Кубинците с нетърпение чакат 15 ноември, за когато правителството им е обявило „отварянето” на страната – предвидено е отново да се задвижи на пълни обороти икономическата дейност, да се възобновят присъствените учебни занятия във всички образователни степени, да се активира изцяло туризмът, който поне преди пандемията беше водещ приносител на валутни приходи, да се възстанови въздушният трафик с международните полети, ограничени досега пак заради коронавируса.
Островът на свободата може да си позволи „отваряне”, защото вече 99% от 11-милионното население е ваксинирано най-малко с една доза от собствените 3 на брой действащи кубински анти-Ковид ваксини, а около 70% са с напълно завършен ваксинационен цикъл. Сред най-първите имунизирани през пролетта вече е започнала и реваксинация с бустерни дози. От самото начало Куба ваксинира и децата от 5-годишна възраст нагоре.
Това е огромно постижение за всяка страна в сегашната драматична за цял свят пандемична обстановка. Но в кубинския случай е равносилно на подвиг, защото бе осъществено в условията и на продължаваща от 60 години жестока блокада от страна на САЩ, утежнена с допълнителни 240 санкции по времето на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом. Новият американски президент Джо Байдън не направи нищо, за да смекчи този геноцид срещу кубинците. Страната бе принудена да понесе бремето практически на две блокади, след като освен американската ѝ се стовари и пандемичната. При това заради санкциите на големия северен съсед се оказа възпрепятствана дори в закупуването на медицински и санитарни материали, както и на храни и базови суровини, чийто дефицит се отрази тежко на живота на острова.
Куба съумя да се изправи и пред това изпитание с мобилизацията на народа си и с подкрепата на международната солидарност – кораби и самолети с хуманитарни пратки от Мексико, Боливия, Русия, Иран, Китай, Тайланд и много други страни през последните месеци помогнаха на кубинците да се справят.
Но имаше и други усилия – точно обратните. Радикалните кръгове на кубинската емиграция и крайнодесни политици в САЩ по същото това време се хвърлиха да дестабилизират обстановката в Куба, използвайки очевидните трудности, предизвикани отвън, за да изкарат виновно за тях управлението в страната. С настървена кампания в социалните мрежи, направлявана от Маями, бяха предизвикани и безредиците на 11 юли в Хавана и в някои други кубински градове. Кубинците обаче отговориха с масови шествия през юли и август в подкрепа на революцията.
Сега, в навечерието на очакваното от мнозинството от хората като фиеста „отваряне” на 15 ноември, същите антиправителствени сили отново се организират, напътствани онлайн, а и директно от обичайните си външни ментори. И обявиха, че също на 15 ноември ще проведат свои протестни шествия в столицата и из няколко кубински провинции.
Само че властите отказаха разрешение за провеждането на такива прояви, аргументирайки се, че те се свикват с провокационна цел, служат на чужди интереси и могат да доведат до безредици, а по улиците на този ден ще има много непълнолетни ученици (тъй като училищата се отварят точно тогава), чиято сигурност може да бъде застрашена.
В отговор водещият от организаторите – драматургът Юниор Гарсия Агилера, публикува във Фейсбук своя декларация. С нея уж формално отменя шествията, планирани за 15 ноември (в чиято хипотетична масовост и без това е имало съмнения), но в същото време приканва гражданите все пак сами да решат дали да не излязат „неорганизирано“. Обявява и собственото си драматургично решение – че предишния ден, на 14 ноември, ще се разходи сам, само с една бяла роза в ръка, по централната 23-та улица в Хавана, излизаща на крайбрежния булевард „Малекон“. Властите подозират, че при всички случаи се търси провокация и евентуално арест именно на вече популяризирания в социалните мрежи Юниор, за да се даде импулс на нова антикубинска кампания в чужбина.
По повод нагнетяваното напрежение външният министър на Куба Бруно Родригес се срещна на 10 ноември с дипломатически корпус в Хавана и направи подробно изложение на информацията, с която разполага кубинското правителство. Той обяви, че зад тези целенасочени усилия по дестабилизация на страната стоят влиятелни фигури от Конгреса на САЩ, които отправят грубо предизвикателство „към конституционния ред и кубинските закони и власти”. Родригес посочи, че от 22 септември насам са били отправени 29 декларации и изявления в този дух от правителството на САЩ или от отделни конгресмени. На свой ред американското посолство в Хавана е посветило на същата тема 36 от общо 59-те си съобщения, направени в течение само на месец октомври.
Външният министър изтъкна, че всичко това е част от несекващата и разрастваща се война на САЩ срещу Куба – „война икономическа, война политическа, война търговска и финансова, война неконвенционална с дестабилизационни акции”. И основна ос на този натиск е да се представи Куба като „провалена държава” (израз, който използва Байдън през юли т. г.), като безскрупулно се причиняват страдания на кубинския народ, за да се тласне той на „бунт”.
Бруно Родригес обърна внимание и върху деструктивната роля на социалните мрежи и на други комуникационни платформи, като чрез тях подстрекателски действат лица и структури, базирани предимно в САЩ и някои европейски страни. Само малцина от участниците в дестабилизационната кампания живеят в самата Куба. Министърът посочи още, че в тези деструктивни действия са привлечени и лица, уличавани вече в терористични актове срещу кубински посолства в чужбина.
„Не съществува такова право, нито на международно ниво, нито в националното кубинско законодателство, което да оправдава американската практика да се финансират действия и индивиди, целящи да атакуват конституционния ред и правото на кубинците на мир и спокойствие,” отбеляза Родригес.
Той добави още, че кубинската държава напълно е в състояние да отправи съдебен иск към Фейсбук, който позволява на злонамерени групи „да променят алгоритми” и да манипулират „механизма за геолокация”, за да симулират, че се намират в Куба и да създават лъжливо впечатление за масови опозиционни настроения в страната.
Подчертавайки колко важно е за Куба „отварянето” ѝ на 15 ноември, Родригес заяви: „По никакъв начин няма да позволим този радостен за нашия народ момент да бъде помрачен от една организирана от чужбина агресия, която е наела, обучила, финансирала, организирала и дори превозва директно в дипломатически коли на посолството на САЩ в Хавана свои вътрешни агенти”. Очевидно външният министър имаше предвид някои от инициаторите на антиправителствените прояви, уверяващи в социалните мрежи, че нямат нищо общо с американците, но същевременно заснети от охранителните камери на самото американско посолство как общуват приятелски с негови служители и слизат от техни коли. Изтекоха също и записи на разговори на такива опозиционни активисти, от които става ясно къде и как са ги обучавали американски военни.
Бруно Родригес призова международната общност да отхвърли и осъди тази брутална намеса от страна на САЩ като „груб акт, неприемлив и погазващ международното право”.
На свой ред Кубинският институт за дружба между народите (ICAP) отправи апел към многобройните си партньорски организации по света – асоциациите за приятелство с Куба в различни страни – да дадат отново израз на своята солидарност с кубинския народ с особена интензивност в дните между 12 и 15 ноември.
Логото, с което Куба върви към своето „отваряне” и с което се стреми да се противопостави на блокадата и агресията, е #Cubavive (#Кубаживее). Това е и логото на дните за солидарност 12-15 ноември.
Още на 10 ноември кубинският в. „Гранма“ разпространи открито писмо на около 200 известни личности от цял свят, призоваващи Вашингтон за незабавна отмяна на блокадата на Куба и за спиране на дейностите, насочени към дестабилизиране на страната. Сред подписалите писмото са бившите президенти на Бразилия – Дилма Русеф, на Еквадор – Рафаел Кореа, на Хондурас – Мануел Селая, на Колумбия – Елнесто Сампер, аржентинският нобелист Адолфо Перес Ескивел, френският журналист и социолог Игнасио Рамоне, мексиканският философ Фернандо Буен Абад и много други.
About The Author
