Повечето български граждани смятат, че е време ГЕРБ да сдаде управлението на страната. Същевременно обаче данните показват, че на хоризонта не се вижда реална алтернатива. И още – за местните избори, желанието за промяна на градоначалниците, възможно ли автоматично обединение „срещу“ статуквото, какви са шансовете на „алтернативни играчи“ извън партиите?

„Апатията ще опразни България или улицата ще помете статуквото“, предупреди Радев. „Вие сте най-негативния президент, който е отправял най-много заплахи за обществения мир“, отвърнаха от ГЕРБ. „Борисов реши еднолично да смени външнополитическия курс на България, защото не може да признае грешките си“, добавиха от БСП.

От ДСБ и СДС до Комунистическата партия на България и Партията на българските комунисти – държавата чака парите си за надвзетите субсидии от редица формации, а не само от БСП. Други пък успяха да върнат мигновени големи суми, което поставя въпроса как са финансирали дейността си

Куриозно жителите на столицата очевидно продължават да не свързват изцяло управлението на града с човека, който е на кметския пост от десет години. В изследването на „Галъп“ прави впечатление и липсата на каквито и да било данни за кандидата на „Спаси София“ – Борис Бонев – макар социолозите да не крият голямата подкрепа на анкетираните за „независим или непартиен кандидат“

Изненадващо шефът на КПКОНПИ внесе в Народното събрание искане да бъде освободен. Точката влезе извънредно в дневния ред на депутатите и беше набързо гласувана след куриозна парламентарна процедура и без обсъждания

Мнозинството потвърди волята си – партиите ще се финансират от бизнес субекти без ограничения. На местните избори пък няма да гласуваме с машини в нито една секция

ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и ВОЛЯ за пореден път преодоляха заедно акт на държавния глава, който изисква повече гласове. „Скритите партньори“ и този път не взеха думата нито веднъж преди да натиснат правилния бутон.

Управляващи и опозиция влязоха в пореден политически дуел за механизма на упражняване правото на вот. Това е една история за „твърде скъпата и сложна демокрация“, за тежките за носене на гръб машини и за „опраскването“ на скромните ни достижения. Но също така е история за невъзможността да се предложи алтернатива, която би направила въпроса за техническото провеждане на изборите твърде незначителен