От години се опитвам да отстоявам простата концепция, че не трябва да чакаме някой “Супермен” да дойде и да ни спаси.
Въпреки това си позволих да се надявам, че новата президентска администрация в САЩ би могла да обърне нова страница. След като обаче избраният президент Джо Байдън обяви своя преходен екип на Агенцията за опазване на околната среда (EPA), бях обезсърчена и притеснена от това, че сред членовете му има представител на химическата индустрия. Ама вие сериозно ли?
Майкъл Маккейб е бивш служител на Байдън и бивш заместник-администратор на Агенцията за опазване на околната среда, който след това преминава “от другата страна” и започва работа като консултант по комуникационната стратегия в DuPont. Това се случва в момент, в който компанията лобира активно срещу регулациите, засягащи един от най-печелившите ѝ продукти – перфлуороктановата киселина (PFOA), известна още като C8. Този токсичен, създаден от човека химикал се използва във всичко от водоустойчиви дрехи, устойчив на петна текстил, опаковки за храни, до незалепващи тигани. Химическото съединение е свързвано със случаи на намалена плодовитост, рак и увреждане на черния дроб. По-рано този месец професор Филип Гранджиан от Харвардската школа за обществено здраве предупреди, че PFAS химикалите, към които се числи и PFOA, могат да намалят ефективността на ваксините срещу Covid-19.
Това намирисва на все същата стара страница. Както пеят The Who: “запознай се с новия шеф, същият като стария шеф”.
Би трябвало да не е нужно да се казва, че някой, който е съветвал DuPont как да избягва регулации не е човек, когото искаме да съветва новата администрация.
PFOA замърсява кръвта на почти всеки американец и може да премине от майка към неродено дете в утробата. Този токсичен продукт на индустрията е стабилно съединение, което не се разгражда лесно в околната среда или в човешкото тяло, заради което е известен като “вечен химикал”. Учените са го откривали в живи същества по целия свят – от животни, живеещи в морските дълбини, до птици на отдалечени острови.
Агенцията за опазване на околната среда не е определила никакви задължителни ограничения за наличието на перфлуороктанови химикали в питейната вода, включително за PFOA. Хиляди водоснабдителни системи в страната никога не са били тествани за такива замърсявания.
Маккейб поема комуникацията на DuPont с EPA относно токсичния химикал през 2003 г. В онзи момент компанията е затрупана със съдебни дела, след като изхвърля 7100 тона пълни с PFOA отпадъци в Западна Вирджиния, което води до замърсяване на питейната вода на 100 000 души. В резултат на това огромен брой членове на засегнатите общности са изправени пред тежки заболявания. Съдебната битка срещу корпорацията бе драматизирана във филма Dark Waters през 2019 г.
Трябва да се има предвид, че DuPont подозира, че техният продукт е вреден още от 60-те години – експерименти, проведени от тях през 1961 г. са показали, че този тип химикали засягат черните дробове на кучета и зайци. Работата на Маккейб е помогнала на компанията да избегне разходи за почистване и други регулаторни главоболия.
Нима хората трябва да се доверят на този бивш човек на DuPont, чийто екип ще има за задача да обнови Съвета за химическа безопасност? Това ли е начинът, по който новото държавно ръководство иска да започне предполагаемото оздравяване и обединение? Нима вече се връщаме към старите, неадекватни управленски практики на прикриване, избягване на отговорност и отричане, вместо да бъде осигурена промяната и надеждата, необходими, когато става въпрос за околната среда?
Не виждам как назначаването на някого от тази индустрия може да представлява придвижване в правилната посока.
Науката се е изказала. Изследванията са свързали излагането на такива химикали със следните заболявания: рак на бъбреците и тестисите, улцерозен колит, заболяване на щитовидната жлеза, индуцирана от бременността хипертония и висок холестерол.
Новоизбраният президент казва, че трябва да се вслушваме в науката. Наистина ли слуша науката, или слуша представителите на индустрията, които контролират посланията?
При липсата на национални норми за тези опасни химикали, отделните щати са оставени да създават и налагат собствени насоки и регулации. Този и други химикали ни тровят от десетилетия. Сега е време да се действа.
Тук не става въпрос кой е ляв или десен. Няма значение от коя страна на политическото разделение се намираш. Не може тези на власт да продължават да подбират хора от тези среди, докато оставят народа без достъп до решенията.
Какво трябва да се случи, за да започне нашето лидерство да работи с хората? Спрете да работите против и независимо от своите общности. Преходният екип на Байдън трябва да бъде пратен на терен, за да говори с онези, които са засегнати от проблемите. Излезте и вижте сами, чуйте и вижте директно от тези, които представлявате, какво реално се случва – от тези, които дишат и живеят в токсичната бъркотия, която сме създали.
Време е да спазите обещанието си и да дадете на хората глас и място на масата, за да намерите съществено решение за околната среда и за хората. Не затръшвайте вратата в лицата ни отново.
Намираме се в тази каша, защото продължаваме да правим едно и също. Нека не забравяме откъде идват тези химикали и кой е отговорен за поставянето им в нашата среда. Не пускайте лисицата обратно в кокошарника. Хора на химическите корпорации нямат място в институциите за опазване на околната среда.
* Ерин Брокович е защитник на околната среда и автор на новата книга „Супермен няма да дойде: Национална водна криза и какво можем да направим по въпроса”
About The Author
