„Предлагам… да имаме една нормална държава“, беше формулата, отекваща многократно в речта, с която новият румънски премиер Сорин Гриндяну, анонсира намеренията на кабинета си, получил одобрението от парламента на 4 януари т.г. 43-годишният политик, завършил информатика и постуниверситетски курс по военни и разузнавателни науки, разви управленска визия, в която икономическият ръст на Румъния от последните години води до благосъстояние на румънците.
Част от нормалността според Гриндяну е предизборните обещания на подкрепящите кабинета Социалдемократическа партия и Алианс на либералите и демократите да се превърнат в програма на самото правителство. Освен отсъствие на опашки в работата на администрацията, условия за отглеждане на деца, развита система за здравеопазване и магистрали, „нормалността“ означава още да не се залага на ниски заплати с надеждата, че това ще привлече чуждестранни инвеститори. Означава също да се намалят данъците за труда и да се повиши минималната работна заплата до 1450 леи (627 лв.) през тази година и до 1750 леи (757 лв.) през 2020 г. Гриндяну обеща и голямо повишение на пенсиите, така че хората, трудили се достойно, да получават достойна пенсия.
Част от мерките за нормалност в страната са и стимули за младежите, включително за лекарите, да остават в страната, вместо да емигрират. Гриндяну спомена сред намеренията си и осигуряването на лекарства за населението, независимо от цената им и построяването на 2500 ясли и детски градини. „В една нормална държава учителите са добре платени и уважавани“, добави още той.
Правителство, наредено от Ливиу Драгня
Акцентът на нормалността, който младият премиер постави обаче, със сигурност имаше и поне едно неизказано официално, но желано измерение. От името на лидера на социалдемократите Ливиу Драгня – осъден условно на 2 години затвор за манипулация на избирателни списъци в навечерието на референдум от 2012 г., Гриндяну със сигурност е искал управлението му да е белязано от мир в отношенията с могъщата институционална и неизбираема власт в Румъния – антикорупционната прокуратура DNA.
Социалдемократите са традиционно отъждествявани от своите опоненти с корупция и клиентелизъм. Вероятно част от обяснението за омразата към тях е, че по принцип имат силно влияние в по-малките населени места, докато градските елити ги ненавиждат. На изборите от 11 декември обаче Социалдемократическата партия спечели отличен резултат – 45%. Той бе ясна подкрепа за управленската им програма, обещала намалявания на данъците, стимули за бизнеса и по-смело вдигане на доходите. Отварянето на социалдемократите към градската средна класа, която е пробизнес ориентирана, им спечели добри резултати в обикновено скептичната към тях западна част на страната – Трансилвания и Банат. В същото време традиционната им избирателна база в южните и източни окръзи ги подкрепи силно. В крайна сметка двете основни опозиционни партии – Националнолибералната и Съюзът „Спасете Румъния“, които се бореха най-вече за вота на жителите на големите градове и столицата, трябваше да се задоволят с ролята на опозиция.
Затова не бива да учудва фактът, че в новия състав на правителството има солидно представителство на политически кадри, които са трупали опит в провинцията. Самият Гриндяну е роден в Карансебеш – един от важните градове на историческата област Банат, завършва висше образование в Тимишоара и прави кариера най-напред в своя роден край. Той е бивш председател на окръжния съвет на окръг Тимиш, а е бил и министър на телекомуникацията в правителството на Виктор Понта.
В сегашният кабинет има двама министри – на енергетиката и на транспорта – от окръг Гюргево, където социалдемократите взеха над 68%. Вътрешният министър Даниела Дан до октомври 2016 г. е била областен управител на окръг Телеорман (Южна Румъния). А Севил Шайдех – първото предложение на Драгня за премиер след изборите, която не бе одобрена от президента Йоханис за министър-председател, ще бъде вицепремиер и министър на регионалното развитие. Тя е татарка, а възходът ѝ в румънската политика е свързан с Констанца. И с подкрепата, която ѝ оказва Ливиу Драгня, разбира се. За никого в Румъния няма съмнение, че лидерът на социалдемократите е човекът, наредил правителството от свои верни хора.
Скептицизъм и недоволство
В кабинета присъстват кадри, които все още не са навършили 40 години и са събирали политически стаж покрай верността си към двете партии в управляващата коалиция. Има и ветерани, продължаващи да играят важна роля в румънската политика, независимо от натрупаните години. Сред тях например е роденият през 1941 г. Теодор Мелешкану, който става за трети път в живота си външен министър, като в същото време има стаж и като ръководител на външноразузнавателната служба SIE. Дипломатическата му кариера започва през далечната 1966 г., а предишният му мандат начело на външното министерство продължи само 8 дни.
През ноември 2014 г. Мелешкану подаде оставка от министерския пост заради скандала с гласуването на президентските избори зад граница, когато ограниченият брой секции в чужбина доведе до големи опашки и хиляди румънци не успяха да дадат своя вот. Тогава правителството на социладемократа Виктор Понта създаде пречки за гласуването на румънската диаспора, тъй като последната по принцип подкрепя десния сектор в националната политика.
Фигурата на Мелешкану е само една от няколкото, провокиращи недоволството у онези, които имат претенции за морал в политиката. Журналистката Оана Матей – съпруга на Кристиан Матей, ранен по време на пожара в клуб „Колектив“ през октомври 2015 г. – трагедия с 64 жертви, довела до падането от власт на правителството „Понта“, заяви, че министърът за диаспората Андрея Пастернак е излъгала как, докато е била посланик в Израел, е била сред първите, помогнали за лечението там на ранените от „Колектив“. „Всичко, което тя направи, бе да дойде в болницата с фотограф, за да се снима с мен“, твърди Оана Матей, цитирана от в. Adevărul.
Бившата кметица на Крайова, вицепрезидент на Социалдемократическата партия и новоназначен министър на труда Лиа Олгуца Василеску, пък има проблеми с правосъдието. През 2016 г. тя бе обвинена във вземане на подкуп, използване на служебното си положение за лични облаги и пране на пари. Делото срещу нея все още не е приключило.
Борбата с корупцията
Битката с корупцията ще продължи да е висша форма на политическата борба и да задава обществения дневен ред, независимо дали това ще става чрез обвинение и осъждане на министри или чрез законодателни удари на мнозинството по DNA. Нормалността, за която говори Гриндяну в първата си реч като премиер, би могла да се преведе на езика на румънската политика и като мир между управляващото мнозинство и антикорупционната прокуратура. В първата си декларация в изборната нощ Ливиу Драгня пожела „всички“ да уважават изборния резултат, което също може да се тълкува като знак, че не търси допълнителна конфронтация след победата на своята партия.
Трудно е да се предположи, че DNA би спряла да работи в резултат на компромис с хората на Драгня. В същото време обаче има мнения, като това на журналиста Кости Рогозану, че именно мирът между институциите и съжителството на президента Йоханис и правителството на социалдемократите ще са характерни за новия политически период.
Ако редиците на социалдемократите отново станат обект на атаките от DNA, те имат свои средства за противодействие. Министърът на правосъдието Флорин Йордаке вече заяви, че Наказателният кодекс и Наказателнопроцесуалният кодекс трябва да бъдат преразгледани.
Това е необходимо по чисто обективни причини. Конституционният съд иска да бъдат извършени промени в Наказателния кодекс. От друга страна, има и промени, за които настояват асоциациите на магистратите. Управляващото мнозинство би могло да използва тези искания, за да промени определени разпоредби, които са използвани в ущърб на политиците – справедливо или не.
Социалдемократите биха могли и да атакуват фронтално DNA, ако започне война между институциите. През 2015 г. Румъния е била на трето място по брой дела, по които е осъдена в Европейския съд за правата на човека в Страсбург – след Русия и Турция. Букурещ от години е на лидерски позиции в тази класация. Многото осъдителни присъди водят и до плащането на големи обезщетения от държавния бюджет. Този факт би могъл да бъде „алиби“ за въвеждането на отговорност у магистратите за случаи, в които държавата трябва да плаща за техни нарушения на правата на човека.
Смели обещания
Новото правителство обаче също би могло да стане враг на самото себе си, ако не управлява разумно. „Надявам се някой ден да ми обясните как смятате да комбинирате бюджетен дефицит под 3% с повишение на заплатите и намаляване на налозите и на ДДС“, заяви Йоханис при встъпването в длъжност на кабинета Гриндяну.
Още преди изборите тази политика на сваляне на данъците и вдигане на заплатите бе прокарвана чрез парламента, където социалдемократите водеха хорото. Тогава централната банка и различни икономически експерти биеха камбаната, че възникват финансови дисбаланси. Но в крайна сметка народът гласува за същата политика.
Министерският съвет наистина има амбициозна програма, която съчетава в обещанията си стимули за бизнес средата и повишение на доходите за населението. Част от нея е и програма да реиндустриализация на страната и създаване на два инвестиционна фонда, чрез които държавата да се завърне като силен играч в икономиката.
Скептицизмът към тези смели намерения също е голям. Дори и фондовете да бъдат създадени, дали няма да се превърнат в генератори на корупция и източници за партийно източване на средства? Как ще бъдат финансирани те?
Съществува мнение, че сегашният кабинет е временен, докато парламентарното мнозинство не измени законите така, че Ливиу Драгня да може да оглави ново правителство, т.е. да бъде преодоляно спъващото го в момента ограничение осъдени хора да стават министри. Подобен сценарий обаче би засилил вероятността от междуинституционална война. Докато Сорин Гриндяну – кадър с особено полезното откъм контакти обучение в разузнавателните науки, като че ли е приемлив партньор на Йоханис в ръководенето на страната.
Двамата може да не са толкова далеч един от друг в политически план. Йоханис е от Сибиу, а Гриндяну – от Тимишоара, два провинциални града от западната част на страната, която традиционно се възприема като за културен и бизнес авангард на Румъния. Президентът иронизира Драгня в своите публични изявления, но не излъчва негативни послания към новия премиер на страната. Изглежда политическият елит на Румъния намери формула на социалдемократическо управление, която да е приемлива и „нормална“ за всички по върховете…
About The Author
