Въпреки упражненото по време на протестите на 2 септември насилие от провокатори и полицаи, протестните действия с искания за оставка на премиера Бойко Борисов, правителството му и главния прокурор Иван Гешев не спряха нито на 3, нито на 4 септември, макар да не бяха така масови. Отново бяха издигнати и протестни палатки, но без да се блокира движението на ключови кръстовища. Вечерта на 4 септември палатките преградиха движението само на бул. „Цар Освободител” край „триъгълника от властта”. Но през нощта срещу 5 септември жандармерията ги обгради и принуди протестиращите да ги вдигнат с мотива, че се нарушава законът за движение по пътищата.
Днес още от сутринта протестиращи се събраха край сградата на Софийския районен съд, където се гледат мерките на задържаните на 2 септември.
Вчера, на 4 септември, президентът Румен Радев покани на среща главния секретар на МВР Ивайло Иванов, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Димитър Георгиев и шефа на СДВР старши комисар Георги Хаджиев, за да им постави въпроси относно събитията на 2 септември. Държавният глава поиска да разбере защо на протеста тогава са били допуснати провокатори, вместо да бъдат неутрализирани своевременно от силите на реда, установено ли е вече кои са били и кой ги е изпратил, защо е било упражнено полицейско насилие срещу граждани и журналисти, нямащи нищо общо с провокационни действия и т.н.
В отговор Ивайло Иванов защити настъпателно действията на полицията, наблягайки, че самите полицаи са били подложени на агресия и че сред тях има сериозно пострадали. Той не даде никакво обяснение защо силите на реда дълго и безучастно са оставили провокаторите да атакуват, без да предприемат нищо. За битите и арестувани журналисти каза, че вероятно също са проявили агресия, щом са били задържани.
Репортажите от сблъсъците в центъра на София на 2 септември, излезли в много световни медии, вече привлякоха вниманието и в Брюксел. Групата на социалистите и демократите S&D в Европейския парламент излезе с прессъобщение, в което посочи, че „с голямо безпокойство” следи развитието на политическата криза в България и изразява „солидарност с протестиращите и искането им за честни избори и отстояване на върховенството на закона”. Въз основа на това „групата S&D ще призове за пленарен дебат в Парламента”.
Ръководителката на групата Ираче Гарсия даде и следното мнение: „Това, което става в България, е много тревожно. Гражданите са загубили доверие в правителството и в ключови институции на страната. Непропорционалното използване на сила срещу протестиращите граждани няма да доведе до повишаване на доверието в управляващата коалиция, а по-скоро обратното… Такива неща не трябва да се случват в държава-членка на ЕС. Управляващата партия не разбира и не уважава работата на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент (DRFMG), която миналата седмица насочи вниманието си към последните събития в България. Това се превърна в основен въпрос, който трябва да разгледаме в пленарна зала, в името на българския народ”.
Става дума за декларацията на групата на ГЕРБ в ЕП, която отрази напълно изкривено резултатите от работата на DRFMG – така, че заместник-председателя на ЕП Катарина Барли (S&D, Германия) определи това като „фалшивa новинa”. Неточно бе поднесена информацията и в изявление на българската прокуратура по повод същото събитие.
За да изчисти подмяната на фактите, на 4 септември групата DRFMG публикува свое прессъобщение на български език, в което посочва: „Отбелязваме изявлението на българската прокуратура и на други участници. Всички изявления отразяват изключително и само техните наблюдения. Тези изявления съдържат твърдения, които не се споделят от DRFMG.” В съобщението се отбелязва още: „Заседанието беше организирано по собствена инициатива на DRFMG и беше фокусирано върху последните събития в България във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално свободата на медиите, независимостта на съдебната система и разделението на властите. DRFMG ще докладва на Комисията по граждански свободи на ЕП (LIBE) относно мониторинга като цяло, нашите заключения от горепосоченото изслушване, както и отговорите на въпроса с искане за писмен отговор, който ще бъде предоставен на българските власти”.
About The Author
