Рано сутринта на 24 февруари, по заповед на президента Владимир Путин, Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна. Руските военновъздушни сили започнаха да нанасят удари по военни цели в цялата страна, а предните окупационни сили пресякоха границата на север и на юг.
Това, което само преди ден изглеждаше невъобразимо за много експерти по Русия, включително и за мен, сега е реалност, която светът ще трябва да приеме и да се справи с нея.
На пръв поглед ходът на Путин изглежда ирационален. Това е престъпление срещу Украйна – нагло нарушение на международното право. Това ще отбележи тъмна глава в историята на Русия и ще ѝ причини щети, които могат да се окажат достатъчно тежки, за да настроят руския народ срещу президента.
Реториката на Кремъл за Украйна като „братска нация“ е обект на подигравки на Запад, но повечето руснаци наистина виждат съседката си именно така – не по идеологически причини, а защото почти всички имат роднини или приятели в тази страна.
Продажбата на тази война на руснаците ще бъде трудна задача за Путин – нищо подобно на окупацията на Крим, която беше почти безкръвна, а ясното мнозинство от местните жители приветстваха смяната на знамето. Днес украинците изглеждат готови да окажат истинска съпротива, което означава продължителен конфликт с многобройни жертви от руска страна.
Също толкова трудно ще бъде и оправдаването на загубата на доходи и спестявания, която руснаците ще изпитат заради западните санкции. В първата сутрин на войната хората в Москва вече се редяха на опашки пред банкоматите, издаващи чуждестранна валута, в очакване на срива на рублата. Освен това неизбежната изолация от Запада ще бъде кошмар не само за либералната интелигенция, но и за голяма част от политическия и бизнес елит.
Ако всички тези прогнози се окажат верни и тази война доведе до падането на Путин, мнозина в Украйна и на Запад ще кажат, че жертвата си е струвала. Но какво ще стане, ако Путин не се държи ирационално? Ами ако тези, които продължават да мислят, че е така, са наивни идеалисти? Какво ще стане, ако Украйна се предаде напълно след няколко дни, руската икономика издържи на западните санкции, а руснаците продължат да живеят както досега?
Ако това се окаже така, ще се озовем в един по-мрачен, много по-зловещ свят, в който агресията и жестокостта се разглеждат като предпоставка за успех на международната арена.
Скоро ще разберем дали Путин е бил разумен или не.
Как ще се развие авантюрата на Зеленски?
Скоро ще разберем и дали украинският президент Володимир Зеленски постъпи правилно, когато избра да се бори, вместо да избегне сблъсък, като приеме неутралния статут на страната си или се съгласи да изпълни Минските споразумения, както поиска Русия преди инвазията.
Все още не знаем как ще завърши всичко това, но знаем, че резултатите от (много вероятното) украинско поражение ще бъдат безкрайно по-драстични от тези, които руските искания предвиждаха само преди няколко дни.
Зеленски определено е усещал подкрепата на украинското общество, когато е взел решението, но може би е изпитвал и желание да се представи като истински твърд политик в ситуация, в която и Кремъл, и местната опозиция го представят като бивш комик, като безгръбначен политически аматьор. Този стремеж може би го е подтикнал да поеме непосилен риск.
Ще разберем също, макар и много по-късно, когато класифицираните документи ще станат обществено достояние, каква роля са изиграли западните съюзници на Украйна при вземането на това решение – дали са го насърчавали да се противопостави на Путин с всички налични средства, или са го подтиквали към компромис, но не са успели да преодолеят упоритата му решимост.
Макар че само времето ще покаже какво ще донесе тази ескалация за Путин и Зеленски, има и някои непосредствени поуки, които могат да бъдат извлечени от днешните събития.
Време е да поставим под въпрос подхода на Вашингтон към Русия
Трагичните събития, които се случват в Украйна, би трябвало да съживят дискусията за разумността на западната и по-специално на американската политика по отношение на Русия и останалата част от бившия СССР през последните 30 години.
Доколко мъдро беше разширяването на НАТО и ЕС към границите на Русия, изолирането на Русия от най-близките ѝ съседи и прекъсването на естествения поток на постсъветските общества с твърди граници и търговски бариери? Тази политика имаше за цел да предотврати издигането на нова агресивна държава-чудовище – СССР 2.0 – от руините на Съветския съюз. Но не е ли точно това, което се случва сега? Нямаше ли да е много по-разумно да се даде приоритет на интеграцията на Русия – огромна ядрена сила – в Запада, когато страната беше узряла и готова за това, вместо да бъде пренебрегвана като залязваща сила без особено значение?
Още през 90-те години на миналия век различни руски официални лица предупредиха Запада, че усилията за изолиране и отдалечаване на Русия ще доведат до възход на националистическите и автократичните сили в страната. Всъщност самият Путин припомни в една от последните си речи как веднъж е попитал президента Бил Клинтън дали Русия може да се присъедини към НАТО, но не е получил отговор.
През 2000 г., когато беше избран за първи път на все още демократичните избори, Путин беше възприеман като либерал и мълчаливо подкрепян от Запада срещу по-консервативните си съперници. Човек без реални политически принципи, жаден само за власт, Путин можеше да се превърне в перфектния еврократ. Дали Западът, който постоянно се страхува от Русия, не си е отгледал свой собствен Франкенщайн?
Дори сега, в момента на сблъсъка, Западът няма визия за Русия след Путин, която да мотивира руснаците да променят политическия режим в страната си. Всъщност за мнозина от ястребовите кръгове агресивната и изолирана Русия е дойна крава, която им осигурява заплати и изгодни договори.
Руското общество е отговорно за настоящата трагедия на Украйна и за това, че позволи на Путин да узурпира властта. Но тази война, с нейните многобройни тежки последици, които ще излязат наяве през следващите дни и седмици, сама по себе си е наказание за руснаците. Сега всички усилия трябва да се съсредоточат върху намирането на начин за изграждане на обединена Европа, чиято неразделна част ще бъде демократична, постпутинска Русия.