Поредната експлозия в САЩ на уличен гняв заради полицейски убийства на чернокожи е симптом на все същата хронична болест – дълбоките неравенства на възможностите в американското общество
Къде беше Херо Мустафа на 20 юли и защо едни военни учения за нея са по-важни от един вот на недоверие? Не чуждите посолства, а международният граждански опит е в състояние да „счупи” чудовището, което буди гнева ни. „Можем” („Подемос”) си казаха испанците преди десетина години и родиха своята алтернатива. Българите проспахме тогава световния бунт на възмутените срещу възмутителните, затова сега стигнахме до нивото на отвратените срещу отвратителните. Нямаме право повече да се проваляме.
Елементарно е – просто измисли достатъчно налудна история и я изпрати. Липсата на всякакви журналистически стандарти в подобни долнопробни жълти издания ще ти осигурят сигурна трибуна. За да докажеш, че в случая с „Агенция ПИК“ не става дума за медия, а за най-обикновена напомпана от властта пропагандна машина
Етапен преглед на мярката показва, че броят на подпомогнатите е силно надценен, а официално безработните са два пъти повече от запазените на работа
Ево Моралес: Готвят нов преврат в Боливия 
Заради протестите големци щурмуват постове из наши посолства 
Израел вече не може да крие доказателствата за окупацията 
„Недопустимо, възмутително, брутално!“ 
Постпреходът – този неосъзнат обект на протестното желание 
Заети в публичния сектор в България през лятото берат грозде във Франция 
Защо левицата продължава да губи и… как можем да победим 
75 години след първата атомна гъба светът още е в сянката й 
TikTok и вулгарният американски техно-национализъм 
Хомофобски погром над изложба за човешки права в София 
