Двете грешки, които доведоха до войната в Украйна

Тунку Варадараджан, Wall Street Journal

Руската инвазия в Украйна е резултат от две огромни стратегически грешки, казва историкът Робърт Сървис. Първата се случи на 10 ноември, когато САЩ и Украйна подписаха Харта за стратегическо партньорство, в която се заявяваше подкрепата на САЩ за правото на Киев да се стреми към членство в Организацията на Северноатлантическия договор. Тази харта направи по-вероятно от всякога, че Украйна в крайна сметка ще се присъедини към НАТО – недопустима перспектива за Владимир Путин. „Това беше последната капка“, казва Сървис. Незабавно започна подготовката на така наречената “специална военна операция” на Русия в Украйна.

74-годишният Сървис е специалист по историята на Русия, почетен професор в колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд и сътрудник на института „Хувър“ в Станфорд. Той е автор на биографиите на Ленин, Сталин и Троцки. Последният труд, публикуван през 2009 г., си навлече гнева на заклетите троцкисти по целия свят заради твърдението, че техният герой е споделял много основни идеи с Ленин и Сталин относно „държавата на терора с една партия и една идеология“. Г-н Сървис казва, че те все още „бъркат“ в неговата биографична статия в Уикипедия.

Споразумението от ноември придаде тежест на по-хлабавите уверения, които Украйна получи на срещата на върха на НАТО пет месеца по-рано, че членството ще бъде отворено за страната, ако тя изпълни критериите на алианса. Сървис определя тези стъпки като „безобразно лошо управление“ от страна на Запада, който предложи на Украйна насърчение по въпроса за НАТО, но не се замисли как подобно тектонично отдалечаване от Москва ще се приеме от Путин. „Нищо не беше направено, за да се подготвят украинците за негативния ответ, който ще получат.“

В края на краищата, казва Сървис, Украйна е „една от горещите точки в менталната вселена на Владимир Путин, а в нея не се навлиза, без да имаш ясна представа какво ще правиш по-нататък“. Западът знае това поне от 2007 г., когато руският управник произнесе реч на Мюнхенската конференция по политиката на сигурност, която по думите на историка е изразявала „гнева срещу присъединяването на Украйна към НАТО“. Тогава той беше на път да се оттегли от руското президентство (за да стане министър-председател за четири години), „така че това беше последният му лъвски рев в джунглата“. Когато се върна като президент през 2012 г., той отново даде да се разбере, че „въпросът Украйна-НАТО не подлежи на преговори“.

През юли 2021 г. Путин публикува свое есе, което може да се приеме като предвестник на инвазията. Според Сървис основната идея на есето е, че „повече или по-малко украинците и руснаците са един народ“. Путин е казвал това много пъти преди, „но не толкова гневно и ударно-емоционално“.

Путин е разгневен от факта, че Украйна се стреми да се присъедини към Запада – и не само защото я иска като сателитна държава. Той също така „не може да си позволи да допусне живот на съседна славянска държава, която има дори мъничко демократично развитие. На неговия руски народ може да му хрумнат опасни идеи“.

В резултат на инвазията, започнала на 24 февруари, „САЩ започнаха да се окопитват“, казва Сървис. „Но не мисля, че американската дипломация се покри със слава през 2021 г.“.

Втората стратегическа грешка беше, че Путин подцени съперниците си. „Той презира Запада и това, което смята за западен упадък“, казва Сървис. „Беше започнал да вярва, че Западът е в разпад, както в политическо, така и в културно отношение.“ Той също така смята, че лидерите на Запада са „некачествени и неопитни в сравнение с него самия. В края на краищата той е на власт от 20 години“.

Според самоуверените сметки на Путин инвазията щеше да бъде „разходка в парка – не само по отношение на Украйна, но и по отношение на Запада“. Той беше прекарал четири години, „въртейки кръгчета около Доналд Тръмп“, и смяташе, че оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел е оставило Запада без кормило. Това подготви почвата за „изненадата, която получи, когато нахлу в Украйна, и установи, че по невнимание е обединил Запада – че това, което е направил, е точно обратното на това, което е искал“. Сървис нарича  Путин „безразсъден и посредствен“ и се подиграва на идеята, че той е „някакъв гений“. Какъв руски лидер, пита той, „прави невъзможно за един германски лидер да не увеличава въоръжаването на Германия“?

Според историка Путин очевидно се е надявал, че няма да се стигне до война, тъй като струпването на войски по границата само по себе си би могло да доведе до срив на украинското правителство. Той е подценил Володимир Зеленски, с когото се е срещна в Париж през декември 2019 г., шест месеца след встъпването в длъжност на украинския президент. “Путин направи обичайното си брутално дискусионно представление с него. Зеленски излезе от тези разговори очевидно разтърсен, казва Сървис“.

Според Сървис ключът към разбирането на Путин е твърдото му убеждение, че Русия е „велика световна сила“ и че руската сфера на влияние трябва да се разпростре върху възможно най-много бивши съветски републики: „Няма държава, която да е по-важна за него от Украйна.“

Историкът описва руския лидер като „не комунист, а антикомунист“. По неговите думи Путин смята съветския период за „разрив“ по пътя към величието, по който е трябвало да поеме Русия. „Путин вярва във Вечната Русия“ и гледа на Ленин с „насмешка и отвращение“ за това, че е забавил експанзията на Русия. Докато Путин може да казва понякога “приятни неща за Сталин, той никога не е казвал нищо положително за Ленин“.

Според Путин Ленин е извършил първороден грях през 1922 г., когато съветската конституция е създала федерация от републики със собствени граници в рамките на Съветския съюз. „Това направи възможно разпадането на СССР на отделни независими държави през 1991 г.“, казва Сървис. Путин, подобно на Сталин, който се е скарал с Ленин заради тези конституционни разпоредби, би искал всички тези републики да бъдат обединени в една Велика Русия, управлявана от Москва.

„Путин презира демокрацията“, казва  Сервис. „Той вярва в правото на лидерите да налагат държавната власт над обществото.“ Според руския президент това е добре за гражданите, защото внася стабилност и предвидимост в живота им. Той също така вярва във важността на тайната полиция като помощно звено на властта. В това отношение, посочва Сървис, много от методите му „напомнят за съветския период“, дори и идеологията му да не е такава.

Путин „гледа на себе си месиански“, казва Сървис – като на лидер, дошъл да предаде на Русия нейната съдба. Той управлява правителството си като „царски двор, макар че царете са били много по-любезни с министрите си“. Освен ако те не преминат в политическа опозиция, той не се отървава от хората, които не споделят визията му. Вместо това той „ги притиска и ги превъзпитава, като се държи с тях като с ученици“. Той ги „засипва с въпроси“, за да ги държи в напрежение. Бил е висш офицер в КГБ и КГБ все още е в душата му. Преименувана на ФСБ, „това е единствената агенция от стария Съветски съюз, която е оцеляла“.

Тъй като руската инвазия продължава вече втора седмица, г-н Сервис е песимист  – убеден е, че се насочваме към продължителна война, която ще завърши с покоряването на Украйна. „Той ще спечели войната – казва Сервис – като изравни Украйна със земята“. “Като опустоши един братски народ, той може да спечели войната. Но той няма да спечели мира. Задачата за усмиряване на украинците не е по силите на руснаците. В стомаха на Украйна има твърде много жлъч, която е пусната на свобода“.

Търсейки аналогии в историята, той отхвърля Чехословакия през 1968 г., а предпочита примера с Унгария през 1956 г., когато съветски танкове навлизат в Будапеща, за да потушат голямо въстание. „Когато Съветският съюз потуши унгарската революция, той трябваше да плати за това икономически“, казва Сервис. „Трябваше да субсидират Унгария с петрол и газ.“ Москва понесе огромна икономическа тежест за „задържането на Унгария в политическата си орбита и такъв ще бъде случаят и с Украйна. И те ще бъдат мразени в същото време – ненавиждани“. Да не говорим за поемането на тежестта на усмиряването на един завладян народ в момент на обедняване в самата Русия.

„Путин трябва да бъде свален от власт“, казва Сервис. Това е единственият начин да се сложи край на мъките в Украйна. Но как?

Това може да стане по два начина. Първият е „дворцов преврат“, който в момента „изглежда много, много малко вероятен“, но може да стане вероятен. Вторият е масово въстание, „огромен ръст на уличните демонстрации в резултат на икономическите трудности“, наложени от войната и западните санкции.

За да бъде успешен дворцов преврат, е необходимо да има осезаемо недоволство в руския политически елит. Сървис отбелязва, че Руската православна църква все още не е осъдила войната, нито пък Академията на науките. „В общи линии естаблишмънтът е спокоен.“ Но „личните и колективните интереси“ на управляващия елит са заложени на карта. Санкциите не само ще им попречат да пътуват до Френската ривиера или да изпратят синовете си в английския колеж „Итън“; те ще трябва да се наредят зад „една наистина безразсъдна политическа линия, която ще изисква от Русия да патрулира най-голямата държава в Европа, сега пълна с гневни, отмъстителни хора“.

Отново посягайки към историческите книги, Сървис припомня случая с Лаврентий Берия, всесилният шеф на Държавна сигурност на Сталин, който почти сигурно щеше да го наследи след смъртта му през 1953 г. Но Президиумът на Върховния съвет, както е известно Политбюро по онова време, се събира с Никита Хрушчов и решава, че „с Берия не са в безопасност“. С помощта на армията те го арестуват, съдят и екзекутират. „Нещото, което ме кара да се замисля за това – казва  Сървис, е, че по онова време Президиумът изглеждаше сякаш работи под импулса на различните инициативи на Берия съвсем спокойно.“ Краят му е изненада за света – и несъмнено за самия Берия.

„Така че е напълно възможно“, продължава Сървис, “ привидно улегналите сътрудници на Путин в Кремъл да решат, че руският национален интерес и техният колективен интерес ще бъдат най-добре защитени, ако се отърват от Путин.“ И все пак Путин със сигурност е наясно с историята на Берия и е съответно подготвен: „Той е много недостъпен и много, много рязък. Предполагам, че нарежданията му за сигурност са доста строги.“

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-вероятно е в Русия да се появят протестни движения, които трудно могат да бъдат овладяни, казва Сървис. „Особено ако в редиците на самата полиция има елементи, които симпатизират на хората, които трябва да потискат.“

В руската история често е имало въстания, припомня Сървис. „През 1905 г. те едва не доведоха до революция. През февруари 1917 г. те доведоха до такава.“ В началото на 30-те години на ХХ век също има „много, много мощни“ улични демонстрации, които разтърсват Сталин; безредици в трудовите лагери в края на 40-те години, а също и при смъртта на Сталин. „Имаше цели градове, които избухнаха срещу съветския ред през 1962 г. заради високите цени на месото, а през 1989 г. имаше стачки сред миньорите, които дестабилизираха съветската политика.“ А през 1991 г. опитът за преврат срещу Михаил Горбачов предизвиква демонстрации пред парламента, при които се развива известната сцена с бъдещият руски президент Борис Елцин, качен върху съветски танк.

Сървис признава, че само два пъти опонентите са успели да свалят политическия ред, но казва, че „ако има комбинация от политически безредици по улиците и политическо безпокойство в управляващата клика“, както през 1917 г. и 1991 г., тези фактори биха могли да се обединят и да постигнат силен ефект: „В момента това е далечна възможност, но не може да бъде изключена.“

Сървис обаче е сигурен, че руснаците ще намерят завладените украинци също толкова трудни за контролиране, колкото и свободните. „Украинците са станали по-национално осъзнати през ХХ век и са горд народ, който е видял какво му се е случило, когато е бил подчинен от СССР.“ Немислимо е, че те ще приемат отново подчинение. „Те го преживяха в началото на 30-те години на ХХ век, когато милиони хора умряха от Гладомора на Сталин, както и след края на войната. Не мисля, че ще позволят историята да се повтори“.

Нахлуването в Украйна, казва  Сървис, не е трагедия само за Украйна. Това е трагедия и за Русия. „Руският народ не заслужава управник като Путин. Те не са имали много късмет с управниците си през последните 150 години. Всъщност те са имали ужасяващ късмет.“