В категории:САЩ / Свят

Краткият, нещастен живот на един либертариански рай

Насърчавани от кметове, които обещават „да управляват града като бизнеса си“, и водени от консерватизма и анти-данъчните си настроения, жителите на Колорадо Спрингс предпочитат да „осиновяват“ уличните лампи край къщата си, вместо да приемат увеличение на данъците, за да има осветление в целия град. Но в тази тъмнина резултатът е катастрофален – буквално и преносно. Разказ за един радикален социално-икономически експеримент, за който всички се радват, че е свършил.

Колорадо Спрингс, Снимка: Wikimedia Commons

Caleb Hannan, Politico Magazine

Колорадо Спрингс е интересно място, известно с невероятно красивата му природа. Градът се намира в подножието на Скалистите планини, само на час път с кола южно от Денвър. Високият 4302 метра връх Пайкс Пийк се извисява величествено над града, а в близост са древните скални образувания „Градина на боговете“. Не е изненада, че годишно Колорадо Спрингс е посещаван от около 6 милиона туристи.

Второто нещо, с което е известен Колорадо Спрингс, е неговото прозвище – „Евангелистски Ватикан“. Градът е бастион на републиканците от дълги години и център на политически активната християнска група “Фокус върху семейството“ (Focus on the Family). Скорошни проучвания разкриват, че Колорадо Спрингс е четвъртият най-консервативен град в САЩ. Това идва в противовес на факта, че само на няколко часа път от Колорадо Спринг се намира Боулдър – град известен като дом на хипита, левичари и приютяващ почти 20 научни института.

Заради този първобитен консерватизъм местното управление на града за кратко се бе превърнало в национална фикс идея. По време на кризата от 2008 година градският бюджет, както и този на повечето американски градове, разчитащи на постъпления от данъците върху продажбите, пострада сериозно. Лидерите на Колорадо Спрингс започват орязванията – затварят автобусни линии,  разпродават общинско и полицейско оборудване. Бюджетът, отреден за поддръжката на парковете, е намален със 75%, в резултат от това изчезват кошчетата за боклук, а тревата изсъхва – градът е решил да пести от събирането на боклук и поливане.

Снимка: Wikimedia Commons

За да запълнят дупката от 28 милиона долара в бюджета, лидерите на Колорадо Спрингс, които до този момент можеха да бъдат описани от повечето избиратели като фискални консерватори, предложиха утрояване на имуществените данъци. Почти две трети от гласоподавателите обаче казаха „не“. В отговор на това градоначалниците решават да изключат една от всеки три улични лампи. Горе-долу по това време погледите на хората се насочиха към града, в който изглежда се провеждаше фискален експеримент. Но това бе само началото.  Колорадо Спрингс не просто реши да не увеличи данъците – жителите на града поискаха нещо различно и по-късно си избраха нов кмет – бизнесмен от бизнеса с имоти, който обеща да скъса с обичайната политика, предлагайки нещо радикално.

Стив Бах изглеждаше като човек, който може да даде отговор на тежката икономическа ситуация, в която бе изпаднал не само града, но и цяла Америка. Републиканският кмет спечели избирателите през 2011, казвайки нещо доста просто – виновно е правителството и неговото разхищение. Ако управляваш правителството като бизнес, то проблемите биха изчезнали. Толкова е просто! Хората решиха, че Стив Бах е правилният човек – до този момент той не бе участвал в политиката, а и беше един изключително успешен бизнесмен.

Експериментът, който предприе Колорадо Спрингс, бе изключителен, предлагайки възможност да се наблюдават в реално време последиците и ефектите от крайно консервативните фискални политики. Медиите веднага насочиха поглед към града. New York Times показаха жена, живееща в мрачна каравана, която залага своя модерен телевизор, за да си вземе пушка, с която да се пази. Друго известно предаване направи репортаж по случай решението на хората да „осиновят“ улични лампи – те бяха готови да дадат 125 долара, за да свети уличната лампа конкретно на тяхната улица, но не и да се съгласят с малко увеличаване на данъците, за да може уличното осветление да функционира в целия град.

„Ще се грижа само за това, което си е мое“, споделя гражданин, който може да се опише като върховният антиданъчен войн.

Така Колорадо Спрингс се закотви в съзнанието на обикновения американец като място, решило да предефинира ролята на правителството. Място, водено от хитър бизнесмен, на когото не му пука, ако обиди или засегне някого (както един конкретен президент).

Но от избирането на Стив Бах за кмет изминават няколко години. Ентусиазираните медии ги няма, макар че местната икономиката, която „удави“ града през 2008 г. до голяма степен се е възстановила и осветление все пак е пуснато в целия град. Но седем години след началото на експеримента, резултatът е налице и далеч не е такъв, какъвто планираха „архитектите“ му. Един от уроците е, че пестенето на пари от бюджета има своята цена.

Снимка: Pexels.com

Да погледнем уличните лампи. Изключването им е спестило на общината около 1,25 милиона долара. Но това, което масовите медии пропуснаха да отбележат е, че докато уличните лампи не работеха, крадците се възползваха от възможността – скрити под тъмнината на нощта, те измъкнаха медните жици на огромна част от стълбовете. Всъщност липсата на ток дотолкова е окуражила крадците, че те започнали да „работят“ и през деня, маскирани като електротехници. Изключването на градското осветление може да е спестило пари в краткосрочен план, но цената на възстановяването на откраднатите медни жици е около 5 милиона долара. Сами направете сметката колко изгодно е било спирането на уличните лампи.

„Понякога и най-добре съставените планове не дават очаквания резултат“, споделя Мърв Бенет, който по това време бил в общинския съвет и попитал служители от комуналните служби дали икономиите работят.

Историята на Колорадо Спрингс е пълна с подобни случаи през изминалото десетилетие. От кризата дойде желание за рушене. А от разрухата дойде… ами, твърде много разруха. Кръгът се затвори с желание за завръщане към професионалните политици, като например един обичан кмет и уважаван бюрократ, който дори бе в краткия списък за евентуален заместник на уволнения директор на ФБР Джеймс Коми. Той успя да накара гласоподавателите – същите тези, които отказаха да спасят уличното си осветление – не само да запазят някои допълнителни данъци, но и да одобрят нови.

Жителите на Колорадо Спрингс научиха и някои други важни уроци, като например, че хаосът може да е изтощителен, че е добре политиците да говорят един с друг и че цената на поддържането на статуквото може да става все по-висока. Всичко това отне няколко години, за да бъде научено. Години, по време на които бе провеждан експеримент, от край на който всички изглеждаха доволни.

* * *

Както повечето революции и тази в Колорадо Спрингс започна с манифест.

Всичко започна с имейл, който оригинално не бе предвиден да се разгласява. Мейлът бе изпратен от Стив Бартолин, тогава главен изпълнителен директор на 5-звездния хотел „Бродмуур“, до кмета и общинския съвет. Трябва да отбележим, че хотелът всъщност си е направо малко градче, разполагащо със 779 стаи, 18 ресторанта, кафета, басейни, езера и три голф игрища, като всички те се разпростират на площ от 3000 акра или 12 140 декара. В район разчитащ силно на туризма, хотел „Бродмуур“ определено има важна икономическа роля. През 2009 година, когато ефектите на рецесията се усещат изключително силно, Бартолин прави сравнение между бюджета на Колорадо Спрингс и своя хотел. Главният изпълнителен директор е удивен от факта, че общината на Колорадо Спрингс поддържа компютърен отдел от 81 души, а за същата задача в неговия хотел са наети само 9 човека. Писмото на Бартолин не остава дълго време тайно, а на практика е препечатано във всички местни вестници и сайтове. То вдъхновява малка група от бизнесмени да създадат свой общински съвет в сянка, гордо наречен „Градски Комитет“. Един от членовете на този „комитет“ е бъдещият кмет на Колорадо Спрингс – Стив Бах. По това време той е известен с агресивните си тактики частен брокер на недвижими имоти. Членовете на „Градският Комитет“ обаче виждат в лицето на Бах правилният човек, който би могъл да спечели предстоящите кметски избори и успешно да прокара интересите им.

Предизборната мантра на Бах е позната. Той обещава да управлява града, както управлява бизнеса си – позната тактика от последните президентски избори. Бах обещава „да трансформира общинската администрация, за да може тя да работи за всички, но без никакви увеличения на данъците“. Всъщност Бах дори обещава да премахне някои данъци и да ускори процеса по издаването на разрешителни на строителните предприемачи. Според тогавашния кандидат-кмет всичко това ще доведе до създаването на нови работни места. Бах се самоопределя като човек извън политическия процес, аутсайдер, който води битка с „регулативното мислене“ на градската администрация.

„Единствената разлика, която виждам между мен и Доналд Тръмп е, че аз не ползвам Twitter“, споделя Бах пред Politico.

Стив Бах, Снимка: Wikimedia Commons

През 2011 година Стив Бах постига смазваща победа, спечелвайки 60% от вота на избирателите. Той се оказва в уникална позиция, тъй като година по-рано гласоподавателите са утвърдили предложение, което увеличава правомощията на кмета за сметка на тези на общинския съвет. Фигурата на Бах изпъква и с друго – неговата безкомпромисност и нежелание да се съобразява с никого. Така например, скоро след избирането му, двама от по-важните общински съветници поискали детайлен седмичен отчет от кмета. Но Бах им отказал, въпреки че до тогава те не се били сблъсквали с подобен отказ. Новият кмет твърдял, че не той трябва да отговаря пред общинския съвет, а общинския съвет пред него.

Бах веднага доказал намеренията си, спирайки готвеното от общинския съвет даване на концесия на местната болница. Оригиналният план бил тя да бъде взета на концесия за 20 години от местен екип, който трябвало да плати 15 милиона долара. Според Бах обаче болницата била много ценен актив, който явно не бил управляван добре. Според новия кмет болницата стояла върху 300 милиона долара свободен кеш. В крайна сметка, Бах се наложил, бил проведен нов търг, а в резултат на това болницата била взета на концесия за 40 години от Университетската болница на Колорадо, която трябвало да плати за този период 2 милиарда долара.

Бах се оказал прав и за още едно нещо. Общинският съвет решил Колорадо Спринг да стане главен инвеститор в нова технология, която по-ефективно да почиства вредните емисии от горенето на въглища. Технологията се разработвала от местен физик и щяла да бъде приложена първо в ТЕЦ-а на града. Колорадо Спрингс се задължавал да поеме финансирането на разработката, но след това щял да печели от продажбата на тази технология. По първоначални предвиждания разработката щяла да коства 20 милиона долара, но сумата бързо растяла, стигайки до 150 милиона долара, които не успели да се оправдаят изобщо.

„Този град се мами толкова лесно. Защо? Защото сме селяци – толкова е просто“, споделя журналист от местния вестник Colorado Springs Business.

Но за всичко това си имало цена. Въпреки, че икономиката се възстановявала и въпреки, че аутсорсинга на работни места спомогнал за закърпването на бюджета за парка и уличното осветление, бизнесмените не се редели на опашка да дойдат в града.  Бах продължавал да не комуникира с никого и да води война с общинският съвет, уволнявайки стотици шефове на отдели без да се консултира с никого.

„Той източваше града от всичките му натрупани знания“, споделя Жан Мартин, която тогава била председател на градския съвет. Тя разказва още, че за уволнението на шерифа разбрала от клюки.

Цената, която Бах плаща за фискалната си политика и липсата на комуникация е, че обещаните в кампанията работни места не се откриват, а Колорадо Спринг, по негови собствени думи, се представя по-зле от сходни по население градове. Той не успял да премахне всички данъци върху бизнеса, а плановете му за развитие на туризма останали нереализирани, след като се сблъскали с редица трудности, защото не били съгласувани и планирани с общинския съвет.

2015 година била последната от мандата на Бах, в която вече не си говорел почти с никого. По-рано той казвал, че няма да се кандидатира за втори път, но въпреки това го направил. Битките на кмета и неговите съюзници с общинския съвет били постоянни и достигнали най-елементарно ниво. Градът трудно осъществявал плащанията си, защото хората на Бах постоянно откривали нови и нови сметки. Жителите на града видели, че макар и Колорадо Спринг да бил управляван като бизнес, всичкият бизнес бил изплашен от града. Накрая Бах загубил подкрепата и на бизнес лидерите, които първоначално го подкрепяли. Те създали нов комитет, наречен Колорадо Спрингс Форуърд и решили да си потърсят друг кандидат.

Майк Джуран е главен изпълнителен директор на средна компания, „поставяща дисплеи на всичко, което не е лаптоп или телефон“. Джуран трябвало да направи голямо решение в последната година от мандата на Бах. Той вярвал, че неговата компания Altia е готова за голям растеж – благодарение на автомобилната индустрия, която искала да оборудва колите си с дисплеи. Джуран искал да остане в Колорадо Спринг, но се чудел дали няма да има проблеми с привличането на млади софтуерни инженери.

„Градът имаше лоша репутация“, споделя Джуран.

Улиците на града останали тъмни през целия мандат на Бах, горски пожар наскоро унищожил 300 къщи, а освен това Колорадо Спрингс бил дом на посрамен пастор. Повечето от тези неща не били пряко следствие от политиките на Бах, но Джуран знаел, че „затягането на колана“ – фанатичният фискален консерватизъм, влияел на качеството на живот в града. Така например инфраструктурните проблеми на  Колорадо Спрингс станали толкова големи, че дори дъждовната вода се превърнала в проблем, за който предстояли съдебни дела.

Не е изненада, че Джуран започнал да търси офиси в Денвър или в Силициевата долина.

Бах обещал да не се кандидатира за втори мандат, но през 2015 година това обещание не било от значение – никой, дори самият той не вярвал, че може да бъде избран отново. Изгубил подкрепата на големите бизнес играчи, Бах няма шанс. Но какво искаха хората, от които явно зависеха изборите? Бизнес лидерите на Колорадо Спрингс искаха стабилност. „Най-накрая бяхме израснали. Поискахме да сме истински град“, споделя Джуран.

* * *

Ако кметските избори са референдум за дейността на кмета, то Джон Сътърс е пълно отрицание на Стив Бах. Сътърс не е политически аутсайдер, а практически е прекарал целия си живот в системата – кариерата му започва като президент на студентки съвет, за да стигне по-късно до главен прокурор на Колорадо.

„Сътърс е опитен политик. Когато влезе в надпреварата, изглеждаше все едно Майкъл Джордан е влязъл в баскетболния ви отбор. Той знае какво прави“, пише Хейзълхърст.

И Сътърс бе републиканец като Бах, и той имаше консервативни фискални виждания. Но за разлика от Бах не смяташе да прекърши града, орязвайки бюджета на почти всичко. Сътърс знаеше и друго – правителство не може да се ръководи като бизнес. Ако си шеф, можеш да си позволиш да не се вслушваш в никого. Но когато управляваш, трябва да вземаш предвид мнението на всички – най-малкото на всички избрани в общинския съвет или парламента. Така разликата между Бах и Сътърс си пролича още в първите дни – новият кмет искаше да комуникира с общинския съвет, а не да се кара с него.

„Моят предшественик чакаше крайния срок, за да изпрати градския бюджет за гласуване в общинския съвет, като ги поставя в ситуация, в която са задължени да го приемат. Аз не чакам последния момент, за да кажа какво мисля“, споделя Сътърс.

Съвместната работа на Сътърс с общинския съвет довежда до резултати, немислими в тъмните мигове на 2010 година.

Прословутите планински масиви в Колорадо, които са широко популярни в България покрай президента Росен Плевнелиев. Снимка: Wikimedia Commons

Репутацията на Колорадо Спрингс като републикански бастион може да звучи преувеличено на някой турист. Та само на няколко минути от скъпото училище за либерални изкуства „Колорадо Колидж“ може да се намери магазин за комбуча, място, където може да прекарате час и половина в резервоар за отнемане на сетивата, а освен това и книжарница отделяща значимо място на книгите на Ноам Чомски. Всъщност собственик на книжарницата е Ричард Скорман, настоящият председател на Общинския съвет. Но тези повърхностни признаци на промяна, била тя и демографска, не променят факта, че Доналд Тръмп спечели убедително над Хилари Клинтън тук. Въпреки че идеята за малко правителство и фискален консерватизъм бе много силна, то три пъти за първите си две години Сътърс успя да въведе или нови данъци или да увеличи старите. Той успя да убеди анти-данъчните фанатици на Колорадо Спрингс да похарчат 250 милиона долара за нови пътища, 2 милиона за нов парк за каравани и 12 милиона долара за проект за събирането на дъждовна вода.

„Всичко това бе одобрено от избирателите, а това е голям успех. Въпреки че населението на Колорадо Спрингс е фискално консервативно, то не е фанатично. Ако се намери подходящият човек, който да обясни как ще се събират и за какво ще се използват новите данъци, избирателите биха го подкрепили“, споделя директорът на търговската камара Дирк Дрейпър.

Днес Сътърс може да докаже, че Колорадо Спрингс е много повече от възстановен.

„Ние сме на прага на голямо преобръщане. Безработицата е на практика изчезнала – само 2,7 процента. През последните 24 месеца бяха създадени около нов 16 000 работни места (темпове, надхвърлящи високите цели на Бах). Полетите на летището са се увеличили с близо 50% спрямо предходната година. И освен това, наскоро бяха открити големи проекти – например Националният център за киберсигурност, който се възползва от отбранителната екосистема, изградена около Авиационната академия. През 2018 г. Ще бъде факт и Олимпийският музей на САЩ, насрочен за 2018 г., който ще отвори врати, защото Колорадо Спрингс е дом на американския Олимпийски тренировъчен център от близо 40 години“, споделя Сътърс.

Политическият път на Колорадо Спрингс не е еднозначен, но едно от най-еднозначните неща ставали в града е разбиването на мантрата, че правителството може да се управлява като бизнес.

По-големият урок на експеримента в Колорадо Спрингс обаче е друг: Идеите имат значение, но и взаимоотношенията. Колорадо Спрингс остава фискално консервативен и всички са единодушни по този въпрос. Но идеологическият консенсус не е достатъчен, за да се преодолее липсата на представители, които да защитават интересите на гражданите – дори и в най-силната кметска система, която не е напълно зависима от гласоподавателите.

Климатът на града е напълно преобърнат. Така например Сътърс посети благотворителен бал, на който той бе обект на множество добродушни вицове и закачки. Когато Бах бе отишъл на това събитие няколко години по-рано, той бе казал само две думи – втората от които е „… се“, а първата е по-нецензурна.

Въпреки репутацията на Бах, днес все още доста хора са готови да му признаят някои заслуги. Кметът Сътърс например смята, че фанатичното фокусиране изцяло върху градския бюджет е помогнало на Колорадо Спрингс за създаване на условията, довели до възраждането на летището.

Но лидерите на града изглежда са най-радостни от факта, че забърканата бъркотия от един в крайна сметка е родила хармонията при друг. „Стив Бах бе носител на радикална промяна, а те обикновено имат кратък живот. Ако не бяха угаснали градските светлини, нямаше да има Бах, а без него, нямаше да имаме и Сътърс“, заключва Бенет.

Оставете коментар