Най-малко 37 милиона души са били принудени да напуснат домовете си в резултат на войните, водени от Съединените щати след 11 септември 2001 г., според нов доклад, изготвен от проекта “Цената на войната” към университета “Браун”. Авторите на изследването подчертават, че това надвишава броя на прогонените от всяка война през 20 век с изключение на Втората световна.
Тази равносметка се публикува няколко седмици, преди САЩ да влязат в 20-тата година на “войната срещу терора”, започнала с инвазията в Афганистан на 7 октомври 2001 г. В доклада се изтъква, че това е първото цялостно изследване за броя на разселените в резултат на военните намеси на САЩ през този период.
Изчисленията включват броя на хората, предимно цивилни, които са били принудени да напуснат домовете си в Афганистан, Ирак, Пакистан, Йемен, Сомалия, Филипините, Либия и Сирия, където са водени най-значителните бойни действия. Авторите обаче изтъкват, че посочената цифра разселени представлява най-консервативната оценка, и реалният им брой може да е в диапазона 48 млн. – 59 млн. души. В доклада не са включени милионите други хора, засегнати от по-малките “контратерористични” операции на САЩ в страни като Буркина Фасо, Камерун, Централната африканска република, ЧАД, Демократична република Конго, Мали и Нигер.
“Наред със смъртните случаи и наранявания, това е една от основните форми на щети, причинени от тези войни”, заявява пред New York Times Дейвид Вайн, професор по антропология в Американския университет във Вашингтон и водещ автор на изследването. “Тази равносметка ни показва, че намесата на САЩ във въпросните страни е била ужасяващо катастрофална, ужасяващо вредна по начини, с които повечето хора в САЩ не са се сблъсквали и не осъзнават ни най-малко”, добавя той.
Макар Съединените щати да не са единствената причина за принудителните миграции на хора от тези страни, авторите на доклада заявяват, че те са изиграли ако не главна, то поне допринасяща роля за тези конфликти.
Описаните в статистиката хора са бягали от домовете си по всички типични за въоръжен конфликт причини като въздушни бомбардировки и удари с дронове, артилерийски обстрел и престрелки, разрушаващи жилищата, както и заплахи със смърт и кампании за етническо прочистване. Боевете, които в някои от държавите продължават близо две десетилетия, са унищожили голямо количество работни места, бизнеси и индустрии, лишавайки хората от възможността да се изхранват. В много случаи войната възпрепятства за части от населението достъпа до вода и храна, болнична помощ, училища и друга местна инфраструктура, правейки нормалния живот на тези места невъзможен.
В Сомалия 46% от населението е било принудено да напусне домовете си, след като американските сили отново започнаха военни действия там през 2002 г. Стотици хиляди са потърсили убежище в съседни държави през последните 18 години. През изминалото десетилетие щатски самолети редовно обстрелват с бомби и ракети предполагаеми цели на терористичната групировка Ал-Шабаб. Пентагонът рядко признава за убити цивилни при тези удари – наскоро военните признаха едва за трети път от началото на кампанията, че ударите в Сомалия са причинили цивилни жертви и то след доклад на Amnesty International.
Авторите на доклада изчисляват, че около 25.3 млн. от разселените са успели да се върнат в родните си държави или региони, макар че това включва и деца на бежанци, родени другаде. Част от завръщащите са жертви на насилствена депортация от страна на приемните държави, а други завърнали се се сблъскват със същото насилие, което ги е накарало да избягат отначало.
Тази равносметка идва на фона на увеличаваща се съпротива срещу приемането на бежанци в САЩ и други западни държави. След някои от предишните си войни, САЩ са приемали голям брой бежанци от държавите, в които са водени бойните действия. След Виетнамската война САЩ са приели около един милион души от Югоизточна Азия, част от които временно са били настанени в лагери в Гуам и военни бази в Калифорния.
В последно време приемът на бежанци от засегнатите от войните на САЩ държави е спаднал значително, като тенденцията е особено видна след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. От януари 2017 г. досега САЩ са приели едва 2955 иракчани и 2705 сомалийци, което представлява спад с над 90% спрямо същия времеви период при предишната администрация.
За измерване на броя изселени учените са използвали данни от Върховния комисар на ООН за бежанците и Центъра за наблюдение на вътрешното разселване, както и други групи, които проследяват разселванията на население.
Журналистите от New York times са потърсили коментар от Пентагона, откъдето са прехвърлили запитванията към Държавния департамент. Представител на Бюрото на Държавния департамент за населението, бежанците и миграцията е заявил, че институцията публикува годишен доклад за бежанците и принудително разселените, но в него “не се прави разграничение въз основа причината за разселването”
Проф. Вайн казва, че макар да е полезно да се разполага с тези оценки, това съвсем не помага за създаване на представа какъв живот трябва да водят принудително изселените хора. “Всеки ден, в който човек живее в бежански лагер, е ден, в който той бива деградиран в сравнение с това, което е бил някога. Това е пореден ден, в който си разделен от дома си и родната си земя”.