„Такава страна вече няма.“ След като преди това бе обявил непотребността на Украйна за света и собственото ѝ население, и бе потопил с ядрено торпедо главния Британски остров, за зам.-председателя на Съвета за безопасност на Русия Дмитрий Медведев се оказа нищо работа да заличи и Молдова. Засега виртуално, в Телеграм.
Но отвъд иронията, поредната крайно остра реакция на бившия руски президент и премиер, бе предизвикана от заявлението на молдовския министър-председател Дорин Речан, че на руските официални лица им е забранено да посещават Молдова, че са забранени символите „V“ и „Z“, както и георгиевската лентичка, а за носенето на последната на 9 май, ще бъде налагана глоба.
Първо, никой от официалните руски лица няма намерение да ходи в Молдова, и второ – такава страна вече няма, написа Медведев. Няма смисъл да се разговаря с местните началници, които са продали страната си на Румъния, смята той.
След започването на руско-украинската война, и без това сложната вътрешна ситуация в Молдова, се изостри още повече.
Арестуван, но бързо освободен, бе бившият държавен глава и лидер на социалистическата партия Игор Додон. Вменяват му обвинения в корупция и държавна измяна, но всъщност основната цел бе да се сплаши проруския електорат на социалистите и някои други по-малки леви партии. Беше забранено излъчването на руски новинарски емисии по радиото и телевизията.
Усложни се рязко и обстановката около непризнатата Приднестровска молдавска република (ПМР), на чиято територия за пръв път от лятото на 1992 г. избухваха бомби и звучаха изстрели.
Президентът Мая Санду и дясното правителство, както се и очакваше, заеха, а по-скоро ожесточиха антируската си позиция, макар че им се наложи да купуват руски газ, за да не замразят държавата. Антируският курс се изрази и в засилване на т. нар. юнионизъм в Молдова – движението за обединение с Румъния, стар привърженик на което е и самата Санду.
Преди броени седмици парламентът реши да промени в официалните документи изразът „молдовски език“ на „румънски език“, с което далеч не са съгласни всички в държавата. И това на фона на перманентната икономическа криза, усилена от войната в Украйна, на зависимостта от външното финансиране, без което молдовският бюджет не би издържал, на масовите социални протести, които от месеци не утихват в Кишинев.
Очаквано властите тръгнаха по линията на най-малкото съпротивление и на най-удобния в момента сценарий. Те обвиниха протестиращите – основно привърженици на леви партии (сред които и малката партия „Шор“, чийто лидер Илан Шор се издирва от властите, след като бе осъден на 15 години затвор за банково мошеничество), че са част от плана на Кремъл за сваляне на законната власт по насилствен път и замяната ѝ с такава, която да обслужи неговите интереси.
През последните месеци социалните протести получиха обаче и антивоенна, и антинатовска окраска, след като миналия четвъртък бившият депутат-социалист Александър Нестеровски скъса символа на НАТО и го заля с червена боя, символизираща по думите му кръвта на жертвите на Алианса.
„Руският въпрос“ така или иначе минава като червена черта през актуалния политически дневен ред в Молдова. Причината, разбира се, е Приднестровието – малък, силно уязвим проруски анклав, затиснат между воюващата с Русия Украйна и антируската Молдова на Санду и сие.
И едната, и другата страна смятат Приднестровието за възможен втори фронт в текущата война.
Премиерът на Молдова Речан заяви през февруари т. г., че Приднестровието трябва да бъде демилитаризирано, а руските миротворци там да бъдат „евакуирани“. Президентът на Украйна Владимир Зеленски веднага обяви, че армията му е готова да помогне в това начинание, съобщи на 20 февруари украинското издание ТСН.
Масло в огъня подля и указа на руския президент Владимир Путин от 23 февруари т. г., с който той отмени редица поръчения, дадени на руските ведомства през 2012 г. Сред тях е и документ, в който е записано следното: „Да се продължи активното участие в търсенето на пътища за решаване на приднестровския проблем на основата на уважение на суверенитета, териториалната цялост и неутралния статут на Република Молдова при определяне на особения статут на Приднестровието.“
В представите на украинската страна, Русия щяла да направи въздушен десант над столицата на непризнатата република Тираспол, а после да удари украинските части в Одеска област. Ако през пролетта на м. г. това изглеждаше възможен, макар и рискован вариант, то сега, след една година бойни действия, подобна руска операция е в областта на научната фантастика.
Виж, обратното – украинско-молдовска операция срещу ПМР изглежда по-логична от военна гледна точка, макар да таи в себе си потенциал за мащабно разширяване на конфликта.
Украинска операция срещу Приднестровието, независимо под какво основание, е обречена на успех. Тясната полоса по левия бряг на Днестър и малкия брой (около 6000 души) на бранителите, предполага предопределен успех на операцията. Русия е далече и не може да помогне, пък и ако опита, успехът ѝ изглежда съмнителен на фона на ставащото на основния фронт.
Украйна има определени ползи от подобно развитие на нещата. Първо, тя обезопасява тиловата Одеска област. Второ, нанася поражение на руския съюзник, на руските части в ПМР, и най-вече нанася удар по руското самочуствие и, респективно, по общественото мнение в страната. Да не забравяме, че там живеят 250 хиляди руски граждани, на които Москва нееднократно е обещавала защита на интересите им. Трето, украинците може да завладеят големите складове за боеприпаси в селището Колбасна в ПМР (те са на самата граница и се охраняват конкретно от руска част). В тях се намират по някои данни около 20 000 тона различни боеприпаси, от които Украйна сега има нужда. Но по други данни снарядите са с отдавна изтекъл срок на годност и дори на съхранение. Опасно е даже да бъдат транспортирани.
Четвърто и най-важно. Украйна така ще създаде предпоставка за въвличането на трета страни и дори страни в конфликта. Нещо, от което само тя би имала полза. Работата е там, че макар Днестър да отделя ПМР от останалата част на Молдова и бойните действия да протичат само по левия бряг, има един тънък момент.
В интервю за руското списание „Експерт“ бившият зам.-министър на външните работи на ПМР Игор Шорников съобщи, че дори да превземат основната част от територията на Приднестровието, украинците няма да решат въпроса с руското военно присъствие в региона. На десния бряг на реката, в град Бендери, има значителен руски контингент, казва Шорников. Той смята, че, за да се превземе този град, ще е нужна помощта на молдовската армия, а това ще означава война с Русия.
„Аз съм дълбоко убеден: през Приднестровието минава прекият път към световната война.“ Това пък заявява на 30 март президентът на ПМР Вадим Красноселски на среща с депутати в град Григориопол. „Това може да е гръмко заявление“, продължава Красноселски. Но ако се намеси Приднестровието, то ще се намеси и Молдова. Ако се намеси Молдова, то ще се намеси и Румъния. А Румъния е член на НАТО. Намеси ли се Румъния – ще се намеси съответно и Русия. Така президентът е цитиран от твканала „Първи приднестровски“ в профила му в Телеграм. Ето го примерния модел на разширяването на конфликта, макар и във вид на бакалска сметка.
Дори обаче да не се стигне до такова въвличане на страни от НАТО в конфликта, трябва да си даваме сметка, че Москва няма да остави ликвидацията на Приднестровието без последствия. Ако иска да съхрани достойнството си, Кремъл, при всички проблеми с армията, ще иска за завърши войната не по границите на Донбас, или на брега на Днепър, а край Днестър.
Впрочем, този сценарий изобщо не е задължителен. Цитираният по-горе Шорников, който все пак се намира в епицентъра на събитията, смята, че молдовското ръководство при цялото му антируско поведение, не изгаря от желание да участва в подобни авантюри. И Мая Санду всячески ще се противи на намесата на Украйна в Приднестровския конфликт.
„Както показва практиката, включително и за изминалата година, статуквото в молдовско-приднестровския регион, не може лесно да бъде разрушено“, резюмира той пред „Експерт“. Остава да се надяваме, че изградения през годините модел на мирно съвместно съществуване, който така и не можа да бъде реализиран в Донбас, няма да позволи подпалването на още една клада по тялото на бившия СССР и Европа.
About The Author
