В категории:България

Стипендии за роми, или образование под наем

Просветата ни функционира като бензиностанция – всеки, който има пари, получава марката и продава от нейно име

c
Проектите, които разделят нуждаещите се на етнически принцип, само легитимират расистките реакции в обществото.

Един проект на образователното министерство разбуни страстите в последните дни – 600 ромчета ще получават стипендии от 30 евро след 9. клас, целта е да бъдат да задържани в училище. 60% от финансирането е на организацията Ромски образователен фонд, останалите – от държавата. Проектът ще тече 24 месеца. За да вземат стипендия, ромчетата ще трябва да имат успех от предходната учебна година 3.50 и да не са наказвани от педагогически съвет. Мненията са полярни – от “Грабвайте телата, България е в опасност” до “Вие какво искате, ¼ от вливащата се работната сила през 2020 г. ще са роми”. Последното беше казано от министър Меглена Кунева. Както винаги, в истерията убягва важното.

Най-напред трябва да се каже, че проектът няма да има абсолютно никакъв ефект върху образователната ни система. Да, ако дори 60 от тези 600 деца спазват дисциплината и завършват средното си образование, ще бъде постигната огромна хуманна цел. Но 600 деца са нищожна част – и от българските гимназиални ученици като цяло, и от тези сред ромския етнос. Това си е просто проект – дават се пари за определен срок, на определен тип социална група, целева извадка от нея. Евентуалните ползи в максимално добрия случай ще обхванат 600 български младежи от общо 313 051 в тази възраст (НСИ, 2015 г.) – 0.2% от всички гимназиални ученици. Бурята е в чаша вода, няма как да искаме нещо повече от един проект.

Предвидената дейност не следва строго образователни, а други правила, въведени неясно как и защо. Съгласно изискванията например 50% от децата следва да са момичета, другите момчета. Но това значи ученолюбиви и послушни деца да бъдат пренебрегнати в името на половата равнопоставеност. Каква образователна цел се преследва тук? В условията е записано още, че през втората година стипендията ще зависи от успеха – за шестица най-много, за петица по-малко и т.н. Т.е. 30-те евро варират. Сами си представете 20 евро (40 лв.) какъв стимул може да са при положение, че месечният разход за едно дете на училище многократно превишава тази сума.

Стигаме до още по-важен момент – очевадната дискриминация. Дори при най-голяма доброжелателност проектът няма как да не бъде определен като етнически дискриминационен, след като е предназначен точно за един етнос. Нещо не пречеше на МОН да въведе социални критерии и пак ромчетата да отговорят на тях (като например при детските надбавки). Щяха да се избегнат всички страсти сега. Но защо не бе въведен социалният критерий? Ами защото основните пари ги дава ромски фонд, тяхна е инициативата – организация, която е създадена и специализирана да подпомага точно този етнос. Който плаща – той поръчва музиката.

Приближаваме се до сърцевината на проблема. Нищо не пречи всяка една организация – частна или обществена, фондация или сдружение – да подпомага когото си поиска. Има пари Ромският фонд – дава ги на ромчета. Желае Домусчиев – дава ги на отличници, фенове на “Лудогорец”. Никой не може да спре частната инициатива, стига да не противоречи на закона. Големият въпрос е трябва ли подобни идеи да се осъществяват под егидата и в съучастието с МОН. При първия случай това е просто една частна кампания. Супер – нека помагат. cПри втория случай обаче се ангажира цялата образователна система – министерство, инспекторати, учители, деца, родители… обществото. И съвсем основателно възникват въпросите за целесъобразността, равнопоставеността, справедливостта… Един най-обикновен частен проект се превръща в държавна инициатива. В държавна политика. Училищата стават длъжни да го реализират – няма не искам. И хората съвсем основателно започват да питат – чакайте, защо на тях, защо не друг, какъв бил ефектът, какви са гаранциите, правилен ли е подходът, похарчените пари досега дадоха ли резултат, защо ще даваме още… Трябва ли целевото подпомагане 600 ромчета, при абсолютно никаква гаранция за ползата и при горчивия опит от подобни инициативи досега, да бъде скрепено с държавния щемпел? Да, според министерството. Но щом е така, значи в държавата България официално вече се делим етнически – някой ще ни поощрява, наказва, съди, приема, изпраща по етнически критерии…. Трябваше ли да се забърква кашата, и то в предизборен период, когато подобни истории са като клечка край купа сено?

Стигаме до обяснението. До един огромен проблем. Той е, че българското образование функционира отдадено под наем. Подобно на бензиностанция – имаш пари, ангажираш марка, продаваш бензин от името на марката. Тъй е с фондация “Америка за България”, която под егидата на държавния герб осъществява, меко казано, твърде съмнителната програма “Заедно в час”… Тъй е и с чуждите университети, които плащат за “реализация на кадри”, а държавата България с радост им помага, поощрявайки собственото изтичане на мозъци…. Тъй е и с турските фондации, плъзнали из школата в смесените региони… Тъй и с всякакви учебници, помагала, инициативи прокарвани от който даде пари из българските училища и вузове…  100% неолиберален модел – частната инициатива “реализира услуги”, държавата гарантира. Защо, как, трябва ли –  няма значение.

От тук дойде и олелията с 600-те деца. Ромският образователен фонд е сложна международна организация, създадена от Джордж Сорос, подпомагана от банки, корпорации, физически лица, други фондове и европейски правителства. По същество тя реализира частни проекти, а сега в България тръгна да осъществява най-обикновен частен проект, със свои частни правила и критерии. Щеше да си остане такъв, ако не се бе ангажирала държавата. Инициативата след това с основание се превърна в обществен проблем. Ромският образователен фонд можеше кротичко да подпомогне 600 деца, но очевидно му трябва държавна марка на ревера. Нужни са му институциите. Предлага пари. Щом има пари, българските държавни институции стават портал за прокарване на всякакви иницаитиви.

Нека всеки сам прецени доколко се помага на самите роми. И дали чрез този чист франчайз в образованието не проникват влияния, които не са филантропски.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар