Реформаторският блок все още няма единна позиция за това какво ще направи, когато Росен Плевнелиев им връчи мандат за съставяне на правителство във вторник. Процедурата трябваше да се състои още в началото на седмицата, но беше отложена с един ден заради националния траур в понеделник. Това облекчи донякъде 22-мата депутати от различните партии в коалицията, които вече близо две седмици не могат да постигнат сългасие за действията на блока в тази ситуация.
В петък Найден Зеленогорски обяви измъченото последно решение на парламентарната група да върне мандата веднага, което се оказа предпоследно. През седмицата РБ получиха условна подкрепа от ПФ, но от ГЕРБ неколкократно заявиха, че няма да подкрепят кабинет в рамките на този парламент. Въпреки това по-късно в петък СДС се разграничи от последното решение, разпращайки писмо до медиите, в което се казва, че то е взето без гласуване и без кворум. Освен това от ГЕРБ заявили на срещата между двете формации, че биха участвали в допълнителни консултации, когато мандатът все пак бъде връчен.
Така окончателното решение дали РБ ще опита да сформира кабинет ще бъде взето на допълнителен Изпълнителен съвет, непосредствено преди срещата в президентството. Но какво да кажем за ситуацията, в която президентът връчва мандат за управление на държавата на парламентарна група, която не може да вземе никакво решение без продължителни медийни дрязги между отделните фракции в нея?
Плевнелиев мотивира решението си да избере именно Реформаторския блок с тезата, че трябва да даде последния си мандат на проевропейска партия, макар че досега тя е потърсила и получила подкрепа единствено от националистическите партии в парламента. Освен това президентът допълни, че се спрял на РБ, защото позициите на партията са най-близо до неговите лични убеждения.
Несъмнено нерешителността е онова, което ги свързва най-силно. Плевнелиев прекара близо две седмици след оставката на Бойко Борисов в политически консултации с всички парламентарно представени партии, макар че позициите им бяха добре известни още преди въпросната оставка да бъде официално гласувана в пленарна зала. Консултациите приключиха на 29-ти ноември, но президентът реши да помъдрува цели три дни преди да даде проучвателен мандат на ГЕРБ, който беше светкавично върнат от Бойко Борисов.
След още пет дни Росен Плевнелиев проведе следващата процедура с лидера на БСП Корнелия Нинова, която също нетърпеливо върна мандата, след като президентските избори я бяха обнадеждили за по-добър резултат на очертаващия се предсрочен вот. Най-накрая, на 13 декември, почти месец след оставката на кабинета „Борисов“, проучвателен мандат ще получи и трета парламентарна група – единствената, която президентът може да избере по свой вкус.
Ако се съди по скоростта, с която протичат процедурите, Плевнелиев вероятно се надява реформаторите да се помъчат да съставят кабинет. Последният лъч надежда, че преговорите могат да се проточат, бе писмото от страна на СДС, стига това да не е бил поредният “предзиборен трик” на лидера на партията Божидар Лукарски, за какъвто той обяви предизборното си обещание от 2014 г., че няма да подкрепи Борисов за премиер.
Ако все пак вземат решение да опитат да съставят кабинет, реформаторите биха могли да демонстрират политическата си безпомощност от медия в медия в продължение на 7 дни преди Коснтитуцията да ги задължи да върнат неоползотворения мандат. По това време (20 декември) вече ще крайно неподходящ момент за съставяне на служебно правителство предвид гъстотата от празници в края на годината.
От протакането досега става пределно ясно, че Плевнелиев не желае да назначи трети служебен. Той предпочита да остави Борисов на власт до встъпването в длъжност на Румен Радев на 22 януари. Тъй като дотогава не остава много време, Плевнелиев може да похаби онова, което не се губи в коледни празници, в провеждане на „консултации“ с бъдещия президент относно евентуален кабинет. Досега обаче Радев избягва този сценарий и оставя отговорността изцяло на настоящия президент. Консултации могат да се проведат и с актьорите от кабинета на Борисов, който може да бъде преназначен формално като служебен.
Премиерът в оставка вероятно ще отхвърли такова предложение, тъй като стратегията му е да се позиционира като алтернатива на уж завръщащите се на власт БСП и ДПС. В този случай Росен Плевнелиев може просто да покаже още малко нерешителност и изобщо да не назначи служебен кабинет. Конституцията го задължава да го направи, но не му поставя срокове.
About The Author
