считат за ненужна жестокост, породена от нездраво влечение към показен лукс.

Във фермите животните живеят в ужасни за вида им условия. Норките са териториални хищници и не допускат други екземпляри на територия от няколко квадратни километра около себе си. Във фермата в с. Маджерито те са натикани в клетки с ширина около 50см. Тясното пространство, както и близостта на другите норки, водят до силни разстройства на нервната система на животните. Симптом за такива болести е неконтролираният бяг в кръг на животните, който може да се види в репортажите. Има много случаи, в които родителите изяждат малките си.

По света практиката е женските норки да се заплождат веднъж на година. Обикновено котилото има три или четири малки, които биват убивани на около шестмесечна възраст. Женските за разплод могат да доживеят до четири години. За убиването им се използват няколко метода, описвани от природозащитниците като варварски – най-често с електрошок и газови камери с въглероден моноксид. Има случаи, при коитогазовата камера не успява да убие някое животно и то да се събуди, докато бива одирано. Организацията за защита на животните ПЕТА публикува видеометериали за това как някои животни остават живи след газовите камери.

В Европа отглеждането на норки за кожи постепенно бива забранявано. Но не за първи път България тръгна срещу световните тенденции и напук на тях отвори ферма за норки.

Първата забрана за отглеждане на животни само за кожите им е във Великобритания от 2000-та година. Следва Австрия от 2004-та, а Холандия, вторият по големина производител на кожи в ЕС, забрани производството им през 2012-та с гратисен период до 2024-та. Хърватска забрани фермите през 2007г. с 10 годишен гратисен период, а Словения – през 2013, с тригодишен период. Други страни със забрана са Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония. През тази година Германия прие още по-стриктни мерки от приетите в 2009-та, като на практика слага край на фермите за кожи след петгодишен гратисен период.

Видове норки и техните специфики

Отварянето на фермата за норки в старозагорско, освен с гнева на природозащитниците, бе съпроводено и със скандали и закононарушения, за които родната администрация широко затваря очите си. Най-сериозната заплаха от отглеждането на норки, е заплахата за околната среда. Във фермата се отглеждат американски норки, които са инвазивен за Европа вид и които са в процес на включване в списъка на Европейската комисия за забранени за отглеждане на територията на ЕС инвазивни видове. През 2015-та година Испания забрани отглеждането на американски норки, тъй като те представляват заплаха за биологичното ѝ разнообразие.

Европейската норка (mustela lutreola) е защитен вид в Европа. Снимка: Wikimedia Commons

Според брошурата на ЕК, чуждите видове са такива видове растения и животни, които са били пренесени от човека извън естественото им местообитание. Повечето от тях не са способни да оцелеят в чужда среда без човешка намеса, но някои се адаптират към средата и заживяват в новата природа. Част от тях нанасят значителни вреди на местните екосистеми. Тези видове се наричат „инвазивни“. По данни на ЕС, в Европа съществуват около 12 000 чужди вида, като около 10-15% от тях са инвазивни. Класически пример за инвазивен вид е американската норка, която се отглежда във фермите за норки.

Съществуват два вида норки в природата – европейска норка (mustela lutreola) и американска норка (mustela vison, наричана още neovison vison). Както личи от имената им, едната обитава Европа, а другата – Америка. Европейската норка е застрашен и защитен в Европа вид. Основните причини за почти пълното ѝ изчезване са ловът за кожи и конкуренцията от страна на американската норка за храна, територия и размножаване. Затова европейската норка е включена в червения списък на Международния съюз за опазване на околната среда IUCN и е защитена от Бернската конвенция за опазване на дивата природа, по която България е страна.

Бернската конвенция изрично забранява отглеждането на европейски норки за бизнес цели.  Поради това за кожи се отглеждат американски норки. Този вид норки е внесен от Америка заради кожите и постепенно, с избягали и пуснати от фермите животни, се е разпространил в цяла Европа.

Американската норка е класически пример за инвазивен вид, като за този ѝ характер има много материали и проучвания. Тя е включена в Глобалната база данни с инвазивни видове към IUCN. Американската норка се конкурира за храна и територия с европейския си роднина и е основна причина за изчезването му. Американските норки влизат в размножителен период месец по-рано от европейските и американските мъжки се чифтосват с европейските женски и отнемат възможността на европейските да създадат поколение.

Американската норка е инвазивен вид, а тенденцията в цяла Европа е отглеждането ѝ заради кожата да бъде забранено. Снимка: Wikimedia Commons

Проблем е също така, че американската норка застрашава гнездящите по земята птици и унищожава популациите им. Освен това Европейският център за превенция и контрол на болести в Стокхолм означава норките като гостоприемник и разпространител на вируси, H3N2, H10N4, H5N1 и други.

По български – легализация, вместо затягане на закона

Всички тези опасности се игнорират както от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), така и от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), които издават съответните разрешения за дейността на фермата.

И докато през същата тази 2015 година Испания взе мерки и забрани отглеждането на американски норки, в България фермата получи „благословията“ на РИОСВ – Стара Загора да отвори врати без оценка за въздействието върху околната среда. По закона за опазване на околната среда, ОВОС се изисква за обекти с капацитет 40 000 пилета или 5 000 свине. За останалите обекти РИОСВ преценява дали да изиска оценка. Първоначалното разрешително на фермата бе за 60 000 норки. Норките са хищници, които стоят по-високо в хранителната верига от пилетата и съответно оставят по-голям екологичен отпечатък. Навсякъде по света фермите за норки се свързват със замърсяване на подпочвените води. Градчето Каустинен във Финландия например е преустановило водовземането заради замърсяване от ферма за норки.

Изненадващо или не съвсем, тези заплахи са пренебрегнати от РИОСВ и на фермата е издадено разрешение да отглежда „норки“, като дори не се прави уточнение какъв вид ще бъдат те, а какво остава за оценки, свързани с инвазивния характер на американската норка. Жалбите на природозащитниците не бяха уважени и остана недоизяснено дали служителите в РИОСВ – Стара Загора са дотам некомпетентни да не знаят за какви точно видове дават разрешение, или невежеството е било поощрено.
Но това не е всичко. МОСВ използва властта си по нечестен начин, за да прикрие фермата. Първата жалба изчезна в деловодството на министерството. После министерството покани жалбоподателите от Българското вегетарианско общество да изпратят липсващата жалба по електронна поща. Последва кореспонденция, в която от министерството поискаха жалбата да бъде ограничена само до искане за преразглеждане на процедурата за ОВОС или само срещу незаконосъобразното съществуване на фермата. След като бяха посочени нередности в двете насоки, от министерството отказаха да разгледат жалбата, защото… не била подписана с електронен подпис.

Оказа се също така, че фермата нямаше разрешително за водовземане – де юре няма водоизточник, с който да покрие санитарно-хигиенните изисквания за съществуването си. На тези сигналите МОСВ отвърна, че от фермата щели да си извадят разрешително, а МЗХ, което контролира хигиената, отказа да се задейства и да санкционира фермата.

Qui bono?

Още по-фрапиращи са опитите на Министерството на земеделието, храните и горите да се сложи в услуга на Фармпро ООД. Фермата функционира вече две години в нарушение на множество наредби. Отговорът на министерството? „Ще променим наредбите.“

Според наредба 2 от 11.2.2009г. на МЗХ за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч, съобразени с неговите физиологически и поведенчески особености, в България са разрешени за отглеждане за кожи следните видове животни:
(…)
3. космат дивеч при условия за добив на ценни кожи:
а) норки – mustela lutreola;
б) нутрии – myocastor coypus;
в) лисици – vulpes vulpes;
г) чинчила – chinchilla laniger;
д) бобър – castor fiber.

В правото основен закон е Конституцията. След нея по сила са международните споразумения, по които България е страна, след тях идва националното законодателство, а след него са наредбите като подзаконови нормативни актове. След като наредбата разрешава само отглеждането на европейска норка за кожи и не разрешава отглеждането на американска норка, то последното е забранено.

Но отглеждането на европейски норки за кожи е забранено от Бернската конвенция, която се явява по-силен закон. Тоест, всякакво отглеждане на норки за кожи е забранено в България. Въпреки това и въпреки всички жалби, фермата функционира вече две години. Нещо повече – заместник-министърът на земеделието, храните и горите Цветан Димитров награди собствениците на фермата с отличието „Агробизнесмен на годината“ за 2016 година.

През август 2017 година Цветан Димитров стига още по-далеч и предлага промяна на въпросната наредба в частта за норките, с която иска разрешаването на отглеждането на американски норки в България „поради затруднения за заинтересованите страни“, без да има никаква обосновка относно екологичните и здравословни опасности от отглеждането на американски норки. Проектонаредбата не е само споделена в интервю идея на зам.-министъра, а е качена официално за обществено обсъждане със срок до началото на септември.

С проекта за нова наредба Цветан Димитров предлага всички текстове, които създават проблем за „Фармпро“ и фермата за норки, да отпаднат. Чисто и просто: нарушителите си поръчват закони. И то във време, в което европейските държави постепенно забраняват отглеждането на животни за кожи.

В гореспоменатата наредба има изискване животновъдните обекти за отглеждане на дивеч да са на отстояние, по-малко от 500 метра от населени места, други животновъдни обекти и главни пътища. Фермата за норки се намира до разклона на магистрала „Тракия“ за Стара Загора. Пътят до Стара Загора – Е85, е част от европейски път от Латвия до Гърция. Такава близост до главен път поражда рискове от пренос на зарази. Когато беше сезирано за това нарушение МЗХ отговори, че в закона за движение по пътищата били споменати само първостепенни и второстепенни пътища и че тяхната собствена наредба била грешна. И отказаха да я приложат. Все пак, понятието „главен път“ съществува и очевидно законодателят е имал нещо предвид с това изискване.

На сигнала, че фермата се намира непосредствено до друг животновъден обект – птицефермата „Градус“ на Ангел Ангелов, министерството отговори с мълчание.

Поради светлия пример на МЗХ в правоприлагането, може би е добра идея следващият път, когато някой гражданин има спор с министерството, просто да обясни как наредбите им са грешни и не могат да се приложат. В крайна сметка, щом за Ангел Ангелов могат да си затварят очите, защо не и за вас? Може би вие също ще им бъдете поне толкова симпатични.

Ще мълчим ли?

От 3-и август до 3-и септември тече общественото обсъждане на предложените от Цветан Димитров промени. Иска се да се разреши отглеждането на американски норки, без да се споменат екологичните опасности и инвазивния характер на този вид. Тихомълком отпада и изискването за отстояние от главни пътища и други животновъдни обекти, заменено с простото изискване обектите да бъдат извън регулация. Нито дума за опасността от разпространение на вируси и зарази.

Всеки може да се осведоми за текущия процес и да изкаже мнението си на портала за обществени обсъждания на Министерството на земеделието, храните и горите до края на август, а в края на август пред сградата на Министерството на земеделието в София се подготвя и протест.

Петко Политов
Петко Политов е юрист, природозащитник и член на Българското вегетарианско общество и на Българския вегански съюз.

Оставете коментар